Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЖДАНЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ДИНОЗАВРИ


В годината, когато на екраните отново се появи митът
за Годзила с многозначителното подзаглавие Размерът има
значение, станаха толкова много обединения на компании,
колкото не са се случвали от времето на Великата депресия през
1933 година. Не останаха настрана и банките, които решиха да съберат
под една шапка всички финансови услуги и да завладеят нови пазари.
Дали обаче създаването на финансови динозаври ще се окаже печеливша
тактика, е все още рано да се каже.


Най-големите японски банки натрупаха такива загуби
от лоши кредити и лошо управление, че по всички нормални счетоводни
норми трябваше да бъдат затворени. Много от европейските гиганти
натрупаха загуби в Русия и Азия. Някои от най-големите американски
кредитни институции като BankAmerica, Bankers trust и Citigroup
оповестиха свиване на печалбите и дори загуби поради инвестиции
в зараждащи се пазари, заеми за хедж-фондове и търговия с деривативи.


Ситуацията допълнително се влошава от факта, че повечето
фирми отлагат намеренията си да емитират акции и облигации или
да се обединяват поради несигурните капиталови пазари. Поради
тези причини в момента банките имат проблеми, а


големите банки имат големи проблеми


Минаха едва шест месеца, откакто Swiss Bank и Union
Bank of Switzerland се обединиха в UBS и станаха най-голямата
финансова институция в света с активи от 699 млрд. щ. долара.
Само с милиард долара са по-малки активите на другото голямо обединение,
което стана факт през октомври. Тогава в едно се сляха Citicorp,
втората по големина банка в Америка, и Travelers Group с нейните
застрахователни дружества и взаимни фондове. Също през октомври
се сляха и NationsBank и BankAmerica, концентрирайки в себе си
1/12 от банковите депозити в Америка. А ако всичко завърши успешно
по сливането между Deutsche вank и Bankers trust, то това ще е
третата по активи банкова група в света.


Спадът на цените на акциите вероятно временно ще
охлади желанието на кредитните институции за сливания и поглъщания,
но ентусиастите виждат в бъдеще още обединения. Разбира се, не
е изключено новите финансови динозаври да не успеят да издържат
на предизвикателствата. Вече стана ясно, че комплексността на
големите банки затруднява управлението на риска. Новата UBS например
обяви загуби от 1,2 млрд. щ. долара поради неправилна оценка на
риска при търгуването с деривативи и отпускането на заеми на хедж-фондове.
Подобни загуби претърпяха почти всички големи банки, но досега
те не се оказаха фатални.


Експанзията не решава всички проблеми. Практиката
показа, че големи, диференцирани в дейността си банки, не са по-печеливши
от някои по-малки. Вярно е, че разходите за една финансова институция
с капитал от 10 млрд. щ. долара са по-малки от тези за банка с
капитал от 1 млрд. щ. долара, но последващото увеличаване на капитала,
да речем до 100 млрд. щ. долара, не носи допълнителни печалби.
На теория, ако отпускаш заеми и същевременно поемаш емисии на
облигации, спестовни влогове и предлагаш застраховки, това увеличава
продажбите и намалява разходите. На практика обаче нещата не стават
така.


Малко от банковите гиганти успяха да постигнат еднаква
доходност от търговското и от инвестиционното банкиране. Основната
причина е в различната бизнескултура. Инвестиционните банкери
обикновено печелят много повече от тези, които се занимават с
търговско кредитиране. А и големите клиенти не изглеждат твърде
впечатлени от факта, че тяхната банка може да предложи почти всички
финансови услуги под един покрив. Няма спор, че


големите компании искат да работят с големи банки


Много от тях предпочитат да ги обслужва една и съща
банка във всяка страна, където работят. Но това съвсем не означава,
че те горят от желание една и съща банка да ги финансира при закупуването
на ново оборудване и в същото време да застрахова живота на работниците
им.


Оказа се, че е изключително трудно различните части
от една мегабанка да работят еднакво добре, особено що се отнася
до обслужването на дребно. Обикновено клиентите, използващи дадена
финансова институция за застраховане и инвестиции, не са склонни
да си направят и спестовен влог в нея. Във Франция и Германия,
където клиентите традиционно се обръщат за финансови съвети към
банкерите си, е относително по-лесно да се продадат едновременно
няколко услуги. Опитите обаче на някои американски банки да направят
същото не дадоха резултат.


Една от малкото групировки, успели да постигнат успех
в продаването на различни продукти, бе Travelers group. Нейното
дъщерно дружество Primerica Financial Services постигна добри
резултати със своите над 29 хиляди агенти, които предлагаха безплатни
финансови съвети и заедно с тях търговия с ценни книжа и заеми.
Но агресивните продажби имат и своята лоша страна -


комисионите на агентите оскъпяват продуктите


Не липсват и случаи, когато на даден клиент се продават
неподходящи услуги. Една от хитрите идеи за увеличаване на продажбите
принадлежи на Citigroup. През миналата година банката вдигна комисионите
за клиентите, които държат малки суми по сметките си. Това накара
хората да ползват повече от нейните услуги.


Логичен е въпросът защо при тези проблеми финансовите
институции се занимават с разрастване на клоновата си мрежа и
предлагането на различни услуги? Според една теория диверсификацията
помага за по-лесното управление на риска. Така динозаврите
могат да си позволят най-усъвършенстваните системи за управление
на риска, или образно казано, да намалят риска, като държат яйцата
в по-голям брой кошници. Последните събития опровергаха това становище
или поне доказаха, че диверсификацията не дава сериозни предимства
на големите банки пред по-малките им конкуренти. Наистина банките
с клонова мрежа в много страни са по-защитени от локалните икономически
кризи, но продуктовата диверсификация невинаги дава същото предимство.


Няколко американски банки, които бяха много силни
в емитирането на акции и облигации, като J.P.Morgan и Bankers
trust, сега страдат от липсата на диверсификация на техните услуги.
Във Великобритания Lloyds TSB, която се специализира в обслужването
на потребителите, и Allianceamp; Leicester, която кредитира основно
закупуването на къщи, имат значително по-високи цени на своите
акции от тези на по-диверсифицирани институции като Barclays и
NatWest. Въпреки обявеното наскоро провизиране на лоши кредити
за 3.5 млрд. г. марки, Bayerische Hypo und Vereinsbank, специализирана
в инвестиционното банкиране, има много по-добри резултати от универсални
банки като Deutsche вank и Commerz bank. И в Америка акциите на
специализирани институции като State Street Bank и Bank of New
York са по-скъпи от тези на големите банки.


Другият проблем е, че никой не се стреми да обясни


смисъла на диверсификацията


Както казва Джордж Бенстон, преподаващ в Emory University-
Georgia, обстоятелството, че банките искат да увеличават
своя бизнес, би трябвало да им дава някакво предимство, въпреки
че емпиричните данни не доказват какво точно е то - т.е. ние знаем,
че размерът има значение, въпреки че не сме съвсем наясно защо.


Това е може би теорията, която банкерите най-много
обичат. Може ли да назовете името на инвестиционна банка,
която е основана през последните десет години?- пита европейски
инвестиционен банкер, чиято институция похарчи много пари за придобиване
на различни компании. - Ако индустрията се консолидира, една банка
трябва да купува управители на фондове, застрахователи и едва
по-късно да мисли за това, как ще прави пари от новите си придобивки.


Няма съмнение, че във финансите размерът има значение.
Но може би не точно заради това, за което повечето банкери си
мислят. Факт е например, че колкото по-интегрирани стават банките,
толкова повече се дезинтегрират пазарите за финансови услуги.
Големите корпорации отдавна предпочитат да намерят най-добрата
оферта за дадена финансова услуга, вместо да поверят всичко на
една банка. В същото време конкурентите на финансовия пазар са
изключително активни - агенти обикалят домовете на потенциалните
клиенти, а вече се появиха и банки, които работят чрез Интернет.


Всичко това не означава, че финансовите конгломерати
са обречени на провал, а че е по-добре да се инвестира в области,
където една институция може да е конкурентна. Zurich Group и американската
Mellon bank се довериха на тази стратегия, като закупиха няколко
групи взаимни фондове. По същия път тръгна Bank One, която закупи
First USA и това я направи един от най-големите оператори на кредитни
карти.


Специализацията не означава, че институцията не може
да предложи пълно обслужване за своите клиенти. В един свят обаче,
където можеш да наемеш каквото си поискаш, е по-добре банките
да продават добри продукти на други институции. Да бъдеш производител
и разпространител на всичко е начин да станеш голям, но в това
едва ли има голям смисъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във