Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪТЯТ ЗА СБЛИЖАВАНЕ МИНАВА ПРЕЗ ООН

В края на една война не е като в началото на една война. Тази проста закономерност, съпътствала всички значими конфликти, отново е на мода. Дипломатическите противници от двете страни на Океана отново търсят подход към другите и... към себе си чрез новата нормалност, за която в Съветът за сигурност на ООН призова британския външен министър Джак Стро. Накратко картината може да се опише така: с нормализирането на положението в Багдад, изглежда, се нормализират и обтегнатите отношения между Съединените щати, Европа и Русия. Краят на един диктатор винаги е бягство от действителността на войната и завръщане към действителността на дипломацията. Така беше с войната срещу геноцида в Косово. Така беше с войната срещу талибаните в Афганистан. Така е и сега с войната, която свали режима на Саддам Хюсеин. Следвоенните планове за възстановяване на Ирак и ролята на ООН станаха отново ключови понятия и изходна точка за следващата партия в международните отношения. Франция, Германия и Русия се срещнаха, приветстваха края на диктатурата на Саддам Хюсеин и на практика се опитаха да не изпаднат в изолация една от друга и да оправят отношенията със Съединените щати и Великобритания под покрива на ООН. През последните дни жестовете на помирение станаха очевидни. Поне в политическия смисъл нещата изглеждат добре и новата роля на ООН изглежда добра перспектива за дипломация. В икономическия пасианс обаче картите не излизат и компромисът изглежда далечен. Идеята, че Ирак може да е един вид Елдорадо, торта, която държавите ще си поделят, ми се струва противоречаща на здравия разум, каза френският външен министър Доминик дьо Вилпен. Представите на Вилпен обаче са далеч от реалността. Дори и само защото външната политика не се прави в стерилна среда, освободена от икономически интереси. Френският президент Жак Ширак и британският премиер Тони Блеър си бъбреха приятелски в Атина на фона на новата стара Европа и опипваха почвата за евентуалния компромис. След срещата Ширак заяви, че САЩ и Великобритания трябва да играят ключова роля в стабилизирането на Ирак, което беше коментирано като опит на Франция да отстъпи заедно с Германия от твърдите си антивоенни позиции и да избегне евентуалната изолация в разширения ЕС. Ширак говори и с американския президент Джордж Буш по телефона. Разговорът бил положителен, според Катрин Колона, говорителка на Ширак и професионален, според говорителя на Белия дом, Ари Фрайшер. Излиза, че положителният професионален разговор е бил само в рамките на възможностите за взаимодействие между ООН и американо-британските сили в Ирак. Във всеки случай разговорът е показателен с това, че темата за компромиса засега публично се свързва единствено с ООН. Във френския й вариант се говори за световната отговорност на ООН, а в английския засега скромно се отбелязва важната роля на ООН. Допълнението на Лондон обаче е недвусмислено. В разговора си с генералния секретар на ООН Кофи Анан британският премиер Тони Блеър се изрази така: Хуманитарните въпроси са важни, но не по-малко важни са политическите и проблемите на възстановяването и би било добре Съединените щати и Европа да си съдействат в тази област. В Берлин вече също говорят за двойната стратегия на канцлера Герхард Шрьодер, която да го отдалечи малко от прегръдката на Франция и да отвори път към администрацията във Вашингтон. Казват, че 50% от времето си Шрьодер отделял на външната политика. Но това не е единственото потвърждение, че Берлин няма как да не се опита да се върне към традиционното си място на почтения брокер в трансатлантическите отношения, което заемаше в продължение на десетилетия. Около тридесет важни съветници на Шрьодер може би всеки ден си спомнят как Конрад Аденауер осъществи западната интеграция на Германия, а Вили Бранд помири Федералната република с тогавашния Изток. Сега, след Ирак, целта, макар и да не се изрича на глас и да изглежда повече като амбиция, е как Шрьодер да преобразува икономическата сила на Германия в самостоятелни политически права. Канцлерът отхвърля предположенията, че германската икономика чака на опашка за изгодни сделки в Ирак. Единствено той и външният му министър Йошка Фишер скромно отбелязват, че Германия няма преки икономически интереси на доскорошното бойно поле. Шрьодер даже каза, че да се обсъжда кой какви поръчки ще получи е малко странно и да се говори за това сега е малко зловещо. И Ширак, и Шрьодер, и Буш обаче знаят, че през икономиката може да мине пътят към сдобряването, най-малкото защото тя не е затворена в рамките на един национален пазар. Те знаят също, че освен хуманитарни мисии ООН едва ли е в състояние да реши икономическите противоречия заради Ирак и за това им е нужен прагматизъм. Световната организация е създадена, за да примирява политическите интереси, но в случая с Ирак тя се провали. Това едва ли ще я направи способна да съюзи и икономическите интереси. След успешната операция, довела до сгромолясването на режима на Саддам Хюсеин, в Съединените щати едва ли са си направили друг извод освен този, че не могат да разчитат на Съвета за сигурност или на сините каски на ООН. В Германия, Франция или Русия изводът е друг - просто защото те нямат на разположение друга организация, на която да възложат надеждите си за еманципация. Това пролича и на срещата на Европейския съюз в Атина. Европейският съюз като цяло заяви, че ООН трябва да играе централна роля във възстановяването на Ирак, но подчертава, че оглавяваните от САЩ войски са отговорни за установяването на стабилност в тази страна след войната. В една внимателно редактирана декларация от форума на ЕС в Атина съюзът потвърждава готовността си да помогне за следвоенното възстановяване на Ирак. Вестник Вашингтон таймс написа в този смисъл, че играта свърши. Под игра трябва да се разбира желанието на Франция и Русия ООН да контролира приходите от иракския петрол дори след като Саддам Хюсеин бе изхвърлен на бунището на историята. Британският външен министър Джак Стро потвърждава това мислене и то много по-безкомпромисно. ООН може да има ключова роля в Ирак - каза Стро. - Но ако страните, които се противопоставиха на войната, престанат да играят игрички. Въпросът обаче е кой, как и чрез какво ще реши този проблем. При това никой не разполага с много време. На 12 май изтича програмата петрол срещу храна. Със или без ООН, тази програма или ще спре, или ще продължи със същото съдържание, но с по-коректно название. Например - храна срещу петрол. Затова и Съединените щати ще трябва да преоткрият ООН. За тях също няма друга организация, която да изкара Ирак от икономическия пат. Белият дом вече обяви, че в близко бъдеще Съединените щати ще представят в ООН проекторезолюция, с която да се поиска край на икономическите санкции срещу Ирак, наложени през 1990 г. след иракското нападение срещу Кувейт. Мотивът е, че премахването на санкциите и един засилен износ на петрол ще покрива разходите за възстановяването на Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във