Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУСНАХА ХЪРСЕВ НА ШЕЙНАТА ЗАРАДИ ПЛАМА

Докторът по икономика Емил Хърсев и още шестима са обвинени в източването на МИНЕРАЛБАНК - с тази сензационна новина в летния информационен мор започна емисията По света и у нас на националната телевизия във вторник (29 август). Докторът по икономика логично попадна във фокуса на прожекторите, след като от близо две години и половина активно изявява своите публицистични умения на страниците на два-три всекидневника с една-единствена цел: да докаже колко неадекватна е икономическата политика на управляващите. Освен това управляващият съдружник на Хърсев и Ко не пропусна да се пласира и на политическото поприще, ставайки един от основателите на гражданското обединение Свети Георги Софийски. До 1993 г. Хърсев бе подуправител на БНБ и се ползваше с такова влияние в банковия сектор, че почти успя да детронира нейния гуверньор Тодор Вълчев. Всички кредитни институции се съобразяваха с топбанкера и преподавател в катедра Финанси в УНСС Емил Хърсев, а мениджърите на повечето от тях не си и помисляха да му се противопоставят. От тези позиции той влезе като представител на Банковата консолидационна компания в съвета на директорите на една от най-могъщите по онова време кредитни институции - МИНЕРАЛБАНК.


Ден след като новината за заключението на следователите по делото бе разпространена от медиите, Хърсев заяви по Националното радио, че срещу него се изпълнява политическа поръчка.


Заедно с Хърсев пред съда ще бъдат призовани бившите изпълнителни директори на фалиралата МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, Румен Касабов, Асен Запрянов, Живко Стоименов, както и членовете на директорския й борд Кирил Николов и Петко Праматаров. Седемте мениджъри са обвинени, че в различни конфигурации са отпуснали четири заема, които и до момента не са върнати. Според прокуратурата с действията си те са дали възможност на длъжниците ЕТ Веска Тихомирова и Евроенерджи холдинг (и дъщерните му структури) да набавят за себе си облаги, като по този начин са нанесли щети на банката в размер на 11 532 799 щ. долара и 162.5 млн. стари лева.


По информация от следствието

Първият заем, по който ще отговарят

бившите мениджъри на МИНЕРАЛБАНК, е предоставен на 10 март 1993 г. на ЕТ Веска Тихомирова. На тази дата Асен Запрянов и Кирил Николов отпускат кредит от 436 хил. щ. долара на бъдещата орионска прима, по-известна с фамилията Меджидиева. С него е трябвало да се закупи техника, която да послужи като обезпечение пред банката. Според следователите техниката в момента липсва, а и не са намерени документи, които да потвърждават, че тя въобще е била закупувана. Нямало и договор за отговорното й пазене. Освен това следователи твърдят, че Асен Запрянов и Кирил Николов са нарушили чл.7 от Закона за банките и кредитното дело (действащ по онова време), според който банката може да се управлява и представлява най-малко от двама изпълнителни директори. В момента на подписването на документа за отпускане на заема на ЕТ Веска Тихомирова само Запрянов имал право да поема такъв ангажимент от името на банката.


Според източници от прокуратурата Кирил Николов ще дава обяснения и за други извършвани от него операции, по които предстои да започне разследване.


Мениджърите на МИНЕРАЛБАНК са обвинени и за отпускането на заеми за

Евроенерджи холдинг

- става дума за три кредита за дъщерните дружества на холдинга.


Ако делото стигне до съда, по първия от тези три заема обяснения ще дават изпълнителните директори на фалиралата кредитна институция Владимир Ташков и Румен Касабов. На 15 август 1994 г. те са подписали договор, по силата на който банката предоставя на Евроенерджи ойл 7 млн. щ. долара. С получените пари дъщерната фирма на Евроенерджи холдинг, управлявана от Атанас Коларов, Иван Михайлов и Васил Генчев, е трябвало да закупи петрол за нуждите на Плама. Следователят приема, че кредитът е бил необезпечен и е отпуснат в нарушение на Наредба N7 на БНБ, която забранява да се предоставят заеми, които надхвърлят 25% от капитала на банката. А през 1994 г., според него, 7 млн. щ. долара значително са надвишавали това съотношение.


Изброените нарушения обаче едва ли щяха да докарат шефовете на МИНЕРАЛБАНК до скамейката на подсъдимите, ако тя не бе фалирала под бремето на натрупаните до 1990 г. външни задължения, които по това време бяха 600 млн. щ. долара, а пет години по-късно, когато банката бе затворена, вече са 280 млн. щ. долара. Едва ли шефове на банка, които са я водили към фалит, щяха да се напъват да погасят 320 млн. щ. долара външен държавен дълг, и то в най-инфлационните години за страната.

Обвиненията към Емил Хърсев

са предявени по втория валутен кредит от 7 млн. щ. долара, предоставен на 26 юни 1995 г. на Евроенерджи ойл. Освен Ташков, Касабов и Хърсев съгласие за него са дали Петко Праматаров и Асен Запрянов. В заседанието на съвета на директорите, който е разрешил кредита, не е участвал Божидар Данев (и тогава, и сега председател на Българска стопанска камара). Пред следователите Данев, единственият член на СД, срещу когото няма повдигнати обвинения, е заявил, че е бил против отпускането на ново финансиране за дъщерни фирми на Евроенерджи холдинг, преди те да издължат взетите вече от банката кредити. Въобще председателят на БСК притежава забележителното качество да се измъква от всякакви проблемни ситуации и да остава на гребена на вълната независимо от промяната на политическата конюнктура.


Кредитът, разрешен от МИНЕРАЛБАНК на 26 юни 1995 г., се превърна четири години и половина по-късно в повод за атака срещу Хърсев от страна на адвоката на Плама холдинг Пер-Кристиян Нордтоме.


Конфликтът избухна през февруари 2000 г., когато с решение на Софийския градски съд Хърсев и Ко (като представител на Централ Вексел унд Кредит Банк, която е собственост на Унгарската централна банка) пое управлението на Рексойл - дъщерно дружество на Плама холдинг. То се занимаваше с доставката на петрол за плевенската рафинерия и с дистрибуцията на произведените от нея продукти.


Същевременно Рексойл бе заложено като предприятие по кредит за 8 млн. щ. долара, отпуснат на него и на Плама холдинг от същата австрийска банка през януари 1999 година. (Това даде основание на мнозина да твърдят, че старите и новите собственици на плевенската рафинерия на практика са едни и същи лица с различна фирмена регистрация.)


Тъй като през октомври 1999 г. кредиторът Централ Вексел бе обявена в процедура по ликвидация, тя отказва да разсрочи връщането на заема от Рексойл и Плама холдинг и с решение на Софийския градски съд представителят й Хърсев и Ко пое управлението на заложения Рексойл. Задачата на новия управител - Емил Хърсев, бе да продаде активите на дружеството и да върне парите на Централ Вексел.

Адвокатът на Плама холдинг

- Пер-Кристиян Нордтоме, се възпротиви на участието на Хърсев като посредник във взаимоотношенията между плевенската рафинерия и австрийската банка. Тогава на бял свят излязоха и подробности около кредита, разрешен на 26 юни 1995 година.


Този заем е отпуснат срещу седем записа на заповед, издадени от Евроенерджи Ойл в полза на МИНЕРАЛБАНК. Парите са преведени в Централ Вексел и с тях е осигурено покритие на кредитната линия, предоставена от австрийската банка на българското дружество за внос на суров петрол.

Петролът пък бил предназначен за Нефтохим АД

Според Пер-Кристиян Нордтоме сега този дълг тежи върху Нова Плама - собственик на плевенската рафинерия, който е част от Плама холдинг. Евроенерджи Ойл се е ангажирала да изплати по седемте записа на заповед пред МИНЕРАЛБАНК 7 млн. щ. долара до 26 януари 1996 година.


Научихме, че тези 7 млн. щ. долара, за които синдиците на банката и съдиите неправилно казват, че носи отговорност Нова Плама, са били отпуснати, за да се даде възможност на Евроенерджи Ойл да осигури суров петрол за Нефтохим, а не за Плама, заяви за БАНКЕРЪ Нордтоме.


Според източници от следствието проблемът, повдигнат от адвоката на Плама холдинг, ще бъде обект на друго дело. Не е ясно срещу кого и за какво ще бъде образувано то. Но заиграванията на Хърсев с австрийския партньор на МИНЕРАЛБАНК и с длъжниците й ще му костват доста главоболия.


Освен по споменатата сложна схема на финансиране на Евроенерджи Ойл бившият подуправител на БНБ - Емил Хърсев, ще дава обяснения и за операциите на пловдивската

финансова къща Инварт

която е трябвало да събира отпуснати от банката заеми за 1.5 млрд. стари лева. Засега срещу финансиста, чието дружество е акционер (с 30%) в Инварт, е образувано следствено дело само за 215 млн. стари лева. Но не е изключено въпросната сума чувствително да се увеличи. Запознати със случая служители на прокуратурата заявиха, че е възможно по делото Инварт, освен по обвинение за длъжностно престъпление, на Хърсев да се търси отговорност и за присвояване. Но това вече е отделна история.


Един от последните изпълнителни директори на МИНЕРАЛБАНК -

Живко Стоименов, също е на път да се удави

в дълговото блато на Плама. Той бе избран на тази длъжност в края на октомври 1995 година. Тогава по изричното настояване на Банковата консолидационна компания общото събрание на кредитната институция замени едностепенната й система на управление с двустепенна. Избран бе тричленен надзорен съвет, в който влязоха бившият соц. финансов министър Белчо Белчев - представител на БКК, Светла Тошкова - заместник-министър на транспорта от правителството на Жан Виденов, и колегата й от Министерството на отбраната Димитър Митков. Те пък назначиха за изпълнителни директори Владимир Ташков и Живко Стоименов.


Сега в хода на следствието се констатира, че на 10 януари 1996 г. двамата са подписали договор, по силата на който банката е отпуснала на Евроенерджи Ойл кредит от 162.5 млн. стари лева. С тях фирмата е платила ДДС и мита за внесен суров петрол. Единственото обезпечение, което Евроенерджи Ойл се е съгласила да предостави на банката, е... ипотекарни гаранции, издадени от Хърсев и Ко. Особеното при тези ценни книжа е, че са били обезпечени с движимо и недвижимо имущество на дъщерните фирми на Евроенерджи Холдинг.


По силата на гаранциите Хърсев и Ко е трябвало да плати на банката, ако и когато продаде въпросното имущество. Вероятно точно това условие е дало основание на следователите да приемат, че кредитът от 162.5 млн. стари лева, отпуснат на Евроенерджи Ойл, е необезпечен.


Обществена тайна е, че в случая с кредитите, отпускани от МИНЕРАЛБАНК на Плама, мениджърите на фалиралата банка са действали под натиска на силните на деня - политици и управляващи БНБ. Сигурно Емил Хърсев е забравил част от тогавашната действителност, защото през седмицата заяви: Държавата е главният мошеник в тази игра. Кого ли точно визира докторът по икономика в лицето на държавата?


(Вестник БАНКЕРЪ е готов да публикува позициите на всички заинтересовани по случая лица)

Facebook logo
Бъдете с нас и във