Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЕС - НЕ ДАЛИ, А КОГА?

Политиците ни не се умориха да повтарят, че България е неделима част от петото разширяване на Европейския съюз на Изток, и да добавят, че единствената разлика между нас и страни като Чехия и Унгария е дребното закъснение от три години. Странно защо обаче същите тези политици дълго се съпротивляваха срещу идеята да копираме опита им, провеждайки референдум за присъединяването към общността. Такива допитвания бяха проведени през 2003-а в девет от десетте новоприети членки. Единственото изключение бе Кипър. Въпросът за референдума бе повдигнат от президента Георги Първанов на 22 януари в речта му пред Народното събрание. Първоначално предложението бе прието почти на нож от управляващото мнозинство. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева тогава заяви, че референдуми се провеждат, когато трябва да се избира измежду две алтернативи, докато България вече е направила своя избор. Същата позиция защитиха министърът на външните работи Соломон Паси и председателят на парламентарната Комисия по европейска интеграция Даниел Вълчев. Но няколко месеца по-късно мнението на властта претърпя странна метаморфоза и споровете вече са не дали да има, а кога да стане допитването. Министър Паси дори публично си призна грешката, че късно е прозрял ползата от него. Изобщо става все по-очевидно, че България няма как да мине без референдум. Не че той е сред изричните изисквания на Брюксел, но пък не си струва заради икономисването на няколко милиона лева страната да се нареди сред изключенията в ЕС. Съвсем друга тема е, че у нас я няма вълната на нарастващ евроскептицизъм, която заля централноевропейските държави преди приемането им. Типично по български, едва постигнали крехък консенсус около референдума, политиците побързаха да се скарат за датата на неговото провеждане - дали едновременно с парламентарните избори догодина, или отделно от тях? Според Меглена Кунева най-добрият подход, и то не само от икономическа гледна точка, би бил двата вота да се съчетаят. Така ще остане и достатъчно време до началото на 2007-а, в което парламентите на 25-те членки да ратифицират договора за нашето присъединяване. Възраженията на БСП са съвсем обясними - там се опасяват, че съчетаването на двата вота неминуемо ще свърже европейското бъдеще на България със сегашните управляващи и може би ще повлияе на изборните резултати. Евентуалното пакетиране на двата вота би натоварило дебатите за или против Европейския съюз с ненужен популизъм, подчерта и президентът Първанов на международната научна конференция за евроинтеграцията, организирана на 10 и 11 ноември от УНСС. Повече изкуствена, отколкото реална, изглежда другата дилема - как точно да бъде формулиран въпросът за допитването. В Централна Европа приложиха максимално опростен подход - от типа на Съгласен ли сте Република Унгария да стане член на ЕС? или Подкрепяте ли присъединяването на Словакия към ЕС?.Доста по-дискусионен се очертава въпросът за нормативния акт, който да се приложи при подготовката на референдума. Много юристи са на мнение, че приетият през 1996 г. Закон за допитване до народа вече е изживял времето си, въпреки че от обнародването му са изминали осем години, а и през 1999-а той бе основно ремонтиран. Добър или лош, споменатият закон предвижда, че предложение до Народното събрание за провеждането на референдум могат да направят не по-малко от една четвърт от народните представители (т.е. 60), Министерският съвет или президентът на републиката. В случай, че парламентът вземе такова решение, допитването се насрочва в едномесечен срок от президента. Датата на самото гласуване пък не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от обнародването на депутатското решение. Всичко като че ли изглежда ясно, стига народните избраници да не се юрнат в последния момент да гласуват на второ четене някой от четирите проекта за изменение на Закона за допитване до народа.Проблемът с липсата на достатъчно информация за поетите ангажименти в преговорите с ЕС съществуваше и в страните от десетката. При подготовката за референдумите обаче правителствата се постараха да запълнят вакуума. В Унгария например властите проведоха масирана кампания сред избирателите за популяризиране на членството в общността чрез информационни брошури, телевизионни реклами и билбордове. Резултатите от тази активност не закъсняха - от 60% одобрението за членството през 2002-ра то стигна до 83.76% при референдума година по-късно. В Полша управляващите се постараха да внушат на сънародниците си, че договореното с Европейската комисия е било повече от добра сделка, независимо че полските фермери получиха четири пъти по-малки преки плащания от ЕС от френските. Опит за подобна кампания имаше и в Румъния. Северните съседи организираха национален референдум през октомври миналата година, на който румънците трябваше да подкрепят гласуваните от парламента им промени в конституцията. Според букурещки медии в агитацията са били мобилизирани всички държавни служители, включително и полицаите. Спортни знаменитости са подканяли колебаещите се да гласуват, а в избирателните секции е имало организирани специални лотарии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във