Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗВОД ПО АМЕРИКАНСКИ

ЗАЩО ТУРЦИЯ ИЗПАДНА ОТ ПЛАНОВЕТЕ НА ВАШИНГТОН ЗА БЪДЕЩЕТОБлизо половин век Америка гледаше на Турция като на най-верния си партньор. Но краят на Студената война се оказа и началото на края за този някога солиден съюз. А откакто започна втората иракска война, налице са всички признаци на взаимно недоверие и упадък в двустранните отношения. Вероятно е твърде опростенческо да се обяснява това охлаждане с отказа на Турция да позволи на американските войски да използват територията й за база при инвазията в Ирак. Има доста по-смислени, реалистични (и не толкова сантиментални) обяснения за несъмнения факт, че Турция не попада в американските планове за бъдещето. Съединените щати в момента срещат сериозни проблеми в опитите да разберат точната позиция на Реджеб Ердоган и неговото неразгадаемо управление. Те упрекват турския премиер, че държи картите си прекалено близо до себе си и не дава на никого да надникне в тях. От друга страна, по висшите етажи на властта в Анкара ясно съзнават, че новата война на Америка, дегизирана като кампания за налагане на демокрацията по света, всъщност е война за енергияРазбира се, във Вашингтон биха се радвали Турция да участва в техния поход срещу туроризма, но истината е, че в момента американците искат от стария си съюзник единствено приятелски отношения на база търговия, и то ограничени до минимум. Според добре информирани източници в Белия дом са недоволни, че Турция изобщо не е използвала влиянието си в Централна Азия в подкрепа на американските антитерористични операции. Освен това Анкара поддържа близки отношения с Шанхайската група, на която Щатите гледат единствено като на маша за прокарване на китайските и руските интереси в региона в противовес на американските. Освен това има сигурни белези, че Вашингтон подготвя изцяло нова рамка за външната си политика, съобразена с промененото отношение към ислямския фундаментализъм, но най-вече - с назряващия проблем за енергийните източници. Стабилният ръст в цените на енергията вероятно ще продължи, докато повечето държави паднат по гръб. Очаква се петролът да достигне до 70 долара за барел още тази зима, до 90 долара догодина и съответно да доведе до световна депресия през 2008-аСъединените щати отдавна са нащрек за тази тенденция. Впрочем драстичните последствия от нея вече са факт в някои държави: Индонезия например регистрира 20-процентов спад в потреблението на петрол, което от американска гледна точка си е чиста катастрофа. Да не говорим, че Вашингтон среща сериозни проблеми и на собствената си южна граница. Мексико, основният доставчик на петрол за американския пазар, вече обяви, че добивът от най-голямото находище (Ел Кантарел) е достигнал пика си и занапред ще намалява. От Ел Кантарел се добиват 62 на сто от мексиканския петрол; темповете на намаляване на производството се изчисляват на 14% годишно. Разцветът на Китай и неговите намерения в международен аспект са другото голямо притеснение на Щатите. Африка е пред разпад и на американците се пада допълнителната задача да бранят западноафриканските петролни полета. Европа според преценката на Вашингтон, се обезоръжава сама и е почти безполезна като съюзник извън собствените си граници. В момента Съединените щати оттеглят основната част от разположените навън въоръжени сили и ги връщат у дома - две дивизии се прибират от Германия, оставяйки след себе си само една бригада; три бригади се връщат от Южна Корея; очаква се между 70 и 90 хиляди войници да бъдат изтеглени и от Близкия изток до края на 2006 година. С две думи - епохата на световна стабилност, налагана от разпръснатите по цялата планета американски войски, изглежда приключила. Вместо това Буш залага на политика на икономиии ще съсредоточи американската подкрепа само върху най-близките съюзници - Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Индия и Израел. Освен това Вашингтон ще търси нови партньори в лицето на държави, склонни да помагат във войната с тероризма за своя собствена сметка. Турция очевидно не попада и в тази група. Освен това външната политика на Америка акцентира върху охраняването на няколко стратегически точки: Египет (със Суецкия канал), Малакския проток, Панамския канал, ЮАР, Сомалия (т.нар. Рог на Африка) и собствените териториални води на САЩ. Достъпът до близкоизточния петрол, част от който контролира Турция, е важен за Америка, но не толкова, колкото биха очаквали повечето хора. Когато се стигне до определяне на приоритетите, а това ще е съвсем скоро, твърди един американски експерт, Вашингтон ще постави Западна Африка, Мексико, Северно море, Тринидад, Канада, Австралия и Япония доста по-високо в списъка от Близкия изток. Ако имахме сигурни съюзници в Европа и запазвахме старите отношения с Турция, нещата щяха да стоят другояче - коментира този експерт. - Но очевидно не е така. Явно въпросът за сигурността на Близкия изток занапред ще пада на плещите на Европаи Турция, без особено наше участие. Ако искате петрол и стабилност, трябва сами да си ги осигурите. Според него при нарастващите цени на нефта кюрдските провинции на Ирак, Армения, Азербайджан и Казахстан ще придобиват все по-голямо значение в региона. Кой знае, в един свят на екстремално скъп петрол и намаляващи доставки източните провинции на Турция може да се окажат по-голяма тежест, отколкото е реалната им стойност, предупреждава американецът. Подобна перспектива би трябвало вече да е задействала камбаната за тревога в Анкара. А ако не е, скоро ще го стори. Въпросът е само какво би могла да направи Турция на тази нарисувана от американска ръка енергийна карта на света - особено когато самите американци смятат Анкара за отминал етап в международната си политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във