Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУТИН - СТО ДНИ САМОТА

Президентът Владимир Путин привиква един след друг политическите лидери в Кремъл. Реформаториските му законопроекти се спънаха още на прага на Съвета на федерацията, а войната между двете камари на парламента може всеки момент да се обърне в парламентарна или политическа криза. Моментът е крайно неподходящ - депутатите и сенаторите се стягат за ваканция, а правителството на Михаил Касянов със скърцане успя да убеди Държавната дума да се напрегне още малко преди ваканцията, за да приеме най-важните закони, свързани с данъчната реформа. Перспективната десетгодишна икономическа програма на младия Маркс, както шеговито наричат министъра на икономическото развитие и търговията Герман Греф, не предизвиква познатата еуфория. След слушанията по нея в Държавната дума у депутатите се появи усещането, че планктонът е твърде малко за рибите, които се опитва да нахрани правителството. Става все по-ясно, че големият скок затъна още при засилването и че сегашният кабинет ще изкара най-много до есента.

Президентът бе обявен за враг на пресата

Стоте дни от иногурацията си Владимир Путин отбеляза с трето място в списъка на шестте Врагове на руската преса - класация на Съюза на журналистите на Русия и Центъра за екстремална журналистика. С бездействието си срещу нарушенията на свободата на словото Путин насърчава маршируващите роботи, твърди даже лоялният досега към Кремъл скандален водещ от ОРТ Сергей Доренко. Той също бе поканен на събеседване зад кремълските стени след изказването му в Страсбург на заседанието на ПАСЕ, че ситуацията със свободата на словото в Русия е доста драматична.


Според Съюза на журналистите цензурата на словото е заменена с цензура на автомата Калашников. Журналистите подозират, че властта се опитва да използва пресата като сапьорска лопатка за разгонване на опозиционните настроения.


Като най-голям враг на пресата е определен министърът на печата и информацията Михаил Лесин. Той надмина всички очаквания с предложението си законодателно да бъде поискано журналистите да разкриват пред следствието източниците си на информация. Лесин не защити досега нито веднъж представителите на средствата за масова информация от нападките на политиците и даже пригласяше на част от хардлайнерите, които се обявиха против журналистическите разследвания.


От приемането на Закона за СМИ през 1991 г. в Русия са убити 117 журналисти, но нито едно от делата не е доведено докрай. Така 100 дни след влизането на Путин в Кремъл журналистите започват да съжаляват за времената на Елцин, който не гледаше телевизия и не четеше вестници и затова не се набъркваше пряко в свободата на словото. Кадровият разузнавач Владимир Путин обаче чете внимателно подбраните извадки от пресата. Имиджът му на силния политик с кадифените ръкавици постепенно се разсейва.

Мекият път и твърдият диктат на чиновниците

Изглежда, че и в политиката Путин ще следва по-скоро философията на джудото - мекият път. Той предпочита еволюцията пред революциите. Трябва да поддадеш и след това с внезапна атака да победиш. Досега новият кремълски лидер повече поддава. Опитите му да приложи любимите хватки - хвърляне през рамо или предно посичане, протичат със среден успех. Идеята му да превърне Съвета на федерацията в постоянно заседаващ орган на пълномощниците плаши губернаторите. Няма ли горната палата, висшият законодателен орган да стане кукла на конци? Ако хората, които ще решават стратегическите въпроси на федерацията ще са обикновени парламентарни експерти или пълномощници, от кого тогава ще зависи съдбата на парламентаризма и демократичните институти в Русия? От назначени лица, управляващи от името на избраните?


Отрязването на главите на регионалните барони ще превърне Кремъл в огромен октопод, който ще следи и управлява всичко. Вместо диктатура на закона управляемата демокрация може да се превърне в диктатура на назначените чиновници. Наследникът на Елцин е на опасен кръстопът. Инстинктите му подсказват един път, а обкръжението - друг. Путин става все по-зависим от екипа и обкръжението. Хунтата може да сложи ръка на капиталите, да строи в равна редица олигарсите и институтициите на властта и да маха насърчително на публиката от мавзолея на Ленин.

Китовете на реформите плуват безцелно

Сто дни след тържественото влизане на Путин в Кремъл картината на реформите изглежда по-мътна от началото. Обещаната програма на радикални промени в икономиката прилича повече на декларация за намеренията. Новата власт, която трябваше да се превърне в стратегически съюз на спецслужбите, либералните икономисти и лоялното чиновничество, се пука по шевовете. Путин не е в състояние да формулира задачите на трите кита на властта. Парламентът е превзет от своите, Държавната дума кърши гръбнака на съпротивата в Съвета на федерацията, седемтте федерални окръга променят центъра на властта. Изплашените след ареста на Владимир Гусински олигарси тихо се нареждат за пасивна съпротива зад гърба на недоволните губернатори и президенти на републиките. Кремъл разположи свои хора в големите предприятия-монополисти, като Газпром и Единната енергийна система. Държавните капитали са под контрол. Приходите от нефта и валутните резерви растат. Но въпросът какво и как да се прави остава все така актуален.

Спрете Путин!

Има коалиция Спрете Путин, но това все още не е опозиция, твърди кремълският политолог Глеб Павловски. Идва обаче трудната есен. Дотогава президентът трябва да е наясно със себе си и с екипа си, с реформите и пречките пред тях. Съмненията на Запада се засилват и е необходимо Русия бързо да използва ефекта от първичната популярност на своя лидер.


Декларираното приоритетно партньорство с Великобритания подразни Германия и Франция, които се обявиха против приемането на Русия в Европейския съюз. Пристигналият в началото на юни в Москва американски президент Бил Клинтън демонстративно се появи в ефира на опозиционната радиостанция Ехото на Москва. Европейското турне на Путин в Италия, Испания и Германия бе затъмнено от ареста на Гусински в Москва. Инициативата за съвместна система за противоракетна отбрана с европейците освен че раздразни американците, предизвика загриженост и в Китай. Идеята за сделка - отказ на Вашингтон от национална противоракетна отбрана и продължаване на стратегическото разоръжаване до СТАРТ-3, се провали. След президентските избори в САЩ Кремъл трябва да започне играта отначало. На срещата на Шанхайската петорка в Душанбе Путин отново подчерта особените отношения с Китай и необходимостта от засилване на руското военно присъствие на Изток. През пролетта Русия освободи две от четирите си военни бази в Грузия. Сега тя принудително се изтегля от Армения и Приднестровието. Създаваната военна база в Таджикистан едва ли ще компенсира падащото самочувствие на Русия, разполагаща сега с десет военни бази на териториите на бившите съветски републики, докато Съединените щати, разглеждани отново като потенциален противник, поддържат над 100 военни бази в чужбина.


В крайна сметка стремителното влизане на президента Путин в световната политика прилича след първите сто дни на скок на височина, без да е поставена летвата, която трябва да се прескочи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във