Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАСТАТ ЗАЛОЗИТЕ ЗА НЕФТОПРОВОДА БУРГАС-ВЛЬОРА

Каспийският тръбопроводен консорциум (КТК) е поръчал на швейцарската компания SBM (Single Buoy Moorings Inc.) изработването на два буя. Съоръженията за товарене и разтоварване на нефт ще бъдат закотвени в района на руското черноморско пристанище Новоросийск и чрез тях ще се пълнят с петрол 300 000-тонни супертанкери.


Новината е интересна за нас поради няколко причини. В България отдавна се води спор

каква технология да бъде избрана

за разтоварването на петрола - чрез акостиране на танкерите на кей, или по-съвременната - чрез разтоварване на закотвен навътре в морето буй. Според специалистите 300 000-тонни танкери не могат да разтоварват на нито едно българско пристанище, колкото и да бъде издълбавано то. В нефтеното пристанище Росенец край Бургас сега трудно влизат 75 000-тонни кораби, а след драгиране пряко сили то би могло да приема плавателни съдове до 150 хил. тона.


Разбира се, инициативата на Каспийския тръбопроводен консорциум съвсем не означава, че и за Бургас задължително трябва да се поръчват буйове. Най-малкото защото все още не е ясно за къде ще плават натоварените в Русия супертанкери. Но тъй като през Босфора и Дарданелите е разрешено да преминават само кораби с капацитет под 150 хил. тона дедуейт, то очевидно те ще разтоварват някъде в Черно море.


Вариантите са само четири:


- в Бургас, където супертанкерите ще захранват единия от двата проекта за нефтопроводи - до гръцкото пристанище Александруполис или до албанското Вльора;


- в румънския порт Констанца, откъдето трябва да тръгне проектонефтопровод, свързващ едноименното пристанище с италианското Триест;


- в Одеса, откъдето нефтът ще потича по нефтопровода Дружба към Централна и Западна Европа;


- в турското пристанище Самсун, откъдето трябва да се изгради нефтопровод до средиземноморския порт Джейхан.


Целта на нефтопроводите от Констанца и Одеса обаче е да захранват големите рафинерии по протежението им и в този смисъл те не отговарят на идеята на акционерите в Каспийския тръбопроводен консорциум нефтът да отива до големите консуматори в Западна Европа и Северна Америка. Проектите Бургас-Вльора и Самсун-Джейхан напълно отговарят на идеята на КТК, като при това в конкуренцията помежду им в по-изгодна позиция е първият. Турското трасе минава през тежък планински терен, което, според експертите, значително би го оскъпило, а и тръбата трябва да се прокара през размирните, населени с кюрди, райони на Анадола.


По думите на президента на американската компания АМВО Едуард Фергюсън проектът Бургас-Вльора все повече привлича



големите петролни компании

ангажирани в добиването на нефта и изграждането на каспийския тръбопровод. И то не само заради сегашната висока цена на петрола и възможността за бързо възвръщане на инвестициите. В полза на този проект са и прогнозните икономически анализи за състоянието на петролния пазар в Европа, а и плановете на големите компании, собственици на танкери.


Според най-оптимистичните прогнози, ако потреблението на нефт в Западна Европа се запази на днешните равнища, запасите от петрол в Северно море ще се изчерпат към 2008-2010 година. След това най-близките източници на суровината за тази част от Стария континент ще се окажат находищата в Северна Африка и в Каспийския регион. Проблемът е, че добивът в Либия и Алжир не може да посрещне нуждите на Западна Европа. По този начин доставянето на каспийския нефт до Средиземно море ще се превърне в необходимост. Тя се почувства много остро и през февруари, когато поради политиката на страните от ОПЕК цените на петрола стигнаха до 33-34 щ. долара за барел (159 л). Големите американски компании, участващи в КТК и в Тенгизкото нефтено находище, смятат, че появата на каспийския нефт в Средиземно море ще играе ролята на задържащ фактор за цените на петрола, идващ от държавите на ОПЕК. (Б.а. - Шеврон и Мобил държат 65% от добива в Тенгизкото нефтено находище, а заедно с други западни компании - 38% от КТК.)


Не е за пренебрегване и изгодата, която ще имат корабособствениците. Танкерите им и сега разтоварват нефта от Близкия Изток, Русия или Северна Африка в хърватското пристанище Риека, след което се връщат обратно празни. Изгради ли се обаче тръбопроводът АМВО, те ще слязат само 200 км на юг, ще пълнят във Вльора и ще поемат към големите рафинерии във Франция, Холандия и Германия или към най-големия консуматор на петрол - Северна Америка.


Според г-н Фергюсън очакванията са до края на годината нефтените компании и Русия да решат откъде ще премине

трасето на бъдещия нефтопровод

Ако изборът е в полза на Бургас-Вльора, то АМВО има готовност през 2001-ва да извърши проектирането, да закупи или арендува земята и да възложи поръчките за помпените станции, тръбите и другите, свързани с проекта, съоръжения. Съдейки по приключилото неотдавна проучване, за нормалното функциониране на нефтопровода ще са необходими четири помпени станции - три на българска територия и една в Македония. В Албания се предвижда да има задържаща станция, тъй като нефтът ще слиза от високите планини до морското равнище. Планира се и изграждането на два резервоара от по 800 хил. т нефт - единият при Бургас, а другият - при Вльора. Така при тежки метеорологични условия нефтопроводът ще може да работи една седмица без доставки.


Експертите са убедени, че икономическият анализ на проекта ще е приемлив за нефтените компании. Очакванията са около 60% от парите, необходими за осъществяването му, да бъдат осигурени чрез кредити и да се изплатят за срок от пет-седем години. Останалите 40% нефтените компании ще извадят от собствения си джоб.

Предварителните проучвания

приключиха в края на февруари и бяха извършени с финансовата помощ на Американската агенция за търговия и развитие USTDA (588 хил. щ. долара) и със средства на АМВО (320 хил. щ. долара). До средата на април българските експерти ще обсъдят документацията, предоставена им от Едуард Фергюсън, и ще направят своите забележки и допълнения. Проучването трябва да е изцяло готово до средата на май, когато на специална среща ще бъде предоставено на правителствата на трите държави, през които преминава трасето - България, Македония и Албания.


Според Фергюсън в документите е акцентирано най-вече на финансово-икономическите параметри, на екологията и на юридическите проблеми. Актуализираната стойност на проекта е малко по-висока от тази при първоначалното проучване, извършено от АМВО през 1995 година. От 826 млн. щ. долара сега стойността скача на около 1 млрд. долара. Причината е в инфлацията през изминалите пет години, повишените цени на металите и т.н.


България, Македония и Албания, трябва да определят начина, по който ще участват в реализирането на проекта. Единият е да се включат с дялове в компанията, която ще изгради и ще експлоатира нефтопровода. Така те ще получават част от печалбата, плюс такси за пренос. Другият вариант е договаряне само на размера на транзитните такси. Печалба за трите страни ще е и всичко онова, което ще се създаде като съпътстваща индустрия по време на строителството, ангажираната работна ръка и подобряването на инфраструктурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във