Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪРВАНОВ РАЗЧИСТВА НА ДОНДУКОВ 2

Първата година от мандата на президента Георги Първанов мина под знака на нестихващи конфликти с изпълнителната власт. Създаде се дори впечатлението, че правителството и държавният глава често пъти провеждат паралелна външна, а и вътрешна политика. Трудно е да се каже дали държавният глава излезе победител в битката за извоюване на ключова роля във формирането на стратегически държавни решения. Но е безспорно, че президентът направи всичко възможно, за да бъде винаги в центъра на събитията. Или поне да създава такова впечатление. Вътрешнополитическият консенсус за българската външна политика не се оказа достатъчен за диалога между президент и изпълнителна власт. Напротив, тъкмо тук Първанов срещна сериозен отпор от външния министър Соломон Паси, с когото в продължение на месеци водеха битка, понякога с недотам лицеприятни средства. Разбира се, никой не може да отрече на държавния глава усилията, които полага за реализиране на външнополитическите приоритети - присъединяването към Европейския съюз и НАТО. Няма как да останат незабелязани обаче проруската линия, която Първанов се опитва да налага във външната ни политика, както и сериозната подкрепа, която получава оттам. Няколко месеца след началото на мандата си той гостува на руския президент Владимир Путин, който съвсем скоро, през март тази година, ще посети България, а междувременно българският президент ще бъде награден от Руската патриаршия за приноса му към православието. Жест, който на пръв поглед изглежда нелогичен, но всъщност е много показателен за отношението на Русия, коментират анализатори. Досега Първанов успя да постигне и друго - да обърне в своя полза ограничените си правомощия. Въпреки че не може да оказва пряко влияние върху правителствената политика, той не пропуска да я критикува при всеки удобен повод. Едва ли някой може да го обвини, че не е направил каквото можа за спасяване на малките блокове на АЕЦ Козлодуй, за борбата с престъпността, за решаване на проблемите в съдебната система, за започването на дебат за промени в конституцията. Сега на хоризонта се задават нови бури. Още от началото на новия политически сезон стана ясно, че през тази година конфликтните точки в общуването между Дондуков 1 и Дондуков 2 ще бъдат спецслужбите и посланическите постове. Промените в тези две сфери досега бяха умишлено задържани заради срещите на върха на НАТО и на страните членки на Европейския съюз, но вече са неизбежни. Първанов не крие недоволството си както от работата на спецслужбите (където открито настоява за промени), така и от мудността на правителството за рокади в дипломатическите ни мисии. За изминалата една година обаче Първанов явно е разбрал, че действията му дотук му осигуряват добър имидж и нищо повече. Тези, които го познават още от първите му стъпки в ръководните органи на БСП, и сега не очакват от него бързи действия и резки движения в каквато и да е посока. Но пък са убедени, че основната цел на Първанов е постепенно да концентрира все повече власт, макар и неформална, в институцията, която представлява, и сам да диктува правилата на играта. Досега проблемите на Първанов идваха основно от Дондуков 1. По-сериозният конфликт обаче може да се окаже тъкмо с бившите му съпартийци от Позитано 20. Най-сигурният знак, че президентът наистина започва собствена игра, е, че от началото на тази година той се заема да подреди собствената си къща, която впрочем действително се нуждае от сериозен ремонт. Още от встъпването си в длъжност на 22 януари 2002 г. Първанов се опита да привлече широк кръг общественици от всички сфери, които уж да го консултират. Създадените експертни съвети към президентството обаче не извършват някаква реална дейност, освен да демонстрират диалогичността на президентската институция. Всъщност те просто размиват административния апарат.В началото на тази година стана ясно, че след 15 януари Първанов смята пак да прави структурни промени в администрацията си. Те предвиждали нова схема за работа на апарата, който вероятно още ще се разшири. На Дондуков 2 обаче тече и обратният процес. Колкото повече стават експертите, съветите и всякакви други квазиобществени структури, толкова повече се стеснява кръгът, с който президентът всъщност работи. Все повече наблюдатели са категорични, че предстоящите трансформации на Дондуков 2 ще бъдат сериозни. И ще представляват не просто прочистване на екипа. Президентът щял да привлече хора с разнообразна политическа ориентация, на които наистина може да разчита за постигането на целите си. Въпросният екип ще бъде нещо като правителство в сянка и кадрови ресурс на Първанов, чрез който да натиска там, където е необходимо. Досега държавният глава запазва твърде тясна връзка с бившите си съпартийци. Вярно е, че президентът не дава особена публичност на контактите си с БСП, не прекалява със срещите с партийния лидер Сергей Станишев, но едва ли някой е очаквал обратното. Топлите връзки съвсем естествено минават през тесен кръг от неговите подчинени в президентството и тъкмо тези хора не биха му дали възможност да играе собствена игра, защото реализират интересите на ключови фигури в БСП, обясняват социалисти. А те нямат интерес да изпуснат Първанов от погледа си. Проблемът е, че както Първанов се меси в действията на социалистите, така и фигури от БСП се опитват да дърпат конците в президентството. Досега най-близо до държавния глава бяха главният секретар Красимир Стоянов, началникът на кабинета Андрей Караславов, началникът на програмата на президента Тодор Велев, секретарят по външната политика Георги Димитров. Всички те са работили за БСП по една или друга линия и са близки на Първанов още от времето, когато беше председател на партията. Същите тези хора обаче са близки и на две от ключовите фигури в БСП - Румен Петков и Георги Пирински. Красимир Стоянов е сочен за човек на Петков още от времето, когато беше секретар на изпълнителното бюро на БСП, а Андрей Караславов беше началник на кабинета на Георги Пирински по времето, когато той беше външен министър. Привличането на Костадин Паскалев като вътрешнополитически съветник на президента даде ясен сигнал, че колелото се завърта. След напускането на кабинета бившият вицепремиер, меко казано, не беше посрещнат с разтворени обятия на Позитано 20. Още през следващите месеци държавният глава ще започне лека-полека да разчиства екипа си, за да освободи място за бъдещите си довереници. Всичко обаче ще става постепенно, в типичния за Първанов стил, обясняват близки до него. Неслучайно държавният глава съобщи, че вече е дошло време за сериозни рокади в дипломатическите ни мисии. Разбира се, процесът се активизира най-вече заради поканата към България за членство в НАТО и хода на преговорите ни с Европейския съюз. Предстоящите посланически промени обаче може да се окажат удобен начин за президента да отпрати елегантно сегашните ключови фигури в екипа си по описаната още от поета Валери Петров схема бил Фотий низвергнат от холма и делегатом изпратен в Стокхолма, твърдят червени активисти. Вероятно с постовете си ще се разделят и някои от секретарите по правните въпроси, тъй като Първанов никак не бил доволен от тяхната работа. В момента на такава длъжност са Пламен Киров, Сабрие Сапунджиева и Цветан Сивков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във