Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗГОЛЕНОТО ТЯЛО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Откакто сме наченали прехода към демокрация в България, все чакаме кой и как ще ни оцени. Първо трепетно се ослушвахме да чуем има ли демокрация у нас. Но единственото, което чувахме, бяха оценките на МВФ по повод липсата на пазарна икономика. През 2002 г. най-сетне ни казаха - имате пазарно стопанство. И, изненада! - заваляха упреци към нашата демокрация. Човек се пита дали ние, българите, имаме избирателна глухота, или чужденците имат избирателна слепота. А работата е съвсем проста и не е нито в оценките, нито в сръдните. Ами в... демокрацията. Но преди да стигнем до сакралния въпрос, който видни политици задаваха тия дни - има или няма демокрация в България, да обърнем поглед назад.В началото бяха демократите. Демокрацията я нямаше. Без да чакаме ултиматуми, ние се заехме да унищожаваме всичко, което мислехме, че представлява заплаха за задаващата се демокрация: оръжейната промишленост, структурите на Държавна сигурност и разузнаването, дипломатите, държавния апарат, индустрията, енергетиката, местното самоуправление, образованието, здравеопазването. Така вървяхме към демокрацията - събличайки поредната дрешка, докато процесът заприлича на игра на гол покер. Всяко отваряне на уста на някой западняк се превръщаше в аргумент за поредната съсипия. Дори без да чуем какво ни казват. Накрая, дибидюс голи пред критичния взор на външните наблюдатели, решихме, че и това не е достатъчно. Избрахме си царя. За да можем с чиста съвест година след това да кажем - и царят е гол.Но и голотата като символ на невинна чистота не ни задоволи. Поне политиците отидоха напред. Заговориха за нашата традиция. Може би си мислите, че става дума за някои ценности на възрожденския дух? По-скептичните критици сигурно се сещат за прословути сцени от Бай Ганьо. Нито едното, нито другото. Традицията, с която се похвалиха управляващите, е, че всяко управление така е правило - уволнявало е генерални директори, пишело е безумни закони за медиите, приватизирало е на тъмно и безконтролно. С две думи - съсипвало е България.Има една разлика днес и тя е твърде важна. За първи път политици се хвалят с простотиите си. Може би трябва да се гордеят, че се справят по-добре от предшествениците си. Подсещаме управляващите, че е време да ни разкажат колко много работят и как изцяло се отдават в служба на народа с една-едничка цел - да бъдат първенци в традиционния вече процес на калпаво управление.Обективността налага да погледнем и самото общество. Не сме ли всички ние виновни, че избираме и търпим политиците си. На помощ на подобна теза винаги идва мъдростта, че всеки народ заслужава управниците си. Абсолютно погрешно вменяване на вина, защото това е вярно, но в демократичните общества. Там, където хората имат избор и могат да го отстояват. Имаме ли ние, избирателите, право на избор? По законите - да. На практика - не. Защото изборът означава поне две неща: информация и механизми за контрол.Българинът не е и никога не е бил особено информиран. Изобилието от медии не помага особено, защото в България политиците дадоха всичко от себе си, за да не допуснат независимостта им: в пресата легализираха монополизма, а в електронните медии - политическия контрол над лицензите. Ако добавим и успешните опити за съсипване икономическото състояние на отделния гражданин, картината окончателно е завършена - българите масово ползват информацията само в качеството й на клюка, скандал и сеир. Всъщност не бихме могли да направим друго. Защото вместо да сме информирани за това как се вземат решенията, кой е отговорен за тях и по какъв начин се постига търсенето на отговорност, ние непрекъснато се изправяме пред фактите на крайния резултат - непрозрачност на решенията, безотговорност и двоен стандарт на закона. Парадоксално е как същите политици, които по време на избори се надпреварват да твърдят, че избирателят е достатъчно разумен да направи верния избор (т.е. да им даде властта), буквално ден след изборите започват да убеждават същия този избирател, че той е невеж и некомпетентен да взема решения. Хеле пък ако и нагло иска да знае как и кой взема решения. Така демокрацията се преобръща. Компетентният избирател трябва да престане да се интересува и да се довери изцяло на още по-компетентните политици. И когато избирателят това и направи - избра един политик само защото му каза Вервай ми!, политиците нададоха рев до небесата и отново обвиниха хората, че са прости и глупави. Що се отнася до контрола, нещата са още по-нелицеприятни. В демократичните общества начините да се осъществява контрол са два - чрез съдебната система и чрез общественото мнение. Българските политици напазаруваха и двата каналаТук единствените проблеми са свързани с промяната на името на плащащия най-много пари. И за да не стават сакатлъци, се погрижиха и тук, както при медиите, да настанят монопол. Кой говори от името на народа? Преди беше БКП. Сега са политиците с устата на експерти, политолози и социолози. Всеки си отглежда шамани и си създава агенции. На които никой не вярва и с пълно основание.А за да е пълно объркването, нарушиха се всички стандарти и стереотипи. Понеже и те бяха лоши, недемократични, унифициращо тоталитарни. В резултат българинът, който се спасяваше на времето, като четеше между редовете, днес напълно се обърка. Липсата на всякакъв стандартен механизъм за правене на политика, пари, решения, дори отношения унищожи възможността за сравнение. Всеки има своята мерна единица и това създава усещането за хаос и безвремие. В подобна ситуация липсата на качество се превръща в критерий, спрямо който всеки си мисли, че може да докаже всичко. Достатъчно е да си припомним или просто да видим с какво се сравняват политиците. В икономиката се опитваме да постигнем 1989 г., в управлението - Стамболов, а в ценностите - Левски. Историята, за съжаление на политиците, може да бъде критерий само за историческа оценка. В настоящето критериите са други. Често образите са по-полезни от думите. Нека си представим един български и един западен политик. И двамата вършат своята работа. И двама бъркат в джоба на данъкоплатеца. Западният политик ви бърка в джоба на панталона и вади 10 стотинки. Взема 5 и работи така, че да създаде условия с останалите 5 стотинки вие да изкарате пак 10 стотинки. За да може при следващото бръкване да има какво да вземе. Българският политик ви бърка в джоба, хваща стотинките, но за да не ги изпусне, хваща и хастара. И дърпа. Взема всичко - и парите, и парчето плат. Само че се сещате какво ще извади следващия път, като бръкне за пари. Всичко щеше да е твърде просто, ако се задоволим да мислим само за това, че изборите предстоят и скоро ще се насладим на поредната изненада на политиците. Проблемът за голотата обаче остава. И той е сериозният проблем пред съграждането на демокрацията в България. Ако всички като общество имаме вина, то тя е в отказа ни да се опрем на себе си. Защото е вярно, че един народ, който не може да се самоорганизира, никога няма да има достойно управление. И ние ще продължим да избираме поредните политици, вярвайки, че са по-добри от предходните. Вместо да започнем да избираме политици, сравнявайки ги не с по-лошите от тях, а с по-добрите. Избирателите са тези, които поемат отговорността за сравнението. И никой няма да ни е виновен, ако избираме по-малкото зло, вместо да изберем по-доброто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във