Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗМИНАВАНЕТО В ЗАКОНИТЕ ИЗМАМИ ЧАСТНИТЕ АКЦИОНЕРИ НА МДК - ПИРДОП

Поредният скандал, свързан с масовата приватизация,

отново доказа, че фондовете не могат да бъдат равностоен партньор

на държавата в предприятията от боновия списък поне до момента,

в който не придобият 67% от техния капитал. След като се съгласи

да намали пазарната стойност на акциите на Соди -

Девня, за сметка на евтиното увеличение на капитала

от страна на мажоритарния собственик Солвей, миналата

седмица правителството поднесе чаша студена вода и на частните

акционери в МДК - Пирдоп. Гласувайки на общото събрание с мажоритарен

пакет от акциите на дружеството, представителят на държавата и

изпълнителен директор на МДК Александър Александров им отне правото

да получат дивидент за 1996 година. Едва ли държавата ще върне

авансовите вноски по дивидента за 1997 година. Така ще бъде ощетен

и бъдещият мажоритарен собственик на предприятието - белгийската

компания Юнион Миниер, която има предварителен договор

за покупка на 56% от акциите на медодобивния комбинат.

Държавните чиновници аргументираха решението си с

ПМС 308 от 1996 година. Според този нормативен акт, приет от правителството

на Жан Виденов, едноличните дружества с държавно участие внасят

дължимия на бюджета дивидент заедно с периодичните вноски по данъка

върху печалбата. Такова дружество беше и МДК - Пирдоп, преди да

се пререгистрира в АД по решение на общото акционерно събрание,

проведено на 10 юли. Нормалната логика, а и практиката в цивилизованите

страни предполагат, че правото на дивидент се прехвърля на купувача

заедно с джиросването на акциите. Такива са и общите разпоредби

на Търговския закон. Обикновено при определяне на цената на една

акция се взема предвид стойността на натрупания до момента дивидент

и времето, след което ще бъде получен. Такава трябва да е логиката

и за акциите, придобити чрез механизмите на масовата приватизация,

независимо че там книжата на дружествата не се купуват срещу реални,

а срещу инвестиционни левове.

Казусът с дивидента на МДК е доста заплетен. Причината

е, че нормативната уредба не посочва категорично от кой момент

масовите приватизатори са собственици на акциите и придобиват

всички права, свързани с тях. Според Закона за масовата приватизация

това става, след като акционерът получи разписка за притежаваните

акции от Централния депозитар. А според Търговския закон - след

като бъде записан в книгата на акционерите. От друга страна, не

е ясно докога държавата може да упражнява правото си на авансово

събиране на дивидент - дали до момента, в който общото събрание

на дружеството вземе решение то да бъде преобразувано в АД, или

до мига, в който това решение се публикува в Държавен вестник.

Но като че ли е по-редно държавата да прекрати предварителното

разпределение на печалбата на дружеството от момента, в който

то вече има и частни акционери.

И двете страни в спора за дивидента на МДК - Пирдоп

- държавата и боновите инвеститори, изтъкват достатъчно аргументи.

Затова присъствалият на събранието адвокат Стоян Кръстев предложи

соломоновско решение. В протокола на общото събрание бе записано,

че акционерите на МДК - Пирдоп, задължават борда на директорите

на включи предложението за раздаване на дивидент в дневния ред

на следващото акционерно събрание. Заедно с това ще бъде създаден

консултативен комитет от представители на акционерите, който ще

се опита да разплете кукувичата прежда на действащото

законодателство. Трудно е да бъдат преценени шансовете на частните

акционери в медодобивния комбинат да получат дължимото от бюджета.

Поне до момента, в който правителството и парламентът не сложат

ред в нормативната уредба, третираща прехвърлянето на акционерните

права в процеса на масова приватизация. Това трябва да стане без

отлагане, тъй като вероятно случаят МДК ще се повтори

и в други предприятия от боновия списък. Досега подобни прецеденти

не са ставали предмет на дискусия, тъй като повечето предприятия

от масовата приватизация са губещи или имат незначителни печалби.

Случаят с МДК - Пирдоп, обаче е малко по-различен. Облагаемата

печалба на предприятието за миналата година е 1.880 млн. лв. при

регистриран капитал от 3.315 млрд. лева. На общото събрание миналата

седмица бе решено капиталът на МДК - Пирдоп, да бъде увеличен

до 3.635 млрд. лева. Това стана, след като към активите на дружеството

бяха прибавени предприятието Химет АД, което е технологично

свързано с медодобивния комбинат, и терени, върху които досега

МДК имаше право на ползване. Увеличението на капитала не засяга

размера на дивидента за отделните акционери, тъй като новите акции

ще бъдат разпределени пропорционално между тях. Друг е въпросът

защо след като вече е определена цената, по която Юнион

Миниер ще купи дял от МДК - Пирдоп, държавата на практика

подарява на белгийците предприятието Химет.

В новия борд на директорите на МДК влизат изпълнителният

директор на комбината Александър Александров, известен с това,

че има по-скоро отрицателно отношение към приватизацията на дружеството.

Другите членове на борда са Златка Войнова, Анастас Шипков и Иван

Конов. Нито един от тях не е предложен от частните акционери,

които въпреки това подкрепиха избора им.

Представител на държавното участие отново ще бъде

Александър Александров. Ден след събранието той заяви в интервю

за националната телевизия, че в резултат на извършената неотдавна

модернизация комбинатът ще увеличи капацитета си с 15% - от 90

хил. т на 110 хил. т черна и електролитна мед годишно. Александров

се оплака, че МДК - Пирдоп, не може да продава добиваното в комбината

злато или да го залага срещу кредити. Той заяви, че при сегашния

курс на долара дружеството получава злато за 8-9 млрд. лв. на

година. Александров добави, че напоследък Централната банка забавя

изкупуването на златото и това лишава МДК от оборотни средства.

Според него, ако дружеството можеше да разполага свободно с произведените

благородни метали, никога нямаше да стигне до приватизационния

тезгях. Тези изявления на изпълнителния директор могат да се тълкуват

и като последен опит за осуетяване на приватизацията на една от

перлите на българската индустрия. Все още обаче не е ясно в чий

интерес би могло да бъде провалянето на сделката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във