Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФОРМАТА НА ООН - В ИНТЕНЗИВНОТО ОТДЕЛЕНИЕ

ООН е пред най-голямата си историческа среща на върха. Това твърди самата Световна организация и въпреки досадата от клишето историческа, със сигурност има голямо основание събитието да се подреди сред най-важните новини. Най-малкото - на 14 септември идва часът на дипломацията в ООН и светът би следвало да стане свидетел на най-мащабната й реформа шестдесет години след нейното създаване. В продължение на два дена и с участието на 175 световни лидери би трябвало да бъде постигнато споразумение за промени в работата на организацията, в борбата срещу бедността и тероризма, в защитата на човешките права, срещу разпространението на ядрени оръжия, намесата в райони на геноцид. Все неща, които означават нов геополитически прочит на съвременния свят, или иначе казано - нова дефиниция на реалното статукво. Дали той ще се случи ще е въпрос без отговор поне до 12 септември - последния ден на 59-ото Общо събрание на ООН.През седмицата в Ню Йорк започна последната и решителна фаза в преговорите за реформата на ООН. Даже генералният секретар на ООН Кофи Анан прекъсна лятната си отпуска, за да се включи в предварителното договаряне. Едно ядро от над тридесет държави, повечето представителки на регионалните групи в ООН, под много силния натиск на времето договаря принципната програма за обновяването на Световната организация. В групата участват посланиците на петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност, както и дипломати от Индия, Япония, Южна Африка, Бразилия и Швейцария. Европейската комисия също е представена. Един дипломат сполучливо даде следното определение: Проектът за реформа попадна в интензивното отделение. Само Съединените щати предложиха 750 поправки в проекта от 36 страници, което внася допълнителен натиск, въпреки че посланикът на Съединените щати в ООН показа готовност за компромиси. Ние ще бъдем гъвкави по отношение на това, което се отнася до формата и съдържанието, каза Джон Болтън. В писмо до колегите си той представи позицията на Съединените щати по проблема с тероризма, който е един от сериозните поводи за разногласия. Вашингтон желае например текстът не може в никакъв случай да се оправдае вземането на прицел и съзнателното убийство на цивилни и неучастващи в бойни действия да се допълни с думите от терористи. Според наблюдателите добавката цели да се възпрепятстват опитите на някои държави да обозначат с думата тероризъм и така наричания от тях държавен тероризъм. Освен Съединените щати и много други държави предлагат изменения в текста за реформите в ООН. Движението на необвързаните и Русия също имат възражения по отделни пунктове, свързани с човешките права и тероризма, с военната намеса в случай на геноцид и за реформата в управлението на ООН. Очаква се до вторник кризисната група да потвърди проекта за заключителна декларация. В това събитие като в никое друго ще се огледат реалностите на международната общност в началото на ХХI век. Въпросът е дали, докато го прави, световната международна система ще успее да види и най-вече - да признае, че ООН и особено най-важният й орган - Съветът за сигурност, продължават да отразяват света на победителите от Втората световна война. Въпросът е също така дали повече от половин век след нея тези победители са готови да споделят правото на вето за състоянието на света, да изковат новия консенсус за световната сигурност, или ще застинат, вторачени в кривото огледало на собствените интереси и обгърнати от уюта на подковата, както наричат Съвета за сигурност. Преди две години генералният секретар на ООН Кофи Анан изрече знаменателни думи пред 58-ата сесия на Общото събрание на ООН: Сега трябва да решим дали е възможно да продължим въз основа на договореното тогава (1945 г.), или са необходими реални промени. Две години по-късно моментът за решението очевидно е дошъл. Под натиска на иракските проблеми, на новите амбиции на големи държави за постоянно членство в Съвета за сигурност, на континенталните рефлекси и противоречия на международната общност и нейните институции.Организацията е създадена не за да ни заведе на небето, а да ни измъкне от ада, каза преди години един бивш генерален секретар на ООН. Думите му продължават да са актуални и днес. Добре излъсканият дипломатически паркет на Световната организация помни много превантивни опити локалните конфликти да не прераснат в глобален сблъсък. В дипломатическата памет на ООН са оставили следи и много следвоенни терапии. От блоковото противопоставяне след Втората световна война през Студената война и малките мръсни войни до близкоизточното бездействие на мира, през югославските войни и талибанските гърчове до последната иракска война. В крайна сметка светът няма друго място, на което да се съчетават толкова много интереси. Още от миналата година беше ясно, че предстои голяма битка за елитния клуб ООН. Тогава малко неочаквано четири държави от три континента -Германия, Япония, Бразилия и Индия, се обединиха в амбицията си да станат постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и показаха нагледно променените координати на международната политика. Тогава тази коалиция от кандидати за постоянни членове на Съвета за сигурност изглеждаше твърде асиметрична. Новият квартет, известен като Г-4, предизвика повече скептицизъм, породен не само от добре изградените рефлекси на статуквото през последните петдесет години. Много малко бяха и тези, които допускаха, че петте постоянни членове - Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай, имат и най-малка готовност да споделят правото си на вето или пък да се съобразяват с това кой колко пари внася в касите на ООН. Още тогава обаче бе ясна една хипотеза, лансирана от автора пак на страниците на в. БАНКЕРЪ. Тя засягаше не толкова конкретните противоречия между интересите на великите сили, колкото една закономерност в развитието на важните международни организации, които подреждат света или поне поддържат здравословното му състояние. Тази закономерност бе породена от глобализацията. До този момент, преди четирите кандидати да изрекат на глас желанието си за постоянно членство, с термина разширяване боравеха най-много в НАТО и Европейския съюз. Сега въпросът е дали разширяването ще засегне и Съвета за сигурност на ООН. Войната срещу тероризма и особено геополитическият кратер, който избухна заради Ирак, изглежда, катализира тези процеси, защото предизвика най-сложното преплитане на национални и съюзнически интереси през последните шейсетина години. Не е никак за пренебрегване и фактът, че международните организации са като скачени съдове, които често си преливат съдържание. Покрай многото дефекти на остарелите си дрехи Световната организация винаги е имала едно изключително качество - да връща способността на геополитическия разум да прави компромиси. На този фундамент в крайна сметка са се крепили мирът и стабилността през последните десетилетия. Добре е да се припомни, че още преди една година беше кристално ясно, че разширяването на Съвета за сигурност откъм постоянни членове ще има мощни противници. Китай трудно би приел Япония, защото си съперничат като регионални свръхсили. Италия е непримирима към германските амбиции. Изобщо Италия и Германия демонстрираха безпрецедентна външнополитическа ревност по отношение на ООН. Рим винаги е държал да се намери решение, което да му осигури постоянно членство в Съвета за сигурност на ротационен принцип. Това пък внася допълнително напрежение в европейската политика. Освен всичко друго, за да мине разширяването, е необходимо мнозинство от две трети от всичките 191 страни членки. Удивително е, че само за една година около хипотезата за разширяването на Съвета за сигурност започнаха да се трупат факти в негова полза. Русия и Франция дадоха да се разбере, че биха подкрепили кандидатурата на Германия. Ако допуснем Германия в Съвета за сигурност, ние ще покажем, че сме обърнали страницата на Втората световна война... Германия има правото да се стреми към постоянно място и Русия ще подкрепи тази кандидатура, казал руският президент Владимир Путин. Твърдят, че Владимир Путин е направил това изказване с важно дипломатическо ако : ако реформата бъде приета от мнозинството страни членки на ООН. Въпросното изявление Путин направи по време на срещата си с италианския министър-председател Силвио Берлускони, което още повече засилва ефекта на руската подкрепа за германската кандидатура. Френският президент Жак Ширак също заяви, че е дошло време за разширяването на ООН и подкрепи кандидатурите на Германия, Бразилия, Япония и Индия. В реч, която произнесе на откриването на годишната конференция на френските посланици, Ширак изтъкна, че светът има нужда от силен Съвет за сигурност, който да гарантира мира и да приеме новите предизвикателства за колективната сигурност. Франция има желание Съветът за сигурност да бъде реформиран до срещата на върха през септември или най-късно до края на годината. Подкрепата на Русия и Франция между впрочем се обявява в особен момент. Той очевидно е най-свързан с историческата среща на ООН, която започва на 12 септември, но има и конкретен предизборен характер, защото става в навечерието на германските избори. В този контекст подкрепата от Путин и Ширак за германската кандидатура за Съвета за сигурност може да бъде коментирана и като подкрепа за канцлера Герхард Шрьодер. В това има логика, защото по време на управлението си Шрьодер установи много тесни връзки с Париж и Москва, включително и по отношение на войната в Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във