Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУТИН ПОКАЗА НА СВЕТА ДРУГАТА РУСИЯ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровЗаедно с цените на водката, шампанското, автомобилите и даже на книгите веднага след новогодишните празници подскочи и курсът на долара. Само за един ден той поскъпна с близо 44 копейки. Всъщност обменните бюра още преди това предсказаха покачването на долара, като изненадващо предложиха по-високи нива на продажби от официалния банков курс. Месец преди Нова година американската валута прекрачи смятаната дотогава за психологическа бариера от 30 рубли. Първата половина на януари също ще бъде показателна дали доларът ще прескочи и следващата бариера от 31 рубли за долар. Междувременно заместник-директорът на акционерното дружество Система Александър Безденежни хвърли в тревога мнозинството руски граждани, които предпочитат да държат спестяванията си в американски долари. Всяка десета доларова банкнота в Русия, според него, е фалшива. Русия е вторият по големина пазар на долари в наличност след САЩ. Според официалната статистика, фалшифи са от 3 до 7% от доларитекоито са в обращение в Русия. АД Система произвежда апаратура, която разпознава фалшивите и истинските долари. Нивото на фалшифициране обаче е толкова високо, че в повечето обменни пунктове не са в състояние да различат банкнотите, посочва Безденежни. Най-големите центрове за фалшифициране на долари са в Кавказ, но според спецслужбите фалшиви долари се печатат също в самата Москва, както и в други региони на страната. Все още няма данни дали фалшификаторите в Русия вече изпробват изобретателността си върху еврото, но за всеки случай властите решиха да не внасят в големи количества по-едри банкноти от европейската валута.Заедно с високото доверие към американския долар остава високо и доверието към руската икономика, която трета година по ред отбелязва ръст. По брутния си вътрешен продукт Русия е все още с 30% под нивото му през 1990 г., но в подкрепа на икономическия ръст са увеличеното вътрешно търсене, относително високите цени на енергоносителите и най-вече надеждата, че реформите няма да спрат.Кремъл изпълни идеалния сценарийВ началото на изминалата година като най-вероятни се сочеха три сценария за развитието на Русия. Ако цените на нефта бяха паднали рязко и бе станало невъзможно страната да изплаща външните си дългове и да покрие разходите по бюджета, президентът Владимир Путин се отказва от либералните реформи. Но Западът би изтълкувал това като завой към диктатура и Русия ще попадне в международна изолация. Вторият сценарий условно бе наречен елцински. Според него, при влошаваща се икономическа ситуация Путин би се опитал вместо да приложи решителни мерки, да балансира между различните политически и икономически групировки. Това би довело отново до рязко отслабване на централната власт. Най-близък до истината се оказа третият сценарий и той бе наречен идеален. Без особени пробиви и катастрофи, при относително стабилни цени на нефта на световния пазар Путин успя не само да задържи вътрешнополитическата инициатива, но и да прекара Русия през сложен геополитически слалом. Войната в Чечения през 2000 г. направи Путин президент, а атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. го направиха световен лидер. Миналото на Владимир Путин на офицер от КГБ спъваше пътя му към световния политически подиум. Колкото и да бе спорен като личност, Елцин, поне външно, западните лидери го приемаха като равен. Опасенията кой път ще избере сега президентът бяха много. Най-напред Путин обиколи всички страни, които влизаха в рисковия списък на САЩ, а след това се отказа от електронния център за подслушване в Куба и от бившата съветска военноморска база Камран във Виетнам. С това той откри пътя за присъединяване на Русия към световната антитерористична коалиция. Когато Путин премести вътрешните стрелки към САЩ и Запада, общественото настроение не бе в полза на този избор. То и сега не е радикално изменено, но руснаците вярват в избора на своя президент, чийто рейтинг на одобрение приближи 80 процента. Това развързва ръцете на президента Путин и срещу вътрешната опозиция, която е принудена да се съобразява с този потенциал на доверие. Скептиците напомнят,че предишният съюз между Русия и САЩ завърши със студена война, но енергичните совалки на Путин накараха Запада да промени отношението си даже към такива деликатни вътрешноруски проблеми като войната с Чечения и борбата с олигарсите. Путин предпочете да не се намесва в нито една от подновените медийни войни около НТВ и ТВ-6, които бяха представени като спорове между частни стопански субекти.Без особени сътресения размножаващите се политически партии изведнъж бяха съкратени до четири-пет с приетия нов Закон за политическите партии. Останаха проправителствената Единство, обединила се с Отечество на московския кмет Юрий Лужков, Компартията на Генадий Зюганов и Съюзът на десните сили. Но нито една от тях не се реши да застане в истинска опозиция. Путин ликвидира губернаторите както самостоятелна политическа власт. Те бяха феодали в регионите си, а пред федералното управление бяха защитени с парламентарна неприкосновеност в Съвета на федерацията. Най-напред бе въведена забрана губернаторите да бъдат избирани за трети мандат, след което Съветът на федерацията бе преобразуван в орган, където заседават представители на регионите, а не самите губернатори. Белгородският губернатор Егор Строев бе сменен от близкия съратник на Путин - Сергей Миронов. Не бе даден ход на идеята столицата да се премести в Санкт Петербург, но за сметка на това петербургското лоби на Путин бе докарано в Москва. Президентът не може да бъде обвинен, че е спрял избора си върху либералите или чекистите. Той ги разположи балансирано във властта. В икономиката най-голямата заплаха идва от голямата ножица между бедни и богати. Двадесет и девет на сто от руснаците живеят под жизнения минимум. Разликата между десетте най-богати и десетте най-бедни региони е два пъти. Някои от бедните региони са на равнището на страни като Уганда, Кения, Бирма. В много отношения икономиката все още остава социална. Например цените на природния газ в Русия са шест пъти по-ниски, отколкото в Европа.Путин се отказа от илюзията за свръхдържаватаПървият външен министър от ерата на Елцин - Андрей Козирев смяташе, че Русия трябва да се интегрира в западната политика. Сменилият го Евгени Примаков пък бе на мнение, че Русия е прекалено голяма, за да се интегрира където и да било. Кремъл създаваше впечатлението, че президентът прави външната политика. При Козирев във външната политика се бъркаше и парламентът, и Кремъл и кой ли не. Примаков успя да прокара обединителна линия. Сега при управлението на Путин никой не се съмнява, че именно той има решаващата дума във външната политика. Елцин обичаше да парадира с ядрените ракети и с остатъците от някогашната свръхдържава. Някои напомнят, че след Владимир Ленин Владимир Путин е единственият руски лидер, живял в чужбина. Работилият в Германия Путин призна онова, което никой в Русия не се осмеляваше да каже - че свръхдържавата вече не съществува. Формулирана бе по-прагматична линия в руската политика. На пръв поглед Москва търпи поражение след поражение. САЩ практически излязоха от договора за ПРО от 1972 г., на територията на ОНД се появиха американски военни бази, предрешено е приемането на балтийските страни в НАТО. Западът мина през всички предни рубежи на руската отбрана, но в замяна призна Русия за свой партньор. Сегашната международна политика е по-близо до промяната в съотношението на силите. Докато през 2000 г. Путин редуваше визитите си на Запад с тези при бившите рискови за Запада московски съюзници, през 2001 г. посоката на руската външна политика бе преобладаващо западна. От 120 срещи с чуждестранни лидери (без да се смятат срещите с лидерите от ОНД) 60 са с лидери от Западна Европа и САЩ. Водят Германия (11 срещи) и САЩ (10), след това Китай (10) и Великобритания. Смяташе се, че сближаването между Русия и Китай ще раздразни Запада, а сближаването между Москва и Запада може да раздразни Пекин. Москва успя да построи равнобедрен триъгълник, като направи огромна крачка на Запад и същевременно подобри отношенията си с Пекин, който също прие прагматизма за свое верую. След като Русия се отказа от базите си в Куба и Виетнам, за първи път се заговори за погасяването на руските дългове към Запада. Прибалтийските републики също смениха отношението си към рускоезичното население. Страните от ОНД, които до момента само демонстрираха близост с Москва, а търсеха помощта на Запада, отново бяха върнати като реални и близки партньори. Така че положителното салдо е значително не само във външната търговия, но и във външната политика. Чрез Путин Русия показа другото си лице - на прагматичен, необременен от миналото си партньор, готов да води диалог с всички, без обиди и прекомерни претенции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във