Банкеръ Weekly

Общество и политика

Реформата умря. Весели празници!

Депутатите са на обяд. Моля, не ни безпокойте с реформи!

След близо една година в празни приказки и още по-празни обещания в сряда (16 декември) парламентът прие петата поправка в конституцията. Депутатите я гласуваха така, както я бяха договорили помежду си. Без изобщо да им пука от протестите на съдиите в цялата страна или от недоволството на гражданите. И с ясното съзнание, че от тези поправки може да последва всичко друго, но не и реформа в съдебната власт.

Какво всъщност бе гласувано? Първо, сегашният ВСС бе оставен да си доизкара мандата - макар и разделен на две колегии, в които ще е точно изкопирано сегашното съотношение между професионалното и "политическото" представителство в съвета. Разликата ще е само в това, че в колегиите ще има по-малко членове, а следователно ще са и по-лесни за манипулиране.

Едва следващият състав на ВСС ще бъде избиран с мнозинство от 2/3 от народните представители. Само че в нашите парламентарни условия това също няма да означава кой-знае какво. По утвърдената вече традиция бройките най-вероятно ще се разпределят с пазарлък между партиите и ще се ползват като разменна монета за всевъзможни други "исторически компромиси".

Инспекторатът пък се превръща в средство за политическа разправа с непослушни магистрати. Тайното гласуване при решаването на кадровите въпроси отпадна като текст в конституцията. Но няма никаква гаранция, че няма да остане в Закона за съдебната власт. И накрая като шекерче на адвокатурата бе подхвърлена възможността също да може да сезира Конституционния съд. Но само при нарушения на основни права и свободи на гражданите - не и по въпроси, засягащи държавното устройство, например.

Гласуването на трето четене мина с внушително мнозинство. Поправките бяха подкрепени от 189 депутати от ГЕРБ, от ДПС, от Патриотичния фронт, БДЦ, АБВ, "Атака", "Движение България на гражданите" и СДС, плюс трима независими народни представители - Ана Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев. Едва 39 бяха против - групата на БСП, Георги Кадиев и Велизар Енчев. А единствен лидерът на Национална партия "Свобода и достойнство" - Корман Исмаилов, се престраши да се въздържи.

Най-голямо недоумение предизвика поведението на групата депутати от ДСБ и на част от гражданската квота на Реформаторския блок, които бяха в залата, но не гласуваха. Така обаче принудиха председателката на парламента Цецка Цачева да ги преброи като отсъстващи. Освен това предизвикаха Георги Кадиев да ги призове от трибуната: "Бъдете мъже!" и да поиска прегласуване. Но мъжество май прояви само Цецка Цачева, която затапи амбразурата и отсвири предложението на Кадиев. А за капак Цветан Цветанов обяви от трибуната, че ГЕРБ се нуждае от силен, а не от комплексиран партньор, който да повишава градуса на напрежението в управлението. Цветанов очевидно не говореше нито за АБВ, нито за Патриотичния фронт.

Всъщност, дебатите се отпушиха след гласуването, но само колкото да стане ясно, че за мнозинството в залата случилото се е поредният "исторически успех", който е дал "нов старт" на съдебната реформа. Че БСП, която гласува против поправките, наистина е в опозиция. И че без "незаобиколимия фактор" ДПС нищо в държавата просто не може да се случи.

Разбира се, не липсваха и приносни закачки: като например "прозрението" на депутата от БСП Янаки Стоилов, че гласуването е "разкрило противоречието на две влиятелни групи, свързани с управлението, както и стремежа им за преразпределение на политическата и икономическата власт чрез съдебната система". Или пък захапката на съпартиеца му Михаил Миков, който нападна протестиращите съдии за "днешните абсурдни протести пред Съдебната палата, когато тези, които трябва да правораздават, протестират срещу законодателни решения". Черешка върху сладоледа обаче отново сложи Местан, който не прости на министъра в оставка Христо Иванов: "Вашата оставка и напускането на ДСБ означава, че целта е била персонално овладяване на части от съдебната власт. Вие сте целели да имате своя Филчев, какъвто бяхте планирали лабораторно", каза Местан.

След тази поанта сравнително кротката размяна на политически декларации и мнения утихна под звъна на чиниите на поогладнелите около обед депутати. И  така реформата почина, без изобщо да се е пръкнала още на бял свят. А минути след като мина гласуването, един "незаконно протестиращ" магистрат написа в интернет най-краткото и точно описание на случилото се: "Реформата умря. Весели празници!"

Обещанията, че нещо може да бъде поправено постфактум - с измененията в Закона за съдебната власт, надали вече могат да вдъхнат надежда или оптимизъм у когото и да било. Защото всички са наясно, че същите тези хора ще трябва да направят промените. Но е ясно, че те няма да загърбят собствените си удобство и интерес

Впрочем, Велизар Енчев каза нещо много точно, докато обясняваше защо е гласувал против конституционните поправки: че състоянието на съдебната система е всъщност огледален образ на политическата власт. Тя просто няма как да бъде по-различна. И така косвено потвърди нещо, което отдавна пишем на страниците на "Параграф 22": че проблемът на държавата не е в съдебната власт. Или поне не само в нея, проблемът е в начина, по който си избираме депутатите. И докато този проблем не бъде решен, няма как да се побутне напред нищо друго - просто няма начин.

Но това е вече друга реформа - на изборните правила. За които все не стига време или не става дума...


Курс към Велико Народно събрание

Не депутатите са виновни за поредния гнил плод, който отгледаха покрай конституционните промени - или поне така излезе от обясненията на лидера на ДПС Лютви Местан. Защото, разбирате ли, на депутатите им се пречело да разгърнат цялата си "реформаторска мощ". А им пречи липсата на Великото Народно събрание, което вписахме в основния закон преди години. Затова се дава и решението - да го свикат това пусто събрание, та да го отменят най-накрая. И след това депутатите свободно да покажат цялата си политическа воля.

Този рефрен - за свикване на ВНС, което да се самозаличи от конституцията, беше изрецитиран патетично първо от Местан. Но вече се дочува и откъм други политически сили. А преди няколко дни подобна идея се чу дори и от устата на математика Михаил Константинов. А това поражда подозренията, че следващият "исторически компромис" е вече на път. И че току-виж сме го видели по телевизията още догодина.

Вероятно малцина си спомнят какво представлява Великото Народно събрание, каквото досега сме избирали само веднъж от началото на промените в държавата. ВНС е единственият орган, който може да прави генерални промени в конституцията. То се състои от 400 "велики" депутати, от които 200 се избират с партийни листи и още 200 - мажоритарно. Точно заради тази мажоритарна квота и "опасността" тя да се окаже партийно неуправляема, отново Велико събрание не може да бъде свикано повече от 25 години, въпреки очевадната необходимост от сериозен ремонт в конституцията. Но явно необходимите калкулации вече са направени.

Логично е да се замислим кой ще вкара свои представители в това Велико Народно събрание. На първо място - партиите, които имат здрави структури и стабилен, "твърд" електорат. А на това условие отговарят само две от политическите сили в държавата: ГЕРБ и ДПС. Те са единствените, които разполагат с напълно мобилизирани и боеготовни структура във всяко село и паланка. Плюс десятници, стотници и каквито се сетите още "отговорници по мобилизиране на народната любов". Не че няма отлив на гласоподаватели и от тях, но мястото им в едно бъдещо ВНС е гарантирано. Ако има избори за ВНС, можем с голяма доза увереност да предположим, че лъвският пай от депутатите ще получат ГЕРБ и ДПС. Както от партийната квота във ВНС, така и от мажоритарната - чрез кандидатите, зад които ще застанат.

Впрочем, съвсем не е подбран случайно и моментът, в който се предлага обществото да подъвче идеята да се свика ВНС, което да се самоотмени. Опозицията, в лицето на изпадналата  във вътрешнопартийна депресия БСП, трудно може да се изправи на крака и да се превърне в сериозен конкурент. Раздираният от вътрешни противоречия Реформаторски блок (ако изобщо се запази като такъв) надали ще може да предложи сериозна алтернатива на ГЕРБ в дясното. Иначе казано - очертава се успехът на ГЕРБ и ДПС да бъде смазващ.

При такова развитие на събитията голямото неизвестно е мажоритарната квота във ВНС. Защото току-виж в нея се "промъкнали" хора, които са политически необвързани, независими, автономно мислещи и можещи. Пък и без политически и икономически зависимости, чрез които да им се дърпат конците. Но все пак и тези хора ще имат нужда от помощ за разходите по предизборната кампания, нали?...

Facebook logo
Бъдете с нас и във