Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗХОДКА В ГРАДИНИТЕ ОТ ВЪЛНА

В САЩ и Западна Европа търговията с т.нар. ориенталски

килими и тъкани се разраства все повече, а в България се увеличават

оборотите на... домоизноса

С наближаването на 2000 година американските артдилъри

все по-осезателно започват да напомнят за това събитие. Не само

заради историческата крачка от второто в третото хилядолетие,

но и заради преодоляването на психологическата бариера. Отвъд

тази бариера ще се наложи да преоценим редица досегашни представи,

включително в областта на изкуството и антиквариата.

Преодоляването на психологическия праг ще внесе сериозни

корекции в търговията с антиквариат, с произведения на изкуството

и занаятите, античните предмети и пр. В положителна посока, разбира

се! Подсъзнателно у нас това доловиха единствено тарикатите. Те

наводниха страната с невинни на пръв поглед съобщения за замяна

на стари килими срещу нови. Капан за наивници и парвенюта! Така

срещу уникат и произведение на изкуството, каквито са ръчно тъканите

чипровски, котленски и др. килими, тези търговци предлагат

фабричните (от Сливен) производства а ла персийски

тип. Те купуват своята стока на заводски цени, докато всяко уникално

килимче от един квадратен метър върви по 100 щ. долара и охотно

се купува от западните туристи. В немалко случаи квадратният метър

килим се приравнява на квадратния метър жилище. Да не говорим

за това, че маса килимари на юг от България с охота копират десените,

шарките и багрите на българските балкански килими, които се приемат

отлично на западния пазар.

НАЙ-СТАРИЯТ КИЛИМ В СВЕТА

от ориенталски вид е открит през 1949 г. в тундрата

на Сибир. Дълбоко замразен! Датиран е отпреди 2400 години и е

известен като Килимът от Пазирик. Но това е изключението

от правилото. А по правило в световните музеи се съхраняват различно

запазени килими от ХVII век насам. Източни и западни. Стенни и

подови. Гобленни и стилизирани. Част от информацията за ориенталските

тъкани достига до нас от приказките и легендите, възниквали по

Пътя на коприната. Друга част от информацията - по-достоверната,

дължим на европейските художници и на техните картини. Но това,

което определя параметрите на пазара, са килимите от края на ХIХ

и началото на ХХ век, сред които нерядко се намират и великолепно

съхранени и запазени образци. Това е и рамката на килимарския

антиквариат, който напоследък се разраства особено бързо в САЩ

и е съсредоточен главно около големите пристанищни градове Бостън,

Ню Йорк, Сан Франциско. Центровете в Европа също не са малко,

особено във Великобритания (традиционно най-силния пазар на изкуствата

и антиквариата), Германия, Италия, Холандия (където се поддържа

много висока взискателност към качеството). След разпадането на

бившия Съветски съюз в тези пазари се вля донорският принос на

републиките от Кавказ и Централна Азия, които са традиционни производители

на скъпи килими и са включени в общия контур на понятието ориенталски

килими. Другите страни производителки с древни традиции

са: Иран, Турция, Афганистан, Китай, България и части от Гърция.

ДВАТА ОСНОВНИ ВИДА МОТИВИ

следват културната еволюция и най-общо могат да се

разделят на градски или урбанистични и селски

или първични. Така към първия тип спадат флоралните мотиви, а

към втория - по-геометрични и абстрактни. Към първия вид се отнася

и обобщаващият архетип, известен и у нас като Персийски

килим. Наин, Исфахан, Кашан и Сарук са имената на някои

от центровете, където те се произвеждат. А по принцип килимите

остават един от най-сериозните документи за историята и културата

на малко познати етнически групи и народи.

За българите, които с лекота разменят бабините килими

и дори черги (парцалени, но нерядко и вълнени!) срещу персийски

килими заводско производство, предпочитаната храна на адаптираните

към градската обстановка молци, ще споменем няколко цени. Вземаме

ги от международните антикварни каталози, като елиминираме най-ниските

и най-високите, т.е. екстремните стойности. Така един килим Лури

от 1920 г. (Югозападен Иран) с размери 30 х 60 см има търговска

цена 2000 щ. долара. Килим от типа Балух (Североизточен

Иран и Афганистан) от края на ХIХ век и с размери 91 х 152 см

се продава за 1800 щ.долара. Друг представител от края на миналия

век е килимът Хамсех от Югоизточен Иран. При размери

91 х 183 см той се продава за 4200 щ. долара. За сравнение ще

споменем, че всяка събота на пазара Ситняково се появява

един старец от Смолянско и търпеливо предлага различни текстилни

производства на родопчанките - престилки, чорапи, килимчета, черги,

халища. За четири квадратни метра халище, грейнало от багри, той

иска 80-100 хил. лева. Вярно, това не е вълнен килим, но също

е уникат и произведение на изкуството по стандартите, прилагани

в момента от американските и западноевропейските търговци на килими.

Направете сравнението сами!

СЪВЕТЪТ НА КАТРИН САЛМЪНС

която пише за списанието Markets, е, че килимите

антики са произведения на изкуството, които подхождат

на всичко и на всякакво обзавеждане. Тя отива и още по-нататък,

пришпорвайки склонността на американците към ексцентричност. Представяйте

си, казва им г-жа Салмънс, че ходите върху огромни картини! Или

върху градини от вълна, както са ги наричали номадите

от югозапада. Първият съвет е трудно съвместим с българския

национален характер. Вторият изисква въображение, а точно то все

повече изчезва от живота ни, благодарение на тарикатите около

нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във