Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪТНИТЕ КАРТИ НА РУСИЯ И ЕС НЕ СЪВПАДАТ

В Европа заедно с курса на еврото, изглежда, растат и антируските настроения. В Москва смятат, че причината за охлаждането на отношенията с ЕС са новите страни членки, които изкупуват стари грехове и затова са по-критично настроени към Русия. Към тях се присъединяват някои скандинавски държави, особено Дания, и така старателно шлифованата позитивна роля на Италия, Германия и Франция за двустранните отношения силно се размива. А руският президент Владимир Путин силно набляга на личните отношения с премиера Силвио Берлускони, президента Жак Ширак и канцлера Герхард Шрьодер.На 7 ноември бе обявено, че срещата Русия - ЕС, планирана за 11 ноември в Хага, се отлага. Президентът Владимир Путин мотивира решението на Москва с това, че все още не е одобрен новият състав на Еврокомисията. Истинските причини обаче са съвсем различни. В Кремъл е бил обсъждани и друг вариант - в Хага да бъде изпратен премиерът Михаил Фрадков. Тогава решенията на срещата с ЕС биха имали неокончателен характер - Русия ще е представена не от първото си лице, а ЕС - от отиващия си състав на Еврокомисията. В последния момент обаче Москва реши да се откаже от дипломатическите игри и да прехвърли провала на подготовката на срещата върху Брюксел. Всъщност Русия показва раздразнението си от вялото движение по договореностите от предишната среща с ЕС на 31 май тази година в Санкт Петербург. След увеличаването на членовете на ЕС от 15 на 25, движението по т. нар. пътни карти става все по-мудно. Русия като велика държава настоява за особени стратегически отношения с Евросъюза и не приема да я разглеждат като обикновен съсед на обединеното европейско пространство. Понятието ново партньорство изглежда тясно за отношенията, която Москва би искала да изгради с новите си съседи. Пътните карти предвиждат създаване на общи пространства в областта на икономиката, вътрешната и външната сигурност, хуманитарната област. Москва обаче отхвърля натиска на Брюксел да изравни вътрешните цени на енергоносителите със световните. ЕС иска от Русия да прекрати използването на еднокорпусни танкери в Черно и Балтийско море, да демонтира остарелите ядрени реактори от първо поколение на своите АЕЦ. От своя страна Русия иска от ЕС облекчаване на визовите и митническите ограничения за пътническите и транспортните превози от Калининградска област. Насрещното искане на Брюксел е Русия е да сключи споразумение за реадмисия, на което Москва възразява с аргумента, че не разполага с подходяща инфраструктура за приемане назад на нелегалните имигранти. Сероизни разногласия възникват и при тълкуването на вътрешната сигурност. Брюксел се стреми да локализира понятието около въпроса за гражданските свободи вътре в Русия, а Москва оттласква проблема към нарушаването на правата на рускоговорящите в Прибалтика. Москва е обезпокоена от идеята на ЕС за общата отговорност за постсъветското пространство, преди всичко за урегулирането на кризите в Грузия и Приднестровието. Брюксел настоява да се промени схемата на гаранции, според която в двата района миротворчески функции изпълняват руски части. Промяна в схемите, където Москва е основна преговаряща страна, ще означава и изтегляне на руските войници от базите в Грузия, което Русия с всички усилия се стреми да предотврати или поне да забави. Подетата игра на взаимен натиск обаче не може да продължи дълго. През 2007 г. изтича Споразумението за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС. А предстои Русия да бъде приета в Световната търговска организация. Тогава отношенията с ЕС ще се определят от нормите на СТО. Затова Москва трябва да избърза. С приемането на България и Румъния в Евросъюза, а може би впоследствие и на други балкански страни, ще се засилят евроинтеграционните процеси в Молдова и Украйна, а това ще отслаби още повече позициите на Беларус. Така фонът за преговори с ЕС ще се влоши още повече. Предстоящият втори тур на президентските избори в Украйна става решаващ за Москва. Антируските настроения в западните области се засилват. Лидерът на опозицията Виктор Ющенко, който води с малко пред съперника си Виктор Янукевич, е прозападно настроен, но едва едва ли е склонен да пренебрегва големия си изнервен съсед. А процентът на рускоговорящото население в източните и централните области е висок. Който и да стане президент на Украйна, той ще бъде принуден да се съобразява с настроенията в Москва. Но едва ли ще може да пренебрегне и настроенията по другите си граници. Затова за Русия след провала на нейния кандидат на президентските избори в Абхазия решението на украинските избиратели на 21 ноември ще бъде знаково. Москва или ще укрепи позициите си в ОНД, или ще трябва да промени цялата си геостратегическа линия в зоната на Черно море, Проливите, Кавказ, Каспийската зона и Централна Азия. Ако ЕС премести активността си от Балканите и Източна Европа към Кавказ и Централна Азия, Русия ще трябва да отстъпи още. Но докога и докъде не е в състояние да каже никой.Затова и въпросът кой ще заеме мястото в Кремъл след 2008 г., когато изтича вторият мандат на Путин, не изглежда толкова далечен. Според някои наблюдатели, човекът Х се крие сред президентското обкръжение. Като приемливи фигури се разглеждат председателят на Държавната дума Борис Гризлов и министърът на отбраната Сергей Иванов. Гризлов се справи с всички досегашни препятствия като министър на вътрешните работи, председател на управляващата партия Единна Русия и председател на парламента. Генералът от външното разузнаване Сергей Иванов пое Министерството на отбраната през 2001 г., когато генералитетът водеше остри спорове за реформите в армията и външния враг. Ястребите бяха изпратени на почетни предпенсионни длъжности, а след тях бе сменен и началникът на Генералния щаб. Опитът и контактите на Гризлов са сериозен аргумент в негова полза, но Иванов е колега на Путин от разузнаването и макар не силно, все пак е прозападно настроен. Путин би могъл да избере варианта на Елцин и да посочи своя наследник, но би могъл и да продължи политическите реформи до радикални промени в конституцията, които да превърнат Русия в парламентарна република. Тогава президентът ще мине в сянка, а управлението на страната ще бъде прехвърлено върху премиера. Разбира се, Путин би могъл да стане и президент на нова държавна структура, съставена от съюз между Русия и Беларус. Не е изключено бъдещият приемник сега да пребивава в редиците на опозицията, която учреди Комитет - 2008, чийто председател е световният шампион по шахмат Гари Каспаров. Дворцовото политическо изкуство застава срещу надеждите на опозицията да размести правилно фигурите. Сблъсъкът изглежда неравностоен. Европа също е заинтересована в Кремъл да влезе прозападно настроен политик. Това в Русия не е толкова лесно, но след като Путин изпълнява тази роля, защо да не може да я играе и друг?

Facebook logo
Бъдете с нас и във