Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗУМНАТА ПРОМЯНА НА КУРСА В ИРАК

В статия за германския вестник Ди Велт Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър, припомни нещо, случило се преди повече от четиридесет години, в разгара на кубинската криза. Тогава американският президент Джон Кенеди изпратил държавния секретар Дийн Ачесън в Париж, за да издейства подкрепата на френския президент Шарл дьо Гол за американската позиция в трудната ситуация, която била на ръба да прерасне в атомна война. В края на разговора емисарят казал на Дьо Гол: А сега с удоволствие бих ви показал доказателствата: снимки на съветските ракети с ядрени бойни глави. Няма нужда да гледам снимките, отвърнал Дьо Гол. Думата на американския президент ми е достатъчна. Моля предайте му, че Франция е на страната на Америка. Случката, която разказва Бжежински, е като лъскав пример от учебниците по международни отношения, онагледяващ темата доверие. Макар че употребата на примери от историята, с които се обяснява настоящето, почти винаги е спекулативна, сравнението на тази случка от времето на кубинската криза със сегашната ситуация, пречупена през кривото огледало на Ирак, естествено не е в полза на настоящето. Очевидно е, че на фона на иракското бомбено всекидневие Съединените щати имат нужда не само от доверието на своите съюзници. Още по-очевидно е, че това доверие зависи от способността на Вашингтон да промени не само стратегията в Ирак, но и да потърси допирните точки с европейците изобщо по проблемите на политиката за сигурност. Като допълнение към припомнената от Збигнев Бжежински случка добре стои едно изявление на Дийн Ачесън. В онзи достоен момент на осмислянето Ачесън казва следното: Ако в модерната епоха Съединените щати са имали толкова много външнополитически успехи, то е до голяма степен защото имахме късмет с опонентите си. Непреставащите терористични атаки в Ирак няма как да не предизвикат промяна в стратегията за политическия преход в Ирак. Само подобно движение от американска страна може да предизвика по-добро настроение не само сред европейските съюзници, но и най-вече сред самите иракчани. Изненадващото пътуване на гражданския администратор в Ирак Пол Бремър до Вашингтон вероятно е едно от първите сериозни доказателства, че администрацията на президента Буш търси подход, който да не е сто процента военен, а да съдържа политически действия, които да прехвърлят част от отговорностите на самите иракчани. В една реч пред фондация Херитидж сам президентът Джордж Буш твърди, че стратегията е да се прехвърлят по-големи отговорности на иракчаните. Много вероятно е Пол Бремър да е потвърдил прогнозата, че положението не само в Багдад, но в цял Ирак ще се влошава. Тази прогноза се приписва на един секретен доклад на ЦРУ, според който са необходими незабавни корективни действия, за да се избегне опасността повече иракчани да преминат на страната на бунтовниците. И без констатациите в поверителния доклад на ЦРУ е очевидно, че зачестилите терористични атаки са опасни не само с жертвите, които вземат. Много по-голямата опасност е да не се убие вярата на самите иракчани в оглавяваните от Съединените щати окупационни сили. Целта на изненадващото пътуване на Пол Бремър в Ирак първоначално бе обявено като рутинни срещи. Когато обаче в рутинните срещи участва най-сериозната част от външнополитическия екип на президента, това няма как да не означава, че е дошло време радикално да се промени характерът на действията в Ирак. По всичко личи, че ръководният външнополитически екип е стигнал до убеждението, че планираното прехвърляне на част от отговорността върху иракчаните трябва да се ускори. Има още една причина, която изисква темпо. 15 декември е крайният срок, наложен от Съвета за сигурност на ООН, в който Иракският преходен съвет трябва да представи график за изготвянето на нова конституция и за провеждането на демократични избори. Всъщност най-важният въпрос е кога и доколко може да бъде върнат суверенитетът на иракчаните и дали те могат в обозримо бъдеще да се справят с политическата власт, която ще им се предостави. От самото начало заявихме, че искаме да предадем властта на иракчаните толкова бързо, колкото те ща са в състояние да я поемат, и точно това правим... Вървим напред по въпроса за начините, по които да продължим да предаваме властта, а иракчаните се подготвят да я вземат. Те са постигнали значителен напредък в тази област. Направих предложения за даване на повече власт на Преходния управляващ съвет и това е главното в разискванията, твърди Пол Бремър. Голяма част от предложенията на Бремър очевидно са приети на извънредното заседание. Във Вашингтон, изглежда, е изкристализирала необходимостта от ускоряване на политическите реформи в Ирак, които да създадат законовата база за иракското правителство. Преглеждат се всички възможности, казва държавният секретар Колин Пауъл, без да споменава подробности. Във всеки случай той даде да се разбере, че Съединените щати нямат намерение прибързано да се изтеглят от Ирак, а ще останат достатъчно дълго - докато преходът към властта се осъществи от демократично избрано правителство. До какво ще доведе разумната промяна в курса, както се определя двудневното съвещание във Вашингтон, все още е много рано да се прецени. Добрият вариант е излъчване на иракско правителство, одобрено от мнозинството иракчани. Това е равно на по-бързо стабилизиране на страната. Между впрочем едно преходно иракско правителство може да бъде конструирано по афганистански модел. След прогонването на талибанския режим афганистанският президент Хамид Карзай първоначално бе преходен президент и едва след това беше легитимиран.Не са малко обаче анализаторите, които са много скептични. Според тях т.нар. Иракски преходен съвет има съществен проблем със своята легитимност. За мнозина в Ирак неговите членове не са нищо повече от колаборационисти. Преходният съвет се състои от 24 иракчани, избрани от Съединените щати. Може би ще е добре, ако към него се присъединят и членове, пряко избрани от самите иракчани. Фарид Закария например пише за сп. Нюзуик, че идеята за бързо прехвърляне на политическата власт, която той определя като иракизация, е много опасна и по-малко печеливша стратегия. Има логика в неговото разсъждение, че в иракската държава, преживяла десетилетия на сталинизъм, няма нито една широко подкрепяна политическа партия или движение, на които да бъде връчена властта. Бързото предаване на пълномощия на слабо централно правителство според Закария само ще насърчи шиитите, сунитите и кюрдите да запазят фактическата автономия на своите райони и да раздробят страната. Очевидно преходът към политическата власт ще бъде много проблемен. Голяма част от затрудненията идват и от факта, че опиянението от бързата военна победа доведе автоматично до отказ да се подели властта в Ирак със света. Сега с разумната промяна на курса все пак някои неща могат да се наваксат. Например Съединените щати да възвърнат доверието на самите иракчани и особено на европейските си съюзници. Тази възможност скоро ще бъде тествана в Европа. Държавният секретар Колин Пауъл започва посещение в Брюксел, а след това ще се присъедини към делегацията на президента Джордж Буш, който е очакван в Лондон. Поне предварителните сигнали от Европа за американската промяна на курса в Ирак са оптимистични. Наистина е време да се промени нещо, да се смени посоката, защото положението не може да се подобри без политически мерки, без бързото предаване на суверенитета на иракчаните, каза върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана в едно телевизионно интервю. Според него въпросът не е да се изпращат още войски в Ирак, а да се вземе политическо решение. Италия също се обяви за ускоряване на политическия преход в Ирак и за предаването на властта на иракчаните в най-кратки срокове.Някога държавният секретар Дийн Ачесън бил добър емисар при френския президент Дьо Гол по време на кубинската криза, защото, както сам той твърди, освен всичко Съединените щати са имали и късмет с опонентите си. Сега след всички перипетии на иракската криза едно изявление на френския външен министър Дьо Вилпен странно кореспондира с разговора между Шарл дьо Гол и Дийн Ачесън отпреди четиридесет години. Днес сме готови на всякакви срещи и всякакви разговори. Това е протегната ръка към нашите американски приятели, защото залогът е сигурността на света, а това засяга всички ни, каза Дьо Вилпен пред едно радио.

Facebook logo
Бъдете с нас и във