Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗНОПОСОЧНИ ВЕТРОВЕ КЛАТЯТ ЛЕВИЦАТА

Трудни времена се очертават за червения лидер Сергей Станишев след изборите. Даже по-трудни, отколкото последните месеци, през които БСП се подготвяше за общинския вот. Защото партийният председател ще трябва да поддържа крехък баланс между най-ревностните радетели за предсрочни парламентарни избори и обладателите на здравия разум в партията. А след местния вот желанието за по-активни действия на левицата ще стават все повече. Засега Станишев дава ясно да се разбере, че не иска левицата да поема курс към предсрочни избори, като упорито обяснява, че по въпроса ще се мисли, след като се видят резултатите от вота. Макар че прогнозите вещаят победа за червените. Преведено от политически на всекидневен език, това показва нежеланието на партийния председател да допусне БСП да направи крачката към предсрочен вот. За всички е ясно, че каквито и да са резултатите от местните избори и колкото и да са високи, те няма да са достатъчно доказателство за успешно представяне на БСП на евентуални парламентарни избори. А успешно представяне за социалистите ще значи такава подкрепа, която да не ги прави силно зависими от коалиционен партньор, особено ако той се нарича ДПС. На лидерите на Позитано 20 никак не им се иска да стават заложници на Доган, защото добре познават стила му в политиката. А и сегашната ситуация с НДСВ достатъчно добре показва за какви рискове иде реч. Напоследък най-агресивни в опитите си да тласкат БСП към управлението по стара традиция са хората от т. нар. генералско лоби в организацията. Те отдавна напират да щурмуват властта и нямат проблем с безпринципните договорки, а това създава доста главоболия на лидерите на партията и най-вече на председателя й. Техни представители първи влязоха в сегашния кабинет още преди две години при първата възможност да се допрат до властта. Става дума за бившите кметове на Русе и Благоевград Димитър Калчев и Костадин Паскалев, станали министри в кабинета Сакскобургготски. Тогава това създаде доста неудобства за опозицията БСП. След напускането на Паскалев шефовете от Позитано 20 с цената на много усилия криво-ляво успяха да наложат мнението, че социалистическата партия се е разграничила от властта (Димитър Калчев отдавна се дистанцира сам от червената централа и избра изцяло личната министерска кариера). Проблемът с разнопосочните вътрешни гласове на БСП далеч не е решен, въпреки създалото се впечатление, че напоследък на Позитано 20 всичко е спокойно. Ако сега резултатите от изборите са високи за социалистите, апетитите за власт на споменатите кръгове в организацията ще се изострят още повече. Ако нещата се усложнят, на Станишев може да му се наложи да направи сериозен компромис, за да запази лидерството си и да се поддаде на вътрешния натиск. Поутихналият вече скандал с Бриго Аспарухов доказа по безспорен начин нещо, което в червената централа все се опитват да премълчават - че социалистическата партия така и не успява да сложи под контрол генералите си. Тъкмо обратното, все по-ясно става, че политиката й в много случаи се диктува от тях. И често пъти личните амбиции на този или онзи се обличат в политически аргументи. А това прави все по-труден балансът, който искат да поддържат партийните лидери. И докато политическите лица на БСП все по-често ще повтарят рефрена за промени, но засега няма да тръгнат към реализирането му, то най-изгладнелите за власт ще се опитват все повече да тласкат партията към властови щурм. Или поне ще опитват да се докопат до някакви властови позиции през задния двор още в рамките на мандата на този парламент. По схеми като тази за Бриго Аспарухов. Това определено ще изиграе лоша политическа шега на БСП, защото на лидерите й ще им е трудно да обясняват пак, че нямат нищо общо със сегашното управление. Все повече наблюдатели смятат, че въпреки заявките на Симеон Сакскобургготски за укрепване и дългосрочност на управлението му, не е изключена промяна на управленската формула. Дори напротив, все повече я предполага заради проблемите в управляващото мнозинство. А най-верният му съюзник може да се окаже БСП. В случай на преструктуриране на парламентарното пространство, независимо дали под влияние на ДПС, на някои червени среди или на процесите на разпад в НДСВ, социалистите ще трябва да подпрат следващ царски кабинет и да правят всичко възможно да не се стигне до предсрочен вот. Самият Станишев дава достатъчно сигнали за такова поведение - с непрестанните си изявления, че БСП не иска самоцелно властта, че хората не желаят избори, че страната няма нужда от дестабилизация на управлението преди влизането в НАТО и Европейския съюз. Тезата безспорно е удобна за партийните шефове. Защото хем ги поставя в позата на националноотговорна партия, хем им решава въпроса с риска от незадоволително представяне на парламентарни избори, хем предоставя идеална възможност за онези нейни кадри, които искат да се облажат от властта, без обаче да се ангажират политически с нея. Синята опозиция няма такива проблеми в момента. След последните скандали около партията и очертаващите се незадоволителни резултати на местните избори въпросът за СДС, изглежда, се свежда сякаш само до оцеляването на партията. Затова на Раковски 134 няма какво да губят, а могат само да спечелят, ако везните се наклонят към предсрочен вот. Подобна ситуация вероятно ще мобилизира сините активисти и симпатизанти. Президентът Георги Първанов предпочита соцпартията да продължава да балансира положението, независимо какви дългосрочни собствени сметки си прави. От всички злини държавният глава най-малко иска неговата партия да дойде на власт. Това неизбежно ще го постави в положението на Петър Стоянов преди години, дори може би ще го изправи пред още по-заплетени казуси. Защото ролята, която на Първанов му се иска да играе - не само на самостоятелна фигура в политическото пространство, но най-вече на последна инстанция в хода на събитията, няма как да се впише в схема, когато БСП управлява. Това вещае остри конфликти между него и червената партия. Президентът обаче всячески ще подпомага усилията за промени в управляващата формула, които да дадат възможност за задоволяване на амбициите на определени кръгове в БСП, а в този смисъл и за по-благоприятна за него самия ситуация. Първанов е в много топли отношения с лобито на генералите в партията още от времето, когато беше партиен председател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във