Банкеръ Weekly

Общество и политика

Реки от злато потъват в науката

В конкурсните сесии на фонд Научни изследвания през 2008 и 2009 г. са раздадени милиони на некомпетентни рецензенти и слаби проекти

Напоследък отвсякъде се носят вопли, че българската наука е недофинансирана, липсват средства за проекти, изследвания, заплати и какво ли още не... Само че се оказва, че когато на някои учени са отпускани сериозни пари, те потъват в техните джобове без ясна отчетност и правила. Особено показателен за безогледното харчене на милиони в науката е случаят с конкурсните сесии на фонд Научни изследвания за 2008 и 2009 година. Преди няколко месеца вече бившият му директор проф. Емил Хорозов предостави на образователния министър Сергей Игнатов доклад на осемчленна комисия от учени, направен през ноември 2010-а, който уличава в машинации и фалшификации оценителите, рецензентите и участниците в проектите. От своя страна министър Игнатов придвижи документа до Агенция за държавна финансова инспекция, откъдето до ден-днешен не са оповестили резултата от разследването.


Вестник БАНКЕРЪ направи писмено запитване до контролния орган, но до редакционното приключване на броя отговор не бе получен. В непубликувания досега документ със съответните му приложения са очевидни несъответствия та между условията за спечелване на субсидия, бала на кандидатите и реалните резултати на базата на използвани и неизползвани рецензии.


На първо място, от доклада става ясно, че чуждестранните рецензенти не са били достатъчно квалифицирани. Всеки от тях е


имал достъп до проектите

nbsp;


и сам си е избирал тези, които да оценява, въпреки че по правилник е следвало те да бъдат теглени чрез жребий. Формираната група от чуждестранни рецензенти е включвала експерти от Румъния, Молдова, Сърбия, Хърватска, Литва и Турция, които за кратък срок е трябвало да оценят над 1000 проекта, всеки един от които средно по 1000 страници. Румънската рецензентка може да кандидатства за Книгата за рекордите на Гинес, тъй като за 30 дни е дала становище за 200 проекта, срещу което е прибрала солидния хонорар от 16 000 евро. В масовия случай се оказва също така, че рецензиите са писани от хора, които или нямат научни публикации, или имат спорадично появяващи се текстове през големи интервали от време. Фрапантен е и фактът, че специалист по стара английска литература е оценявал проект на Института по органична химия с център по фитохимия - Молекулярно и биохимично охарактеризиране на бактериални тирозинази от Streptomyces albus и Laceyella sacchari с биотехнологично значение (за 60 000 лв.), който не е получил финансирането именно заради оценката на специалиста.


В официалните списъци на класираните разработки в конкурсните сесии за 2008-а и 2009-а Изпълнителният съвет на фонда е обявил минимален бал, над който става класирането. При проверката на комисията обаче се установява, че са


финансирани и проекти с по-ниска оценка

от заявената. За 83 класирани проекта са открити неизползвани общо 160 чуждестранни рецензии, които биха променили драстично крайното подреждане. Така например холандският Институт по паралелна обработка на информацията Delft е получил 353 хил. лв. от фонда за труда си Реконфигурируеми компютри за научни изчисления, като се е класирал с бал 90 при 90 изискван. Не е използвана рецензия, която би свалила оценката му на 82.13 пункта. Институтът по микробиология е взел 591 хил. лв. за Биологичен отговор на неопластични и автоимунни В клетки към протеин-генерирани химерни антитела: флоуцитометричен анализ на апоптоза чрез нови цианови багрила за нуклеинови киселини с бал 93.20 при праг 93, а неупотребената рецензия би ревизирала резултата му на 89.60 точки. И още десетки подобни примери... Общо за разработки, неправомерно получили финансиране, след като не са били взети под внимание направени рецензии, са изплатени 41.77 млн. лева. Сумата е почти равна на годишния бюджет на Българската академия на науките.


От друга страна, има и проекти, които не са спечелили финансиране, независимо че техните точки надхвърлят или са равни на съответния праг. Около 5% от некласираните предложения са с пренебрегнати, но налични рецензии. В някои случаи добавянето им би ги преместило в групата на тези, които трябва да получат субсидия. Конкретно Лесотехническият университет не влиза в печелившите с проекта Изграждане на комплексен научноизследователски и учебен център за охарактеризиране, третиране и оползотворяване на отпадъци, оценен на 819 528 лв., защото достига бал 92.20 при изискване за 93 точки. С неизползваните две рецензии той би покрил нормата с резултат 93.55 точки. Общо пренебрегнатите заради лошо оценяване проекти са 44 на обща стойност 23.45 млн. лева.


Изпълнителният съвет на фонд Научни изследвания е въвел и практиката да обединява проекти, и то по неясни критерии. В една базова организация са обединени Изследване на наномодифицирани сплави и тяхното приложение при леене (Тематичен конкурс, 2008 г.) и Изграждане на център за антитерористични интелигентни системи (Изграждане на центрове за върхови научни постижения, 2008 г.), които очевидно нямат нищо общо.


Работната група установява също редица случаи на конфликт на интереси. Български рецензенти са оценявали работи на свои конкуренти, при което техните оценки са оказали влияние върху изхода на конкурсите. Условието за независимост на рецензентите очевидно не е проверявано. Български рецензент, представен като чуждестранен поради работата му извън страната, има публикуван в съавторство университетски учебник с участник от работния колектив на проекта, избран от него за рецензиране. Той е дал максимална оценка от 100 точки и това е изиграло главната роля за класирането на този проект.


В нарушение на Закона за обществените поръчки фондът е възложил на фирмата Линкос ООД


да създаде онлайн среда

nbsp;


за подаване и оценяване на научните проекти без обявяване на търг. За тази услуга са заплатени 150 000 лв., които впоследствие стават 186 хил. лева. Проверяващата комисия смята, че това е неоправдано висока цена, защото системата има скромни възможности, а някои от функциите, залегнали в договорите, не съществуват.


Накрая, в заключението на комисията се казва, че посочените лоши практики са допринесли за ощетяване на българската наука със солидни суми от порядъка на милиони. Не могат да се измерят с числа обаче моралните поражения и щети, нанесени на българската научна общност вследствие на тези машинации - силно разклатеното чувство за почтеност, справедливост и доверие във fair play в конкурсите на Националния научен фонд, подчертават експертите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във