Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗБИРАТЕЛСТВОТО МЕЖДУ КОСТОВ И СТОЯНОВ Е ВЪПРОС НА ПАРИТЕТ

Вижда ли се краят на политическата криза, която от месеци насам задушава управляващата партия и основните институции в страната? Източници, близки до властта, прогнозират, че пикът на атаките срещу премиера и мнозинството е преминал и до десетина дни обстановката съвсем ще се нормализира.


Подобни сигнали долетяха и от срещата на председателите на управляващата коалиция Иван Костов, Анастасия Мозер и Александър Праматарски с президента Петър Стоянов в началото на седмицата. Публичният повод за извънредния разговор бе разтръбената от Народен съюз заплаха за многопартийната система. Съдейки от изявленията на министър Праматарски, стреснало ги изказването на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов в полза на идеята България да се превърне в президентска република.


Източници от Дондуков 2 обаче са категорични, че държавният глава няма никакво участие в отварянето на подобен дебат. Президентът лично обясни пред журналисти, че добре знае конституционния механизъм за промяна на политическата система в страната, че на този етап той не може да бъде задействан, а и самият Стоянов не правел никакви усилия в тази посока.


За промени в политическата система българската конституция изисква задължително свикването на Велико народно събрание. Само то има право да променя правомощията на основните политически институции, при това с мнозинство от две трети от състава си. За свикването на ВНС депутатите в обикновеното Народно събрание също трябва да гласуват с две трети от гласовете. Така този тромав на пръв поглед механизъм гарантира, че толкова важни за развитието на обществото и държавата промени няма да бъдат правени по чисто конюнктурни съображения или въз основа на неоправдани капризи на представителите на политическата класа.


Днес в парламента не се забелязват никакви признаци за формирането на квалифицирано мнозинство, готово да превърне страната в президентска република. Поради тази причина притеснения за партийната система, и то сред управляващите, изглеждат, меко казано, неоправдани.


Съществуват обаче сериозни различия между страховете на Иван Костов и тези на Праматарски. Премиерските идвали от активизирането на т.нар. граждански сдружения. Според запознати министър-председателят имал информация, че в такива форми напоследък се организират и активизират бивши служители и сътрудници на Държавна сигурност. Много от тях участвали в, образно казано, тъмната история на прехода допреди три години. Задачата им сега била да подкопаят общественото доверие в политическата класа и да лишат от легитимност решенията на управляващите. Под прикритието на непристрастната гражданска позиция те се опитвали да хвърлят съмнения най-вече върху предстоящите приватизационни процедури и законността на сделките.


Напрежението между премиера и президента е възникнало именно заради подкрепата, която държавният глава демонстрирал към част от въпросните граждански формации. Твърди се, че след срещата в понеделник двамата, поне засега, са успокоили топката. Костов е демонстрирал решимостта си да продължи подготовката на набелязаните сделки и е предупредил, че ако борбата срещу него продължи, ще е принуден да компрометира поддръжниците й.


Някои политици са на мнение, че това не означава, че противоречията между президента и премиера остават в миналото. Оттук нататък разбирателството им ще е въпрос на паритет, който все някога ще бъде нарушен, прогнозират и наблюдатели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във