Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗКОЛЪТ В ЦЪРКВАТА УДАРИ КРЕДИТОРА ТСБАНК И ДЛЪЖНИКА ЛАФЧИС

В известен смисъл животът на Томас Лафчис не се е променил чак толкова много от времето, когато пазеше вратата на най-популярния български футболен клуб Левски - София. И днес на някогашния вратар му се налага да отразява тежки удари. И днес понякога успява, а друг път рефлексите му изневеряват. Във всеки случай колкото и името му у нас да е свързано със синия цвят, дейността на Лафчис като бизнесмен, като президент на Левски-1914 и собственик на близо 40% от акциите на този клуб съвсем не може да се обрисува в лазурно синьо.


На конгреса на Българския футболен съюз през септември 1997 г. селекционерът на националния отбор Христо Бонев обвини Томас Лафчис, че имал да връща кредит на БЗК в размер на 1 600 000 щ. долара. Бонев изтъкна и други две негови прегрешения - че е разпродал шампионския отбор на Левски и е предизвикал скандала с президента на германския футболен съюз Егидиус Браун непосредствено преди световната квалификация България - Русия. Засегнат, Лафчис веднага заведе дело за обида и клевета, оценени на 5 млн. лева. Бонев, изглежда, все не успяваше да намери необходимите за пред съда доказателства и делото се проточи. (Преди десетина дни то отново бе отложено.)


Но ето че излязоха списъците с кредитните милионери и, както се казва, кредитите на синия футболен бос станаха обществено достояние - към ТСБанк, ПЧБ, БИОХИМ и БЗК. Чаровната му съпруга - телевизионната водеща Вяра Анкова, определи включването на Лафчис в черния списък като смехотворно и свързано с борбите в БНТ.


Съвсем не на шега обаче според синдиците на ТСБанк ЕТ Ратола - Томас Лафчис дължи на фалиралата кредитна институция сумата от 647.26 хил. щ. долара и 16.18 хил. г. марки. Задълженията са възникнали по два договора за кредит. Един от 24 февруари 1993 г. за 400 000 щ. долара с едногодишен срок на погасяване. И втори от 16 март 1993 г., когато фирмата получава нов заем за 350 000 г. марки с падеж 15 юни 1994 година.


Като обезпечение по двата кредита Лафчис предоставя вземането на ЕТ Ратола от ТСБанк по договор за наем от 5 декември 1991 г. и анекс към него от 8 февруари 1993 година. Казано по-просто, фирмата на Томас Лафчис наема от Светия синод сградата на пл. Св. Неделя N4 в столицата. След това същата фирма преотстъпва същата сграда под наем на ТСБанк. Операцията по пренаемането става с благословията на синода. В един момент обаче Ратола спира да плаща на собственика. От своя страна синодът (в лицето на патриарх Максим) разваля първоначалния договор за наем, за което незабавно уведомява ТСБанк. Тя пък с писмо с изх. N775 от 27 януари 1995 г. банката съобщава на Ратола, че прекратява договора за пренаемане и започва да плаща наема директно на синода. Впоследствие Светият синод учредява вещно право за ползване на сградата в полза на банката, коментира Траян Марковски, юридически съветник на синдика на ТСБанк.


Тук би могло да се сложи кръст на цялата история, ако Ратола не бе спряла да плаща и задълженията си по кредитите. Така от ТСБанк обясняват решението си да извадят изпълнителен лист срещу длъжника по гражданско дело N0358 от 1995 г. за 479 121 щ. долара (400 000 щ. долара включително със законната лихва върху тях, считано от 10 март 1995 г., 74 433 щ. долара лихви за периода до 13 февруари 1995 г. и 4 698 щ. долара лихви за периода от 14 февруари до 9 март 1995 г.), 14 105 г. марки (6142 г. марки включително със законната лихва върху тях, считано от 10 март 1995 г., 7897 г. марки лихви за периода до 13 февруари 1995 г. и 66 г. марки лихви за периода от 14 февруари до 9 март 1995 г.) и отделно 635 947 лева разноски. Образувано е и изпълнително дело N7259 от 1995 г. за събиране на вземанията от ЕТ Ратола-Томас Лафчис.


През ноември 1997 г. Лафчис подава молба в Софийския районен съд за завеждане на отрицателен установителен иск срещу ТСБанк, който да постанови, че не дължи на банката сумите, посочени в изпълнителния лист по гражданско дело N0358. Поради размера на иска районните магистрати изпращат молбата за разглеждане в Софийския градски съд. За да започне това производство, Лафчис трябва да заплати държавна такса, която е 4% върху размера на иска. Но, според синдиците, досега ТСБанк не е получила призовка от СГС за насрочено дело по тази молба и много е вероятно производството да е прекратено заради невнесена държавна такса.


На 19 декември 1997 г. с четири броя платежни нареждания Лафчис плаща на вече обявената в несъстоятелност ТСБанк сумата от 27 240 648 лева. Позовавайки се на Тълкувателно решение N2 от 1997 г. на Върховния касационен съд, той заявява, че с въпросните пари изцяло е погасил дълга си към банката и подава искане пред съдия-изпълнителя да се прекрати изпълнителното дело. По мнението на юристите на ТСБанк с действията си длъжникът на практика е признал размера на дължимите на банката главници от 400 000 щ. долара и 6142 г. марки, декларирайки, че ги изплаща изцяло в левове по курса на БНБ от 1994 г., когато е трябвало да бъде погасен кредитът.


С постъпилата сума ТСБанк прави частични погасявания съгласно чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, като левовете са трансформирани в оригиналната валута на задължението, но по фиксинга на БНБ в датата на плащането. Според Траян Марковски в хода на изпълнителното дело се извършва и експертиза за размера на дълга. Тя е потвърдила, че остатъкът от вземанията на банката към 2 февруари 1998 г. възлиза общо на 647 262.39 щ. долара и 16 185.31 г. марки.


Очевидно това не е краят на тази заплетена история и за нея ще се изпишат още редове, преди съдебните магистрати да си кажат тежката дума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във