Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЖДАНЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БОИНГ

В поредица от статии сп. Иконъмист проследява част от големите корпоративни обединения, предприети в последните няколко години - замисъла им, стратегията и резултата - за съжаление невинаги добър. Четвъртият анализ на авторитетното английско списание показва какво се случва, когато правителството играе ролята на сватбен посредник. И поставя въпроса постъпи ли умно Боинг, обвързвайки съдбата си с Макдонъл Дъглас, точно когато най-големият му клиент бе съкратил наполовина поръчките си?

Отбранителната промишленост не е бизнес, който се подчинява на обикновената търговска логика. Много от водещите компании в състава й имат само един голям потребител. При тези условия, ако щатското Министерство на отбраната иска да направи промяна, то просто я прави. Такъв бе случаят с обединението на Боинг и Макдонъл Дъглас през 1997 година. Подобно на повечето консолидации във военноотбранителния бизнес през 90-те години, то бе рожба на успешното развитие на мирните преговори между Изтока и Запада. Но за разлика от други сливания, събрали две или повече компании от отбранителната индустрия, тази сделка бе по-различна - тя свързваше военна с цивилна фирма.

Тайната вечеря

През 1993 г. Пентагонът покани на среща всички основни контрагенти на щатския военнопромишлен комплекс, която остана в историята с популярното библейско название. След края на студената война бюджетът за производство на военна продукция бе намален наполовина и държавната администрация заяви недвусмислено, че иска да работи с по-малък брой доставчици. Така се стигна до консолидирането на съществуващите 32 военнопромишлени фирми в девет.


Макдонъл Дъглас обаче имаше неясно бъдеще. Компанията бе създадена през 1967 г. след сливането на калифорнийските фирми Дъглас Еъркрафт, произвеждаща граждански реактивни самолети, и Макдонъл - водещ производител на военни самолети. Бракът между тях се оказа пълна катастрофа. Новата компания не успя да тушира враждебното отношение на старите служители на Дъглас от Лонг Бийч, които се чувстваха пренебрегнати от доминиращата позиция на военните от Сейнт Луис.


Колкото до Боинг, по онова време неговият президент Фил Къндайт не преставаше да мисли за евентуалните проблеми, в случай че компанията концентрира дейността си само във високоцикличния пазар на гражданското въздухоплаване. В търсене на стабилност, Къндайт предприе решителна стъпка и се сдоби с допълнителен потенциал за космически и военни разработки. Той купи по-голяма част от Рокуел Интърнешънъл - средноголяма фирма от отбранителната промишленост, а след това и Макдонъл Дъглас. От тези операции възникна втората по големина в света компания в сферата на военноотбранителната индустрия и най-голямата гражданска въздухоплавателна групировка.


Американското Министерство на отбраната даде неочакван тласък на сделката. През 1996 г. то проведе конкурс за разработка на изтребителя Джойнт Страйк Файтър (JSF), който щеше да донесе поръчки за 300 млрд. щ. долара на победителя. За всеобща изненада, Макдонъл не успя да се класира за последния кръг. Двамата финалисти, които грабнаха поръчката за конкурентните прототипи, се оказаха Локхийд Мартин и Боинг. Министерството на отбраната бе впечатлено от възможностите на Боинг да използва цивилната техника за производство, за да намали цената на изтребителя. А фактът, че Макдонъл Дъглъс изпадна от конкурса, бе последното доказателство, че той е в немилост.


Шефът на Макдонъл Хари Стоунсайфър се бе опитал през 1995 г. да сключи сделка с Къндайт, когото познаваше от двайсет години. Но двамата приятели не успяха да се споразумеят за цената. Една година по-късно те водиха още един разговор и се разбраха да опитат пак да си сътрудничат, след като Боинг приключи с покупката на Рокуел, оповестена през август 1996 година.


Междувременно Стоунсайфър търсеше и резервни варианти във военния бизнес, в случай че сделката с Боинг пропадне. Той се бе насочил към Хюджис Електроникс енд Тексъс Инструмънтс. И точно в този момент Къндайт му предложи да се срещнат в хотел Четирите сезона в Сиатъл, където двамата разработиха плана за сливане и дори уточниха каква цена трябва да плати Боинг. Очевидно Къндайт бе преценил, че ако продължи да протака, Макдонъл Дъглас ще се обвърже с Тексъс Инструмънтс и така ще намали шансовете на самолетостроителния гигант с Локхийд за производството на изтребителя.

Приятел сред придворните

Всички големи обединения минават под лупата на различните регулиращи органи, но компаниите от отбранителния бизнес биват следени особено внимателно. По тази причина обявената в средата на декември 1996 г. сделка Боинг - Макдонъл Дъглас успя да прескочи всички законови препятствия едва през август 1997 година. И дори структурата на новата компания, която по правило се определя от партньорите и техните консултанти, трябваше да получи одобрение от Министерството на отбраната. Двете компании обаче бяха привлекли като съветник бившия служител от Пентагона Пол Камински. За да удовлетвори старите си работодатели, той предложи Боинг да се раздели на две части - Информационни космически и отбранителни системи и Група за търговски самолети Боинг. Това бе абсолютна импровизация, която почти напълно пренебрегваше продукцията и потребителите извън гражданския бизнес. И съвсем логично сливането бе последвано от криза.

Милиардите проблеми

не бяха предизвикани от военната част на бизнеса, който купи Боинг, а от пазара на гражданските самолети, чиято цикличност тревожеше Къндайт още преди сделката. Изтормозен от конкуренцията на Еърбъс, през 1997 г. Боинг намали цените на гражданското си производство, за да запази доминиращото си място сред авиопроизводителите. И положението излезе от контрол - нито заводите в Сиатъл, нито доставчиците успяваха да се справят с лавината от поръчки. Прекалено евтино продаваните самолети трябваше да бъдат комплектовани със скъпоструващи части, произведени от други фирми. Резултатът бе неизпълнени заявки, неустойки и отказани поръчки за над 4 млрд. щ. долара. Като капак всичките усилия се оказаха хвърлени на вятъра, защото Еърбъс продължи да владее почти половината пазар, след като в средата на 90-те години делът му бе едва една трета.


През септември 1998 г. Боинг се оказа притиснат до стената. Редица финансови анализатори си зададоха въпроса дали сливането не е разклатило положението на стабилната преди фирма. Стоунсайфър твърди, че кризата с гражданските самолети, настъпила веднага след сключването на сделката, е просто съвпадение. Той твърди, че тогава целият борд се е съгласил да увеличи производството на самолетите Боинг 737, за да се спре нахлуването на Еърбъс 320 на щатския пазар.


Почти със сигурност може да се твърди, че несигурността и болезнените следобединителни промени са причина за втората криза в Боинг. Преди няколко месеца мозъчният инженерен тръст от бели якички проведе мащабни стачни действия и исканията им със сигурност ще изядат част от печалбата на компанията.

Фантом в действие

Кризата в поделението за граждански поръчки обаче имаше и един определено положителен ефект. Стана ясно, че суперспециалистът по продажбите Рон Уудърд, който ръководеше цивилния бизнес на Боинг, не е в състояние да контролира положението. И тъй като Уолстрийт искаше кръв, Уудърд бе уволнен. Докато търсеха подходящия заместник, Стоунскайфър и Къндайт решиха да наложат ред и ясна стратегия в компанията.


Двамата шефове решиха вместо да търсят нов човек да променят наложената от Пентагона структура, да направят отбранителния бизнес самостоятелен и да създадат трето поделение - за космическа и свързочна техника. То трябваше да обхваща всички операции - от изстрелването на спътници до осигуряването на изчерпателни данни от и до самолетите, използващи сателитни връзки. По този начин Боинг се превърна в компания, обслужваща цял букет от клиенти: Министерството на отбраната за военни цели, правителството и частния бизнес в областта на сателитните връзки и гражданските авиолинии. Бизнесът бе преориентиран към тези три класа потребители, всеки от които имаше различни изисквания.


Втората стъпка бе да се използва доброто познаване на клиентите от отбраната и от въздушния транспорт за навлизане на фирмата в сферата на авиационните услуги, носещи добри печалби. Благодарение на това днес една пета от приходите от военния бизнес на Боинг идват именно оттам (вкл. и от поддържането на базите на военновъздушните сили).


Третата възможност компанията да разшири дейността си бе в областта на гражданското въздухоплаване, където Боинг предлага голям набор от варианти за връзка със самолетите чрез сателити. Това бе прелюдия към следващата стъпка - контрол върху въздушния трафик. Сателитните навигационни съоръжения предлагат неизброими възможности да се подобри ръководството на въздушното движение, да се освободи голяма част от работещите в наземния контрол и позволяват на самолетите да избират свои собствени въздушни коридори.


Навлизането на Боинг в сферата на услугите нямаше да успее без помощта на поделението за проучвания и развитие Фантом на Макдонъл Дъглас. То бе събрат на прочутия Скункс (на фирмата Локхийд Мартин), който разработваше секретни отбранителни системи на принципа на черните програми за Пентагона. Господата Къндайт и Стоунсайфър решиха не само да направят Фантом център за проучвания и развитие на цялата компания, но и да го използват за интегрирането й. Със своя екип от 4500 служители, разпръснати на различни места из цяла Америка, поделението се превърна в ключ към обединението на Рокуел, Макдонъл Дъглас и Боинг. Специалистите работят както по краткосрочни програми за усъвършенстване на ракети и изтребители, така и по проекти за прилагане на уроците, научени от военните, в производство и експлоатация на гражданските самолети.

Равносметката

Все още е рано да се твърди, че делата на Боинг вече вървят по мед и масло. Въпреки по-високите приходи и печалби от дейността на компанията, финансовите пазари не са напълно убедени, че е създаден стабилен конгломерат за производство на граждански и военни летателни апарати и предлагащ услуги в областта на въздухоплаването. А инвеститорите ще бъдат впечатлени едва когато тази дейност започне да се отплаща с по-големи приходи и по-висок растеж от традиционния бизнес на стария Боинг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във