Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗЕДИНЕНА, ДЕСНИЦАТА НЯМА ШАНС ЗА ПОБЕДА

Красимир Каракачанов, председател на ВМРО, пред в. БАНКЕРЪГ-н Каракачанов, наскоро ВМРО проведе среща със СДС, а поддържате диалог и с останалите десни партии. Възможно ли е единение в дясното пространство?- Със СДС имаме много добри отношения, въпреки че участвахме отделно на парламентарните избори. Проблемът е, че СДС и партиите на Стефан Софиянски, на Евгений Бакърджиев или на Богомил Бонев си имат някакви техни проблеми от времето, когато всички бяха заедно в СДС, и които още не могат да решат. Но прагматизмът изисква да отчиташ реалностите и да ги приемаш поне донякъде. Явно те не могат да преодолеят взаимната си омраза и това е проблемът в десницата. В момента тя е надробена, без изгледи да се обедини като цяло. От една страна, СДС като че ли се опитва да не признае факта, че тези формации все пак съществуват. От друга - някои от политическите сили, които споменах, все още гледат на СДС като на някакъв враг, който трябва да бъде доубит. Това предпоставя разединението в дясното пространство. За разлика от левицата, която се консолидира още за парламентарните избори преди година и половина, и това вече й носи нови, по-добри позиции в обществото. Това е основната предпоставка, която очертава победа на левицата на едни следващи избори. Така беше и на президентските избори, левицата се яви обединена около един кандидат, а в дясното пространство на практика се появиха двама кандидати - Петър Стоянов и Богомил Бонев, и това разедини десницата. Освен това НДСВ зае половинчата позиция относно подкрепата на Петър Стоянов и видяхме резултата от това. Ако десницата не осъзнае този проблем и не надскочи собствените си комплекси за малоценност, няма никакъв шанс. ВМРО поддържа нормални отношения с всички политически формации вдясно от центъра, дори няколко пъти се опитвахме да играем ролята на медиатор между СДС и останалите десни партии. Засега това трудно се получава, но аз съм оптимист за бъдещето. Каква ще бъде стратегията на ВМРО за предстоящите местни избори?- Смятаме да постъпим както при общински избори през 1999 година. Ще дадем свобода на структурите си сами да определят формата на участието си и кандидатите си за кметове и общински съветници. Както тогава, и сега смятаме да излезем с инициатива пред десните партии да водим толерантна кампания помежду си. При последните местни избори през 1999 г. СДС не излезе срещу БСП. В някои общини като Благоевград, Кюстендил и Пловдив сините се изправиха и срещу кандидатите на ВМРО, което беше голяма грешка. Тогава ние предложихме на СДС такава харта за разбирателство и толерантност, но те не го възприеха, защото живееха със самочувствието, че са велики, непогрешими и могат да мачкат всичко пред себе си. Мисля, че загубиха от това. Възможно ли е идеята за единение на десницата да се реализира за местните избори?- На някои места е възможно. Отсега е рано да кажа къде точно, но определено ние поне мислим за това. Времето ще покаже. Ние имаме най-доброто желание то да стане, друг е въпросът доколко останалите ще надскочат старите си спомени и вражди. Как стоят нещата в София?- По същия начин. Многократно съм подчертавал, че на този етап Софиянски е най-добрият кандидат за кмет, но ако десницата излезе с две-три кандидатури и гласовете се разпилеят, няма да се учудя, ако кметският стол в София бъде спечелен от социалистите. В същото време нямаме намерение да участваме в безпринципни коалиции. НДСВ не е политическа формация, която стои вдясно от центъра, и не можем да търсим сътрудничество с нея, при положение че я критикуваме за нейното управление. Ако Софиянски направи грешката на Петър Стоянов да търси подкрепа от всички и на всяка цена, мисля, че ще загуби изборите. Принципът е много по-важен, отколкото механичният сбор от формации. Не вярвам, че НДСВ може да допринесе с нещо, според мен, те ще играят по подобен начин, както с Петър Стоянов - официално Софиянски може би ще получи някаква подкрепа с половин уста от Симеон, а неофициално публичните личности във формацията ще застанат зад друг кандидат. Така че добре е да има една кандидатура в дясното пространство, но без да се опитваме да правим коалиция тюрлю гювеч около сегашния кмет. Няма много време. Самият Софиянски трябва да е наясно със себе си и да заяви някакви позиции. Не може да апелираш за коалиция между НДСВ и СДС, не може да се получи, а и едва ли ще бъде позволено.Все повече гласове се чуват за предсрочни парламентарни избори или промени в кабинета...- Евентуални промени в правителството няма как да бъдат направени по принципен начин, защото механизмите в НДСВ целят да се реализират корпоративни и лични интереси, а не обществени. Промените няма да решат проблемите. Ще стане като при Иван Костов. След смените в кабинета през декември 1999 г. се оказа, че копията на министрите бяха по-лоши от оригиналите. Според мен, проблемът на това управление е в самия министър-председател. Той е крайно неподготвен за поста, който заема, и е необходимо да има нов кабинет след нови избори. Все по-ясно става, че те ще бъдат предсрочни. Предсрочните избори предполагат политическа криза в страната. Такава май няма. А и разумно ли е това за България в момент, когато преговорите с Европейския съюз и подготовката за членство в НАТО изискват по-скоро обратното?- Несериозно е постоянно да се съобразяваме с някого, който управлява безобразно държавата, само заради някакви срещи някъде по света. Естествено, че е добре да има консенсус между политическите партии, когато става дума за отстояване на българската позиция за членството в НАТО и ЕС, но това не означава, че едно некадърно правителството трябва да бъде крепено насила на власт. Не е страшно това, че ако правителството падне, ще има преходен период и служебен кабинет. Факт е, че това правителство не изпълнява ангажиментите си към обществото, нито големите си обещания, а вече минаха 500 от 800-те дни. Защо трябва да чакаме? Управляващите изпълниха наполовина единствено обещанието за прозрачна приватизация - направиха далаверата прозрачна. Правителството до такава степен се е провалило, че и утре да са изборите, ще е късно. Ако гледаме реално обаче, могат да се очакват в края на пролетта или началото на есента. Не изключвам и варианта през октомври-ноември, тоест заедно с местните избори да има и парламентарни. Според вас, опозиционните сили готови ли са да поемат властта?- Доколко са готови е отделен въпрос. Избирателите са тези, които определят кой ще ги управлява, и при едни следващи избори те ще преценят. Алтернативите не са много...- Не са, но в крайна сметка каквато и да е алтернативата, без значение дали е СДС, или БСП, по-лошо от това управление не може да има. Това е най-слабото правителство в историята на демократична България. Очаквате ли промени в политическия елит в хода на подготовката на България за пълноправно членство в НАТО, да речем, свързани с отварянето на досиетата?- Темата с досиетата се отваря и затваря неколкократно у нас, но не мисля, че това е важната тема в обществото. Няма нужда изискванията за нов политически елит да ни ги налагат от НАТО, нито от ЕС. Трябва да ги наложат избирателите, като гласуват според качествата на политиците.Лошото е, че еуфорията през последните 12-13 години се оказа много вредна и бяха избрани прекалено много некомпетентни хора. Случаят със Симеон е последното доказателство за това. Мисля, че българинът се поопари от тези си еуфорични действия. Действителното започване на чисто би могло да се случи след падането от власт на НДСВ. Досега схемата беше синьо-червена. Симеон успя да покаже, че има нещо по-лошо и от лявото, и от дясното. Може би сега има условия за изграждане на нещо ново или пък за реконструкции в самите политически партии. Повече или по-малко успешно, но и БСП и СДС се опитват да представят някакъв нов образ. Нищо чудно да се появят и нови политически формации, съставени от нови хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във