Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУТИН ОВЛАДЯВА ФИНАНСОВИТЕ ПОТОЦИ В РУСИЯ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровЗаради непреклонния си характер директорът на Централната руска банка Виктор Герашченко бе известен с прозвището Херакъл. Той сам се отказа от поста си, след като не успя да надделее в спора с правителството и Кремъл за по-нататъшната валутна политика и ролята на банката. Той трябваше да напусне поста си след шест месеца - през септември. В новия проектозакон за Централната банка обаче, внесен от правителството, бе поискано част от пълномощията й да бъдат прехвърлени в Националния банков съвет. Бившият вече главен банкер бе привърженик на укрепването на курса на рублата и на независимостта на Централната банка. Предприемачите бяха против тази линия, която според тях предизвиква увеличаване на вноса и забавяне на темповете на икономическия растеж. Президентският съветник по икономиката Андрей Иларионов призова към девалвация на рублата. На подобно мнение са и част от икономистите. Герашченко, който пое поста след кризата през 1998 г., бе на друго мнение. Конфликт едновременно с Кремъл, правителството и Държавната дума обаче бе прекален товар даже за него. Затова банкерът предпочете да отстъпи поста, но не и мнението си. Героите си отиват, митовете остават, коментира в. Московский комсомолец. Около един от най-опитните банкери на Русия ходеха различни митове. Имиджа си на консервативен и политически необвързан човек той поддържаше всячески - от външния си вид до поведението, което бе предизвикателно, но винаги на границата на иронично добрия тон. Почти анекдотичен е случаят, когато Герашченко трябваше да се срещне в САЩ с кредиторите на Русия. На въпроса с кого би искал да се види, той стъписа американските журналисти с отговора: С Моника Левински. На прощаване Държавната дума му връчи грамота. На въпроса как смята да я използва, с двусмислена усмивка банкерът поясни: Смятам да я използвам... правилно. В кулоарите той след колебание раздаваше автографи върху банкноти от сто рубли. Неговият приемник Сергей Игнатиев заяви, че поведението на Герашченко като главен банкер досега е било адекватно. Очевидно Кремъл е взел решението доста преди разговора предишната седмица между президента Владимир Путин и шефа на Централната банка Виктор Герашченко. Човек трябва да умее да се оттегля навреме, заяви в парламентарната зала Герашченко. 276 гласа бяха за оставката му, само 60 против. Ако Националният банков съвет се запази като контролен орган, Герашченко заяви, че е готов да влезе в него. Но няма да пожали сили, за да защитава независимостта на Централната банка. Централната банка е държава в държавата със своите 80-100 хиляди служители и недвижима собственост на цена над 1 млрд. долара. Да не говорим за сметките в чужбина и валутните резерви. Опитният Герашченко, който е работил по съветско време в чужбина, за втори път пое банката след кризата през 1998 година. Преди това, през 1995 г., той бе сменен от либерала Сергей Дубинин. Това стана година преди президентските избори и сега някои аналитици също виждат закономерност в поредното оттегляне на Герашченко година и половина преди следващите президентски избори. Независимая газета например излезе със заглавие, в което нарече приемника му Сергей Игнатиев предизборния банкер на Кремъл. За Герашченко се твърдеше, че носи само руски костюми, връзки и часовници и предпочита руските бонбони. Според слуховете, щатът на Централната банка е раздут, а заплатите - солидни. Според служители на банката обаче заплатите на средното мениджърско звено не надхвърлят 400-500 рубли, а началник на управление заработва 2000 долара. Герашченко сам съобщи, че заплатата му е 46 000 рубли, но направи уточнение, че заплата и доход са различни неща. Достатъчно е да се видят вилите на чиновниците от банката в едно от вилните селища край Москва, за да се разбере разликата. За приемника му Игнатиев казват, че е работохолик и живее единствено от заплатата си. Хоби няма, защото за него трябва свободно време. Игнатиев е също от петербургския екип, което засилва убеждението за политическо назначение. Той близо година ръководеше междуведомствената комисия, която трябваше да реши как държавата да излезе от близо 400 банки. В изявлението си новият главен банкер заяви, че политиката на предшественика ще бъде запазена, но ще се засилят банковият надзор, прозрачността и гаранциите за личните влогове на гражданите. На първо време от Игнатиев вероятно ще бъде поискано държавата да се изтегли от Внешторгбанк, за да ускори приватизацията й. Интересно е, че не само Държавната дума, но и националната валута вяло реагира на промяната. Курсът на долара се увеличи само с 4 копейки. Експертите с интерес следят следващите кадрови промени. Вече се говори за оставка на председателя на Сбербанк (Спестовната банка) Андрей Казмин, а не по-малко интересно е дали ще запази поста си първият заместник-директор Татяна Парамонова, близка до Герашченко, смятана за един от най-опитните банкери в страната.Ако пак държавата бъде изправена пред банкрут, готов ли сте да се върнете отново, обърна се към Герашченко депутат от фракцията Руските региони. Не може да се влезе два пъти в една и съща река, философски отвърна 64-годишният Герашченко, който е готов да помага, но е убеден, че такова нещо няма да се случи. Депутатите не се задълбочиха в дискусиите, защото бързаха да се разправят със своя председател Генадий Селезньов, който бе лишен от правото на решаващ глас при гласуване в Съвета на Думата. Той получи това право по времето, когато комунистите имаха мнозинство в парламента. Така при изравняване на гласовете комунистите можеха да разчитат на решаващия глас на председателя, който бе от тяхната фракция. Напразно сега координаторът на фракцията на Компартията Сергей Решулский протестираше срещу сформиралото се агресивно-ръководно мнозинство. За орязване на пълномощията на председателя на Държавната дума гласуваха почти всички центристи - 245 гласа. Селезньов нервничеше, защото всеки момент трябваше да отпътува за Испания. Ще полети със спокойна душа, там има слънце и корида, обясняваше Жириновски. Там вали дъжд и е шест градуса, раздразнено отвръщаше Селезньов. Неочаквано лидерът на Аграрната партия Николай Харитонов предложи да се постави въпрос за доверието към председателя. Още по-неочаквано депутатите се съгласиха, но решиха да не бързат. Комитетът по регламента получи поръчение да подготви проект за решение. Селезньов бе избран за председател след споразумение между Комунистическата партия (КПРФ) и проправителствената Единство. Това не се хареса на част от центристите, на Съюза на десните сили и ЯБЛОКО. Сега в Думата се готви ревизия на пакетното споразумение за разпределението на ръководните постове.Тази интрига може да обясни защо така спокойно депутатите се отнесоха към смяната на директора на Централната банка, което е едно от най-сериозните кадрови решения на президента Владимир Путин. Герашченко е удобна изкупителна жертва, защото правителството от няколко месеца търпи упреци заради забавените темпове на икономически растеж. Бившият директор на ЦБ бе против част от оперативните пълномощия да бъдат прехвърлени от Съвета на директорите към Наблюдателния съвет, където преобладават представителите на Кремъл. Премиерът Михаил Касянов и президентският съветник Иларионов неведнъж заявяваха, че курсът на рублата е завишен и предсказваха още в края на миналата година курсът да бъде около 32 рубли за долар. Рублата обаче се държа с подкрепата на Централната банка около 29 рубли за долар и едва в края на февруари курсът прехвърли 31 рубли за долар. Обемът на живата парична маса пада и някои икономисти съветват да се отпечатат рубли. Данъчното министерство не успя да изпълни плана си и вероятно изпълнението на бюджета ще се окаже по-важна задача от удържането на рублата. Преди да подаде оставка, Герашченко напомни, че през 2003 г. страната трябва да изплати 17 млрд. долара по външните си дългове. Валута ще се купува според доходите в рубли. Кой крив, кой прав ще зависи от ситуацията по-нататък. След поредното повишаване на цената на нефта до 25 долара за барел Русия реши да спази досегашните ограничения в износа си, влезли в сила от Нова година. Новият директор на Централната банка ще трябва да избира между изпълнението на бюджета и независимостта на банката, между политическата лоялност и финансовата логика. Герашченко бе против контрола на правителството над Внешторгбанк, против свободната търговия с рубли на открития пазар и против девалвацията на рублата. Вероятно сега може да се очаква съкращаване на броя на търговските банки, засилване на контрола над тях и намаляване на акционерното участие на държавата в капиталите им. Вероятно Националният банков съвет ще получи контрола над търговските банки. С оставката на Герашченко завършва цяла епоха в историята на руските банки, твърдят някои експерти. Сигурното е, че президентът Путин разширява влиянието си върху финансовите потоци в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във