Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАВНОСМЕТКАТА НА ТОНИ БЛЕЪР

Стана така, че след конгреса на лейбъристите в политическа Великобритания отново започнаха да намират повече прилики, отколкото разлики между лейбъриста Тони Блеър и мострата на британските консерватори Маргарет Тачър (премиер на Великобритания от 1979 до 1990 г.). По-малко от година преди изборите в страната упорито се задава въпросът: ще направи ли Тони Блеър следващата крачка напред, както някога е искала да я направи Маргарет Тачър в края на втория си мандат в очакване на третия. След двата спечелени избора през 1997 г. и 2001 г. за първи път в политическата си история лейбъристите, след като осемнадесет години престояха в опозиция, имат възможност за трети пореден мандат на управление. Въпросът е дали, по израза на самия Тони Блеър, лейбъристите ще откликнат на призива му да да заредят с енергия базата.След седем години на Даунинг стрийт 10 положението на Тони Блеър доста прилича на това на Желязната лейди през 1986 година. Сегашната равносметка на Блеър от двата мандата на Даунинг стрийт 10 показва, че той сякаш е употребил повече усилия да се бори със собствената си стара лейбъристка партия, за да я превърне в нова, отколкото с консерваторите. Тони Блеър ще си остане прецедент в това отношение. За разлика от германския канцлер Герхард Шрьодер например Блеър първо промени партията си и после спечели изборите. Шрьодер също кара втори канцлерски мандат, но първо спечели изборите и после започна да променя старата леля, както наричат германската социалдемократическа партия. Сега през октомври 2004 г. естествените въпроси са дали наистина британските лейбъристи са се превърнали в нови, като задълбочат работата си с едрия бизнес, и дали няма отново да поискат да остареят със синдикатите. Уникалното нещастие на Лейбъристката партия е, че се ръководи от консервативен - според някои консервативен с главна буква - политик, чиито възгледи напълно противоречат на тези на членовете й. Нещо подобно се е случило и с Маргарет Тачър, бе коментарът на в. Дейли Телеграф. Има обаче една съществена разлика - Тачър не е имала военните проблеми на Блеър. Някога Желязната лейди си заслужи прозвището с военното разрешаване на Фолклендската криза. В онези години наблюдателите се надпреварваха да я описват с цитати от... генерал Де Гол. Няма известен държавник, който да не се е отличил чрез отбранителната си политика, е обичал да казва Де Гол. Сега при описанието на обществените настроения и партийните чувства на Лейбъристката партия положението на Тони Блеър изглежда другояче. На конгреса на лейбъристите в Брайтън самият той бе принуден да признае, че общественото доверие в правителството му е спаднало заради военната кампания в Ирак.Но Тони Блеър е англичанин. На пръв поглед проста, очевидна и ненужна констатация. Тя обаче е в основата на равносметката за Тони Блеър и е много по-съществена от опитите да разбират политиката му на лейбърист или неолейбърист, да го определят като локомотив или препятствие за собствената му партия, или просто да описват парадоксалността на политическите му идеи, като го наричат Тони Тачър. Аз съм силен британски патриот, но също така съм и част от Европа, беше казал Блеър преди седем години. И през 2004 г. Блеър не може нито да избяга, нито изцяло да се придържа към алхимията на магическия призив на най-великия англичанин Уинстън Чърчил за трите пресичащи се кръга. Те са отношенията със Съединените щати, традицията на Британската общност и връзките с Европа. Млади човече, никога не оставяй Великобритания да излезе от нито един от тях, казал някога Чърчил на един британски дипломат. Ако мислите в стратегически и военен аспект, несъмнено нашите отношения със Съединените щати са приоритетни. От друга страна, в аспекта на традицията, емоциите и привързаността Британската общност идва на първо място, а в аспекта на нашите съседи, без които ние буквално не сме нито защитени, нито сигурни, Европа изключително много натежава в общата картина. Това са на практика трите кули на британската политическа традиция и те няма как да не бъдат определящи за политическото бъдеще на Тони Блеър, което зависи от това, дали той ще съумее да не допусне Великобритания да излезе от тях. Проблемът е следният: мога да се извиня за информацията, която впоследствие се оказа погрешна, но не мога, във всеки случай не и искрено, да се извиня за това, че Саддам Хюсеин бе свален от власт, заяви Блеър по време на партийния конгрес в английския курорт Брайтън. С много повече значение и много по-ключово за политическото му послание обаче бе изречението: Партията ще оздравее, чак когато разбере, че решението, независимо дали се приема или не, бе взето, защото истински вярвам, че от него зависеше бъдещата сигурност на Великобритания. Проблемът на Блеър в действителност е, че влезе в конфликт с избирателя заради войната в Ирак. Знам, че този въпрос раздели страната ни, казва той и добавя, че заради Ирак много британци са решили, че премиерът вече нехае за работните места, семействата и изобщо за вътрешнополитическия дневен ред. Дори по-лошо, добави той, много британци останаха с впечатлението, че Блеър се подмазва на Джордж Буш в кауза, с която нямаме нищо общо. Въпрос на време е до следващите избори Тони Блеър да покаже дали ще успее да възстанови баланса в трите пресичащи се кръга и да не допусне не само Лейбъристката партия, но Великобритания да излезе от някой от тях. В крайна сметка той спечели два избора, изкара лейбъристите от забравата, въпреки че никога не е бил обичан в собствените си партийни редици. Нещо повече - Блеър превърна Лейбъристката партия в неоспорима партия на властта. Парадоксът е, че направи това като лейбърист, който не само се погрижи, но и доразви наследството на британските консерватори. Блеър сполучливо премоделира запазената марка на тачъризма - принципите на пазара и приватизацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във