Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪТИЩАТА КЪМ ВЛАСТТА РАЗДЕЛЯТ ЕВРОЛЕВИТЕ

В последните дни на февруари Евролевицата ще проведе
своя учредителен конгрес. Едва след това тя ще е вече партия в
истинския смисъл на тази дума. Това означава строг устав, единна
програма, съвместни действия и общи цели. Дотук едва ли нещо ще
се промени. Новото ще е строгата иерархия, която въвеждат партийните
отношения във всяка организация, и силната централизация при вземането
на решения. Възможно ли е това да породи проблеми в сегашната
дружина на евросоциалистите?


Най-точният отговор е: по скоро -да.


- Как може да бъде централизиран процес, който се
развива в структура с поне три центъра?


- Как може да се реализира единодействие, когато
няма единомислие?


- Как може да се осъществява единна програма, когато
целите са доста различни?


Отговори на всички тези въпроси ще ни даде развитието
на Евролевицата след учредителния конгрес. Вероятно трудностите
ще бъдат големи, но още по-вероятно е те да не проличат веднага.


Създаването и утвърждаването на структури е един
от най-трудните и бавни процеси в изграждането на всяка нова партия.
Едва ли някой би дръзнал да внася смут в редиците на организацията
точно когато тя създава собствения си скелет. Много е възможно
тактическото изчакване да продължи дори година или две. Това обаче
не означава, че до 2000-а година Евролевицата ще живее в идилия.
Прекалено много съмнения, мнителност и огорчение са натрупани
в кръга на членската й маса, за да може да се надява на това.


Веднага след провъзгласяването си за партия Евролевицата
ще подчини вътрешните си отношения на задължителните апаратни
интриги. Мотивите, които до този момент въздържаха амбициите и
поривите на различните идейни кръгове в организацията, след конгреса
вече няма да съществуват. Хора като Филип Боков, Росен Карадимов
и Ивайло Калфин, останали извън стените на сегашния парламент,
ще търсят начин чрез структурите на новата партия да върнат устрема
на позаглъхналата си политическа кариера. Андрей Райчев и Андрей
Бунджулов пък със сигурност ще положат необходимите усилия, за
да бъдат признати като служебни шамани на организацията, погазвайки
всички идейни остатъци от ГОР, ДАР или други политически спомени.
Това и сега никак не се нрави на бившите горяни, а след няколко
месеца тези им чувства им вероятно ще се задълбочат. Поводът ще
е прокрадващата се вече претенция на двамата политически екстрасенси
да огласяват правата линия в новата партия.


Амбиции да раздава истини, само че в
парламаентарната група, демонстрира и Драгомир Драганов. И въпреки
че стремежите му са абсолютно химерни, политическото самочувствие
и морализаторската му самоувереност едва ли скоро ще го превърнат
в безгласен последовател на Александър Томов или Николай Камов.
Това са имената, зад които вече се групират основните сили в партията.


Конфликтът Камов - Томов не е нито личностен,
нито повърхностен. Въпреки че нямат сериозни идейни различия,
за двамата лидери не съществуват и много общи позиции. Разделят
ги както миналото, така и надеждите за бъдещето, но най-вече очакванията
от настоящето. Независимо че и двамата са в сравнително близки
отношения с управляващите, тази близост се изгражда върху противоположни
стилове на общуване и изгражда още по-противоположни планове за
бъдещето. За Александър Томов е важно да влезе във властта сега,
ако е възможно веднага, и всичките му действия и амбиции са подчинени
на тази надежда. За него идеологическите мотиви и политическите
предпоставки за влизането му в изпълнителната власт са без значение.
Важен е моментът, а още по-важно е той да бъде скоро.


Кръгът, който се очертава зад Николай Камов, е въоръжен
с доста повече търпение и се ръководи от много по-малки индивидуални
претенции. Групата Камов се цели доста по-далече в
бъдещето, но очаква и по-сериозна печалба. Ако Томов мечтае да
участва в нечие правителство, надеждите на неговите колеги са
един ден да управляват със собствен кабинет или поне като достоен
коалиционен партньор. Реализирането на тези надежди означава изграждането
на сериозна партийна организация с трайно политическо присъствие
в парламента. Точно тук се разминават тактиките на двете групировки.
Коя от тях има повече шансове за успех, като че ли вече е ясно,
но все пак интригата на бъдещето не може да се разгадае напълно.


Въпросът, който ще се изясни на конгреса, е ще получи
ли Евролевицата време за първите си глътки въздух, или различията
ще започнат да разяждат единството й веднага?

Facebook logo
Бъдете с нас и във