Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФОРМАТОРИТЕ СА ОБЗЕТИ ОТ ПРОЛЕТНА УМОРА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров Когато седмица преди рождения си ден (6 май) британският премиер Тони Блеър навести руския президент Владимир Путин в резиденцията му край Москва, провалът на срещата не изглеждаше задължителен. Няколкочасовата визита е планова, нищо извънредно, държаха да подчертаят източници от Кремъл. С две думи - и очакванията са планови. Лондон се опитва да убеди Москва в две стратегически тези - че следвоенното стабилизиране в Ирак не може да бъде оставено само на американците и че еднополюсният свят е по-добър от многополюсния. В първата теза Владимир Путин няма защо да бъде убеждаван. Друг е въпросът как стабилизирането в Ирак изглежда от Москва и Лондон. Русия вижда като централна в Ирак ролята на ООН и очевидно ще протака отмяната на санкциите, докато не получи гаранции, че САЩ няма да решават със силови средства и гражданските въпроси. Лондон говори за активна роля на ООН, което означава, че международните инспектори няма защо да се връщат в Ирак. Тяхната работа ще свършат американските военни. Русия, Франция и Германия смятат, че дори да има оръжие за масово поразяване, по-авторитетно и по-достоверно е то да бъде открито от международните инспектори. Позициите на Москва и Лондон са достатъчно далечни, но все пак по-близки, отколкото между Москва и Вашингтон, подчертават дипломатически източници. Напразно руски политолози увещават Кремъл, че американците са свършили тежката работа в Афганистан и Ирак. Руското правителство не може да прежали осемте милиарда долара иракски дълг, макар че на Изток по-лесно вземат пари и по-трудно ги връщат.Всъщност Путин и Блеър разговаряха не толкова за следвоенното устройство на Ирак, колкото за новия световен ред. И световните медии определиха срещата като провал за британския премиер. В което няма нищо неочаквано. На Путин се предлага да се самоопредели в новото устройство на света. В интервю за Файненшъл таймс Тони Блеър достатъчно ясно формулира новото уравнение на сигурността - САЩ и Европа да се превърнат в еднополюсна държава, която да поеме тежестта на глобалните проблеми в света. В този неравен брак Русия трябва да избира между няколко варианта. Единият е да държи равна дистанция от двата края на полюса, другият - да се присъедини към Европа, третият - да поддържа стратегически съюз със САЩ и партньорски отношения с Европа. Разбира се, тя може да продължи и дисидентската линия, заедно с Франция и Германия. По препоръка на съветниците си Джордж Буш пред Ню Йорк таймс заяви, че на Москва трябва да се протегне ръка за помощ. Американската рецепта да се накаже Франция, да се игнорира Германия и да се прости на Русия не се харесва особено и в Лондон. Блеър смята, че Европа може да стане единна и без да козирува на САЩ. Ако Русия сега приеме да акушира на САЩ и Великобритания при раждането на еднополюсния свят, тя ще трябва да се прости със сегашната си независима линия в диалога с Европа. Освен това ще наточи ножа за свещената крава - ООН, чиято роля и бездруго се оформя като затихваща. Нещо, което Путин не прие при последната си среща с Блеър.Ако САЩ и Великобритания пресолят натиска върху Русия, процесите в Ирак, Афганистан, изграждането на новата система за сигурност ще бъдат затормозени или поне усложнени. Руските ястреби ще засилят упреците, че Русия не е получила реално нищо или много малко срещу своята откритост към Запада. През декември 2003 г. предстоят парламентарни избори, а догодина са президентските избори в Русия. Лондон и Вашингтон рискуват, ако оставят Путин да се справя с вътрешните си опоненти си без помощ отвън. От друга страна, тройката на антииракската коалиция - САЩ, Великобритания и Испания, не е равностойна. Малко са страните в света, които имат такъв опит, технологии, оръжие и възможности за борба с тероризма както Русия, чиито граници обхващат или са в съседство с най-опасните зони. Британският премиер Тони Блеър смята многополюсния свят за не съвсем перспективен проект, защото различните центрове на силата ще започнат да си съперничат помежду си и да привличат в това противопоставяне други страни. Това, според него, не води към желаната стабилност. Блеър ще има възможност още три пъти през близките два месеца да се опита да убеждава Путин за еднополюсния свят - на юбилейните тържества в Санкт Петербург, на срещата на 8-те в началото на юни и по време на държавната визита на руския президент във Великобритания през втората половина на юни. Два пъти през това това време ще се видят също Путин и Буш.Част от диалога за бъдещето на глобалния мир е отношението към рисковите държави. Войната в Ирак подгря страстите около новите оръжия и технологии. През миналата година Русия продаде оръжия за 4.8 млрд. долара и от интереса към мобилните оръжия, например към преносимите на рамо ракети за борба с танковете и самолетите, руските производители се надяват да увеличат печалбите си. Седемдесет процента от руския износ на оръжия са за Китай и Индия, но през последните години Иран е закупил от Русия оръжия за 3.6 млрд. долара. Деветдесет процента от оръжията в Сирия са съветско производство, 80% от тях се нуждаят от модернизиране. Предупрежденията на Вашингтон по адрес на Сирия руските търговци на оръжие преценяват като заплаха за собствените им интереси. Съперничеството между руските оръжейни търговци доведе до оставката на вицепремиера Иля Клебанов. Влиянието на руския военнопромишлен комплекс върху вътрешната и външната политика не бива да бъде подценявано. Едно от уязвимите места в предстоящото сражение за президентския пост в Русия са многото генерали, които заемат губернаторски постове, депутатски места или контролират ключови области в държавните унитарни предприятия (ГУП). Генералите от спецслужбите и армията откриха в бизнеса ново поприще и президентът Путин все по-често ще бъде принуден да се съобразява с тази дициплинирана, но и доста консервативна сила. Предстои тежка военна реформа. Армията, която трябва да остане малко над 1 милион през 2004 г. (но със семействата стига до 3 млн. души), ще остане влиятелна сила в руското общество. Реформата в силовите министерства, връщането на разпилените спецслужби под крилото на Федералната служба за сигурност са част от процеса на консолидиране на президентските сили. Реформите започват да буксуват, световната нефтена конюнктура изпитва колебания и руското правителство все по-често се огъва в различни страни под натиска на едрия бизнес и Кремъл. Последното решение на правителството за ограничаване на квотите за пилешкото месо е поредният опит да се постави под протекция руското производство. Тези опити досега само са увеличавали кризата в съответния отрасъл. За да прекрати споровете между реформаторите в правителството, президентът Владимир Путин назначи двама нови вицепремиери. На мястото на Валентина Матвиенко, която бе изпратена като президентски пълномощник в Северо-Западния федерален окръг, бе назначена заместничката й Галина Карелова. На мястото на Иля Клебанов бе назначен ръководителят на Госстандарт Борис Альошин, бивш негов заместник в Министерството на науката и промишлеността. Альошин, който ще наблюдава практически цялата икономика и военната индустрия, трябва да съкрати държавния апарат и да прекрати вътрешната конкуренция сред производителите на оръжие. Структурната реформа в правителството трябва да успокои натиска откъм парламента, след като ЯБЛОКО поиска оставка на кабинета на Михаил Касянов. Очевидно Путин не е готов да се раздели и със самия Касянов.Посоката на реформите ще се определя и от посоката на партньорството. Над 60% от външната търговия на Русия е със страните от ЕС. Дик Морис, един от най-влиятелните политически консултанти в света, смята, че за Русия партньорството със САЩ е по-добрата перспектива. Морис ръководеше предизборните кампании на Бил Клинтън и на мексиканския президент Винсент Фокс. Пътят на Путин по иракската криза повтаря пътя на Петър Първи - съюз с Франция. Но Европа вехне. През следващите 30 години тя ще загуби четвърт от населението си, там цари безработица, икономическият растеж е нисък, а Русия и САЩ са динамични и енергични държави с голямо бъдеще. Източна Европа е също друг свят, подложен на динамичен растеж, твърди Дик Морис. Русия няма защо да си губи времето с Европа. Тя трябва да избере за стратегически партньор САЩ, съветва той, въпреки скептичната справка за руско-американския търговски обмен.Около Русия и Путин започва нова стратегическа игра. Кого ще избере Русия и кой ще я избере нея? На кого ще се опре Путин? Кой ще поеме контрола над световните ресурси и кой ще сдържа рисковите държави? Къде ще застане и как ще се развива Източна Европа, привързана към ЕС и НАТО, но с поглед към САЩ? Ще оцелеят ли при новото разпределение на ролите ООН и другите международни и регионални организации, лишени от досегашното си влияние и обзети от съмнения за собствените си функции? Предстоят диалогът Русия - ЕС, срещата на 8-те във Франция. Пролетта на 2003-а засипва световните лидери с въпроси. Те изглеждат изтощени, но и изнервени, защото на част от въпросите трябва да бъде отговорено преди летните отпуски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във