Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУТИН И БУШ РАЗИГРАВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровЛявата опозиция в Русия става все по-нервна на фона на успокояването на десния фланг. Младореформаторите от Съюза на десните сили избягват да се изказват по адрес на Кремъл и правителството, докато Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) все по-плътно приближава с обвиненията си до президента Владимир Путин. Респектиращо високият рейтинг на президента го спасява от открити нападки отляво. Във вторник най-сетне КПРФ поиска вот на недоверие към правителството и референдум за продажбата на земя. Комунистите не изключиха вероятността да призоват към общонационална стачка. Цените растат, градусите на социално напрежение - също, а правителството продължава да затяга колана на обикновения руснак, оплака се лидерът на КПРФ Генадий Зюганов. Ударено бе и по вътрешнопартийната разпасаност - по председателя на Държавната дума Генадий Селезньов, който упорито отказва да напусне поста си, след като комунистите обявиха бойкот на парламента. Причината бе ревизията в ръководството на парламентарните комитети, което преди две години левите спазариха с пропрезидентската партия Единство. Кремъл се оттегли от предишните си обещания и ощетените при формирането на парламента центристки партии възстановиха справедливостта. В знак на протест комунистите освободиха ръководните постове в Думата, но се сблъскаха с упорития отказ на Селезньов да напусне председателското място. Той бе оставен да избира между партията и привилегиите, но търпението вече свършва. Задава се пленум и комунистите явно се канят да обявят война не само на правителството, но и на Кремъл. Името на Путин засега не се назовава на глас. Самият той също не е доволен от правителството си, което отказва да се пребори за по-висок икономически растеж догодина. Президентът да реши дали да ни освободи, но страната няма нужда от популистки решения, упорито повтори вицепремиерът и министър на финансите Алексей Кудрин. В отчета си пред парламента премиерът Михаил Касянов не обеща на депутатите повече от лека донастройка на кабинета. Въпреки че Путин върна навика на бюджетните работници да си получават заплатите редовно, след като Елцин ги отучи, проблемите с растящите цени и социални разходи стават все по-остри. Не е далеч и трудната 2003 г., когато страната трябва да изплати 17 млрд. долара по външните си дългове. Затова правителството се въздържа от популистки оптимизъм. Седемдесет и шест на сто от запитаните от радиостанция Ехото на Москва смятат, че Путин трябва да се откаже от заплатата си, докато не бъдат изплатени дълговете в бюджетната сфера. Радиостанцията е популярна в политическите среди, но не отразява реалните настроения в страната. Путин продължава да е начело на надеждите на руснаците за по-светло бъдеще. На 23 май в Русия пристигна американският президент /b>Джордж Буш - единственият политик в света, който със своя рейтинг на популярност в собствената си страна от 76% съперничи на 75-те процента одобрение на Владимир Путин. Лявата опозиция оцени руско-американските разговори като стратегическо самоубийство. Путин елегантно се опитва да се измъкне от ножицата на вътрешния натиск и външнополитическите реалности. Русия икономически не е в състояние да поддържа предишното ниво на ядрено въоръжаване, но и не би желала това да бъде изтълкувано като признак на слабост. Досега Буш на инат отказваше да парафира понижено ниво на ядрените оръжия без руско съгласие за ревизия на Договора по ПРО от 1972 година. Тихомълком двете страни направиха взаимни отстъпки. Москва замижа с едното око, след като САЩ практически пренебрегнаха старите ядрени споразумения, а Вашингтон се съгласи юридически да оформи съкращаването на ядрените потенциали до 1700 - 2200 ядрени бойни глави, както иска Москва. САЩ ще прехвърлят част от съкратените бойни глави в складове, но ще се направят, че нищо не става, когато руснаците започнат да се превъоръжават с новите ракети Топол-М и оставят част от СС-19. Президентът Джордж Буш свали нивото на отношенията с Русия и сега ще трябва да го качва, за да убеди сенаторите в стратегическите си виждания. Путин, който след 11 септември се надяваше да получи повече от съюзническите отношения срещу тероризма, ще изпробва отново оптимизма сикойто не съвпада твърде с настроенията на руснаците. Повече от половината руснаци (58%) продължават да смятат САЩ за неприятелска държава, както показва допитването на Фонда за обществено мнение от 11-12 май тази година. Това обаче е насърчителна тенденция, защото през март така смятаха 71% от запитаните. Затова пък леко са се качили негативните настроения срещу НАТО, който е агресивен блок за повече от половината руснаци. Путин и Буш сега копаят тунела от двете страни. Надеждата да се срещнат не е много голяма. Русия няма да реагира излишно емоционално, ако на 14 юни САЩ обявят излизане от Договора по ПРО, заяви руският министър на отбраната Сергей Иванов. Преди да отпътува за Москва, Буш-младши старателно изучаваше руската душа. Под влияние на съветничката си по националната сигурност Кондълиза Райс той сложи под възглавницата си Престъпление и наказание на Достоевски. Преди сън Буш обича да почете в леглото и това е добър знак, че американският президент поне се старае да вниква в руската душа. Буш даже даде прякор на руския лидер - Пути-Пут, което на английски звучи ласкателно. В предишен телефонен разговор той го беше нарекъл щраусов крак. Путин има навика да води световните лидери в родния си Санкт-Петербург. Така че двамата президенти сравниха не само рейтингите, но и навиците си. Впрочем в Русия също тече конкурс за прякор на Буш, обявен от редакцията на в. Комсомолская правда.Двамата президенти сега изпробват новата световна стратегия, която може да бъде заимствана от Достоевски - престъпление и наказание. Двете страни са единни относно рисковете от тероризма, но ще доуточняват списъка на престъпниците и вида на наказанията. От Москва престъпниците изглеждат по един начин, от Вашингтон - по друг. Договорът за съкращаване на стратегическите оръжия, разбира се, е компромисен документ, но това е възможното за момента, обясни руският външен министър Игор Иванов. Буш също го натискат, обясни председателят на Комитета по външната политика Дмитрий Рогозин. Русия ще отиде толкова далеч в отношенията си със САЩ, колкото позволяват интересите й, мъдро отбеляза лидерът на Съюза на десните сили Борис Немцов. На Путин му извиват ръцете, твърди председателят на Компартията Генадий Зюганов, който вижда зад това по-скоро вътрешния враг. Заместник-председателката на Държавната дума Любов Слиска обясни, че Русия чака подарък от Вашингтон във вид на отмяна на поправката Джексън - Веник в американското законодателство. Вместо да решаваме нови кръстословици, по-добре е да решим старите, смята Слиска. В руско-американските отношения обаче съставянето на кръстословици е любимо занимание на цяло поколение стратези. Затова сега никой не е в състояние да формулира кое е по-добре за света - американското лидерство или руско-американското партньорство. Москва се безпокои от американското военно присъствие в Централна Азия и от разширяването на НАТО, но вероятно би се безпокоила повече без тях. За Русия проблемът за съкращаването на стратегическите ядрени оръжия е в известен смисъл периферен, смята кремълският политолог Глеб Павловски. Русия трябва да се бои повече от регионалните заплахи, от новите конфликти и новите противници. На нас ни е достатъчно да знаем, че зад тях не стоят САЩ или НАТО, обяснява Павловски. Важното е САЩ да признаят руските интереси. Военното значение на ядрения потенциал вече не е толкова голямо, подчертава Глеб Павловски. Той е по-скоро застраховка, защото е предостатъчен в случай на тотална война. Ядреното оръжие не може да бъде средство в локални войни, затова Русия трябва да има за партньори САЩ и Европа, но не бива да изключва и коалиция срещу себе си. Руско-американските отношения са ключ не само към отношенията с НАТО и Европа, но и към собствените съюзници от Договора за колективна сигурност в ОНД, отбелязва Павловски. Сега Москва и Вашингтон са в сложна ситуация. Те трябва да убедят себе си, че започнатото е вярно. Съюзниците им също трябва да бъдат убедени, че играта на изпреварване е по-добра от играта на догонване. Нерешим засега е само главният въпрос - кой да определя правилата на играта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във