Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪТЯТ ЗА ПРАГА И НАТО МИНАВА ПРЕЗ СОФИЯ

България получи уникален шанс да бъде домакин на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО (24-28 май) броени месеци преди срещата на върха на алианса в Прага. В пленарното заседание на асамблеята ще участват президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси. Домакинството на асамблеята е добър повод българските държавници още веднъж да представят геополитическите и военните аргументи в полза на българската кандидатура. Очаква се също така делегациите на оформилия се балканския квартет за НАТО (Румъния и България - Гърция и Турция) отново да демонстрират общи усилия в полза на укрепването на южния фланг на алианса. Сесията ще приеме заключителна декларация, подкрепяща разширяването на НАТО. Според проектодокумента, държавните глави и правителствата на страните членки ще бъдат призовани да отправят покана към онези кандидатки, за които се смята, че са готови за членство в НАТО и могат да допринесат за стабилността на северноатлантическото пространство.Разширяването на НАТО, борбата срещу тероризма и взаимоотношенията НАТО - Русия са сред основните въпроси, които ще бъдат обсъждани през четирите дни на асамблеята в Националния дворец на културата. Основен докладчик по темата за трансформацията на НАТО ще бъде Брус Джаксън, председател на комитета на САЩ за разширяване на НАТО. Това е втората визита у нас за тази година на шефа на една от най-влиятелните лобистки организации в САЩ. Министърът на външните работи на Норвегия Ян Петерсен ще представи пред участниците във форума анализ на взаимоотношенията НАТО - Русия. Показателна подробност е, че по същото време в Рим президентите на страните от НАТО и руският държавен глава Владимир Путин ще подпишат съвместен документ за създаването на нов съвет НАТО - Русия. Парламентарната асамблея на НАТО (известна първоначално под името Северноатлантическа асамблея) съществува от 1955 г. като междупарламентарен форум на страните членки на НАТО от Северна Америка и Западна Европа. След края на студената война и рухването на Берлинската стена асамблеята коренно промени своя състав. В нейните заседания вече участват и представители на седемнадесет асоциирани страни. Така наред с парламентаристите от деветнадесетте страни членки и на седемте най-вероятни техни скорошни съюзници - Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Румъния и България, в дебатите по време на софийската сесия ще се включат и депутати от страни като Австрия, Финландия, Швейцария, Русия, Украйна, Грузия и др. Софийският форум се провежда само седмица след срещата на външните министри на държавите от НАТО в Рейкявик (14-15 май), на която бе даден категоричен сигнал за предстоящото разширяване на алианса. Напиращите за членство страни от Изтока няма как да не бъдат обнадеждени от дебатите в исландската столица, след като само допреди година все още бе актуална вероятността изобщо да няма втора вълна на разширяване през тази година. В Рейкявик обаче кандидатките получиха доста явен намек с привкус на покана от държавния секретар на САЩ Колин Пауъл. Според изявлението на първия дипломат в администрацията на президента Буш, приемането на новите членки в НАТО ще бъде безпрекословно и без преходни периоди. Нещо повече - до срещата в средата на май се смяташе, че някои от страните кандидатки дори и да бъдат поканени, формално ще получат разсрочен график за присъединяването си към пакта. В Рейкявик обаче стана ясно, че индивидуалните договори с тези страни, към които е отправена покана, ще бъдат подписани не по-късно от пролетта на 2003 година. Наред с това обаче ясно прозвуча и предупреждението към България да не изоставя реформите до ноември, когато ще бъде взето окончателното решение. Така пътят към получаването на покана в чешката столица задължително минава и през добро представяне на софийската среща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във