Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФЕРЕНДУМЪТ СРЕЩУ ЛЬО ПЕН - ТЪЖНАТА ПОБЕДА НА ЖАК ШИРАК

Късметът е късмет, когато е добре организиран. Тази политическа аксиома бе потвърдена за пореден път от френските президентски избори, които бяха своеобразна шокова терапия за демократична Европа. Крайнодесният френски националист Жан-Мари льо Пен, който хвърли в смут континента и света и срина политическата кариера на социалиста Лионел Жоспен, на практика организира политическия късмет на президента Жак Ширак. Левият френски вестник Либерасион публикува сполучлива карикатура. На нея бе изобразена вълната на народния протест срещу десния екстремист Льо Пен, а на гребена й Жак Ширак уверено сърфира към целта. Льо Пен, който сам си признава, че всички са останали доволни, се провали на втория тур и бе вкаран в рамките на нормалната си политическа величина - точно там, където се изчерпва политическият резервоар на десните радикали. Едва осемнадесет процента от французите си го представиха на върха на френския политически Олимп. Другите осемдесет и два процента, които преизбраха политическия динозавър Жак Ширак, бяха готови да излязат на улицата и да скандират Но пасаран - паролата на републиканците от времето на Испанската гражданска война.Преди повече от година, на местните избори във Франция, един вестник бе сложил заглавие Французите правят каквото си искат. Това заглавие означаваше просто, че още тогава френският избирател първо имаше алергия към препоръките на партийните централи и второ, че политическата конструкция на Петата Република трудно издържа подялбата на властта между президента-голист и премиера-социалист. Французите наистина като че ли не знаеха кой точно ги управлява - Ширак или Жоспен. Оттук и парадоксът на политическия късмет. Тази пролет на първия тур французите гласуваха не за Льо Пен, а срещу политическите елити, а на втория те гласуваха не за Ширак, а срещу Льо Пен. Иначе казано, крайният резултат може да се сумира така - Ширак не можеше да не спечели, а Льо Пен не можеше да победи. Защото страхът от загубата на дефинираната от генерал Де Гол Пета република предизвика безпрецедентен консенсус. Левите, които пропиляха глупаво един успешен премиер като Жоспен, стискаха зъби и пускаха бюлетината за Ширак с оправданието: По-добре един лъжец, отколкото един фашист. А онова заглавие отпреди една година сега може да добие следния вид: Французите не дават на политиците да правят каквото си искат. La France en gаrd. La France ensemble, патетично апелираше Жак Ширак, гласувалите за който на първия тур бяха по-малко от тези, които изобщо не пожелаха да отидат до урните. Спасителят на републиката трябва ясно да е осъзнал, че огромната му победа не означава смяна на властта. Французите ще решат това през юни на парламентарните избори. Но независимо как ще се развият нещата тогава, Жак Ширак трябва да покаже, че все пак е способен да стори това, което пропусна през предния си мандат - радикални реформи. Нито един сериозен политолог не може да си позволи категорична прогноза за парламентарните избори. Засега сигурното е, че политическа Франция не е в кондиция и все още не е преодоляла кризата. Напълно е възможно в крайна сметка и след юнските избори да продължи трудното съжителство между президента голист и премиера социалист.Проблемът не е само френски. Покрай френския избор Европа преживя такова политическо сътресение, което трудно намира своя аналог след Втората световна война. Цели две седмици Старият континент живя между шока, разочарованието и надеждата. Не е особено интелигентно да се твърди, че политическият земетръс бе предизвикан от десния популист Льо Пен. За да запази достойнството си, Франция напъна всичките си налични сили не толкова заради един краен националист, колкото за да прескочи трапа между политическия елит и обикновения човек. Както написа лондонският Гардиън: Загубата на контакт между избирателите и избираните е европейски феномен и засяга както националното и локалното управление, така и Европейския съюз. Става дума за проблем, който ако се игнорира, може да доведе до други неприятни мутации.... Комисарят по външната политика на Европейския съюз Крис Патън настоява точно на тази теза. Според него, крайнодесните сили отбелязаха подем в Европа заради неспособността на умерените политици да назоват конкретни проблеми, които са от значение за обикновените хора, а... екстремизмът може да бъде победен само ако политиците от умерените партии започнат да говорят ясно и се ангажират пряко с електората. Много хора, заяви Патън, са загубили своята идентичност, а в някои страни се наблюдава и социална изолираност. Като наблюдаваме опита на съседните ни страни, можем да стигнем до извода, че там, където хората не са уверени в себе си, където властват несигурността и болката, крайнодесните популисти постигат успех. Резултатът е опасно надигане на национализма, твърди и германският канцлер Герхард Шрьодер. С думите си Аз ви чух, аз ви разбрах Ширак между впрочем удивително напомняше бившия испански премиер Фелипе Гонсалес на изборите през 1993 г., както и германския канцлер Герхард Шрьодер на изборите от 1998 година. Дори само тази прилика в израза на един френски, един испански и един германски политик показва, че проблемът не е от вчера и има европейски мащаб. Френският министър-председател от края на Първата световна война Жорж Клемансо остана в историята с думите, че войната е твърде сериозно нещо, за да се остави в ръцете на военните. Френският избор от май 2002 г. показва, че политиката е твърде сериозно нещо, за да се остави само на политиците. Това е предупреждението за европейската политика като цяло. Тепърва не само французите, но всички европейци ще трябва да организират политическия си късмет и да доказват, че принадлежат към сърцето на Европа. Преди много години Шарл де Гол поучавал министрите си така: Разбирате ли, с народа трябва да се говори на специален език. На такъв, с какъвто се говори на децата: Франция ще бъде Франция, Европа ще бъде Европа...

Facebook logo
Бъдете с нас и във