Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗШИРЯВАНЕТО НА НАТО СТАВА КЛЮЧ ЗА ВОЙНАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА

Все по-трудно става да се поддържа съществуването на антитерористичната коалиция, създадена след 11 септември, твърди силно обезпокоен шефът на Европейската комисия Романо Проди. Безпокойството на Проди има голямо основание, защото страните от Европейския съюз очевидно изглеждат объркани. Техни лидери открито признават, че прогнозите им не стигат по-далеч от журналистическите коментари за американските планове срещу режима в Багдад или за непрекъснато нарастващото напрежение в Близкия изток и арабския хаос около израело-палестинския конфликт. Показателно е поведението на германското правителство, което според медиите получава объркващи сигнали от посолствата си във Вашингтон и Лондон. Експерти в Берлин например дават тона с хипотези, че Съединените щати се стремят към въздушна атака срещу Багдад още преди изборите за Конгрес през есента, като целта е със Саддам Хюсеин да се приключи до 2003 година. Индиректно тази хипотеза се потвърждава от доста факти. Американските военновъздушни сили са започнали подготовка за преместване на своя щаб от Саудитска Арабия в Катар. Присъствието на военни експерти в Грузия и даже умишлено пуснатите слухове за някаква сбирка на членове на Ал Кайда в София са част от действия и противодействия срещу втората фаза на войната срещу тероризма. Проблемът на Берлин е, че през септември, когато се очаква евентуалната атака срещу Багдад, ще се състоят германските федерални избори. Това е достатъчно основание германското правителство да организира т.нар. кризисна дипломация. По-малкият, но все пак сериозен повод за притесненията на канцлера Шрьодер е традиционният антивоенен инат на зелените, коалиционният партньор на управляващите социалдемократи. Британското правителство, което изглежда прекалено категорично, почти колкото и американското, по отношение на оста на злото, също не е застраховано от проблеми. В момента, в който министърът на отбраната Джеф Хун съобщи, че правителството е готово да употреби ядрена сила при определени обстоятелства, депутати от управляващата лейбъристка партия бързо написаха декларация, с която се противопоставят на евентуално нападение срещу Ирак. Тези два скромни детайла от политическия пейзаж на две важни европейски страни доказват налагащата се напоследък теза за сблъсъка на механизмите за глобален контрол с интересите на регионалните сили. Тази теза е валидна най-вече за израело-палестинския конфликт, но, изглежда, има приложимост и в други географски ширини. Няма как в Съединените щати да не са анализирали възможните проблеми със и на европейските съюзници. Европа във всички случаи ще бъде съществената част и от дипломатическото, и от военното решение за потенциалните удари срещу Ирак или изобщо за по-нататъшния ход на войната срещу тероризма, в който лицето Осама бин Ладен вече ще играе второстепенна роля. В тези анализи няма как да не попадне калкулацията на евентуалното поведение на страните в Европа, на тези, които граничат с конфликтните райони и на арабските държави. За последните очевидно е осъзнато, че окончателното решение на арабско-палестинския проблем в близко бъдеще е невъзможно. Мирният план на саудитския престолонаследник принц Абдула, когото определиха като арабския Горбачов, е само една надежда, която върши работа за момента. Хенри Кисинджър, който може да изрича на глас онова, за което в дипломацията гузно се мълчи, и този път го сподели с публиката директно и цинично. Някои кризи могат да бъдат само управлявани, но не и решени, написа Кисинджър за сп. Нюзуик. Това се отнася за арабско-израелския конфликт, който трябва някак, поне временно, да бъде потушен, за да се търсят вариантите срещу Саддам Хюсеин. Напрежението в Европа обаче очевидно изисква друг подход.Ако в афганистанската фаза на войната срещу тероризма НАТО нямаше особена роля и просто свърши работа като моралната подкрепа на Съединените щати, сега е повече от очевидно, че оттук нататък не може да е така. Особено ако иде реч за второ издание на Пустинна буря. То се свързва по естествен начин с второто издание на разширяването на НАТО. Администрацията на Джордж Буш търси формулата, в която са нужни поне три елементи - първо, да се стабилизира единството сред европейските съюзници, второ, да се даде достатъчно силен мотив за необходимите нови съюзници, и трето - така да се подготви неизбежната дипломатическа колизия при подреждането на интересите с другия голям заинтерисован - Русия.В сложното уравнение на тази външнополитическа аритметика единствената логическа връзка между трите необходими елемента е... по-мащабното разширяване на НАТО. Това е естественият ход на американската администрация. Нейната необичайна дипломатическа активност в тази посока минава за изненада, особено след като американският заместник държавен секретар Ричард Армитидж даде най-ясния сигнал. Искаме възможно най-голямото разширяване. Искаме да приемем колкото може повече подготвени държави от Балтийско до Черно и Адриатическо море. Никоя страна не е изключена, каза Армитидж по време на срещата на 10-те лидери на страни кандидатки в Букурещ. Фактите обаче показват, че администрацията на Буш залага изключително на НАТО като потвърждаване на европейската връзка. Един път тя трябва да бъде задълбочена вътре в алианса и втори път чрез разширяването. Експертите казват, че тероризмът предполага асиметрична война, което означава несигурност и асиметричност на коалициите във войната срещу тероризма. НАТО дава защита точно срещу временните и крехки коалиции, а разширяването е полезно поне поради две причини. Първо, дава сигурните граници и необходимите бази за военни действия, и второ, осигурява стабилни варианти, ако някои арабски и мюсюлмански съюзници се окажат нелоялни или се обявят срещу удари срещу Ирак. Аксиомата, че разширяването означава сигурност, досега не вършеше особена работа на страни кандидатки като България. Както и пропагандираната години наред политика на отворената врата. Сега обаче ситуацията е друга и за първи път българската външна политика например може да усети резултати от стратегическото си географско положение. Срещата в Букуреш, на която България и Румъния получиха най-ясния сигнал, че Съединените щати са готови да ги приемат в НАТО, стана фактически голямата промяна в мисленето. Когато бе осъществен първият кръг на разширяването, НАТО и САЩ тръгнаха по най-лесния път. Те приеха само тези, които ще създават най-малко проблеми, а не тези, които имат нужда от най-големи гаранции за сигурност. Те поканиха Полша, Унгария и Чехия, защото събираха най-добре историята и географията. Тогавашният заместник държавния секретар на САЩ Строуб Талбот изрази американската позиция по следния начин: Разширяването е най-добрият път за създаването на стабилност и демокрация в... Централна Европа. След 11 септември нещата коренно се промениха и вратата се отваря от вътрешната страна, защото сега самите Съединени шати имат най-голяма нужда от гаранции за сигурност. Сегашният заместник държавен секретар Ричард Армитидж просто заявава, че Америка няма предразсъдъци. Той желае възможно най-солидното разширяване и да бъде дадена зелена светлина на всички страни - от Балтика до Черно море и Адриатика, които спечелят квалификациите. Голямата разлика е, че сега САЩ, които имат последната дума, заявяват че никоя страна няма да бъде изключена заради географски и исторически причини или заради мнението на външна сила. Тоест не е нужно кандидатите да събират толкова добре историята и географията. Официалният тон на НАТО естествено е много предпазлив. Особено на генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, който въздържано казва, че в Прага ще има от една до девет покани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във