Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪРВАНОВ БИ ОТБОЙ ЗА КАПИТАЛБАНК?

Тихата битка между БНБ и прокуратурата, която се води от няколко месеца насам, миналата седмица най-сетне попадна в светлината на прожекторите. Повод за това стана писмото на УС на БНБ, подписано от всички членове на съвета и изпратено на 26 май 1998 г. до главния прокурор. В него се обясняват обстоятелствата около случая с КАПИТАЛБАНК и мотивите, поради които е поискано тя да бъде обявена в несъстоятелност. В писмото се казва:


Схемите, които банката приложи за своето оздравяване, показаха само, че тя изобщо не възнамерява да работи по правилата на добрите банкови нрави, установени и ясно закрепени както в нашето законодателство, така и в директивите на Европейската общност и Базелските стандарти.


По-нататък в писмото си до Иван Татарчев членовете на УС на БНБ поясняват, че:


Размяната на стойности без парично покритие, погасяването на задължения с тях, апортирането им в капитала на банките вместо парични вноски, както и други финансови хрумвания на банките не могат да бъдат поощрявани от Централната банка. БНБ е призвана да контролира банковата система и да се грижи за нейната стабилност. Това нейно публично правно задължение не може да се разглежда вън от задължението й да санкционира всеки опит да се заобиколи законът и да се създават счетоводни привидности, с които да се заблуждават служителите на банките и други техни кредитори. Независимо от усилията на прокуратурата Централната банка няма да се откаже да изпълнява това свое задължение.


Премиерът Костов пък за пръв път се застъпи открито за банкери, вземайки страната на БНБ, и настоя Татарчев да извърши вътрешна проверка за действията на прокурорката Каменска заради своеволното назначаване на счетоводна експертиза на фазата на предварителната проверка. Това според премиера, а и според УС на БНБ е грубо нарушение на чл. 121, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс, който гласи:


При предварителна проверка не се допуска извършване на следствени действия, предвидени в този кодекс, освен с оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.


Заедно с УС на БНБ премиерът Иван Костов настоява пред главния прокурор да извади извършваната проверка от контекста на личните действие на Емилия Миланова, тъй като това са действия на подуправител на БНБ, зад който застават всички членове на управителния съвет на Централната банка. Така сблъсъкът между изпълнителната власт и прокуратурата получи още един нюанс.


На 27 май, по време на дебата за борбата с престъпността в парламента, главният прокурор Иван Татарчев (б. ред. - пълният текст на изказването е на стр. 16-17), проявявайки изключителна наблюдателност, правилно отбеляза, че в списъка на банките, раздали лоши кредити в големи размери, липсва КАПИТАЛБАНК, а тя би трябвало да фигурира в него. Малко по-късно, вече извън пленарната зала, главният прокурор упрекна подуправителя на БНБ и началник на управление Банков надзор Емилия Миланова за фалита на въпросната кредитна институция.


Конфликтът, който стана публично достояние сега, в действителност възникна още на 20 октомври миналата година, когато по предложение на г-жа Миланова управителят на БНБ Светослав Гаврийски издаде заповед за отнемането на лиценза на КАПИТАЛБАНК и поиска от Софийския градски съд да открие процедура за обявяването й в несъстоятелност. На 7 януари 1998 г. Софийският градски съд обяви несъстоятелността на КАПИТАЛБАНК. Бившият председател на съвета на директорите й Ангел Първанов, решен да си отвоюва обратно банката от БНБ, съобщи, че ще съди Емилия Миланова. Така се появиха молбите му до Софийска прокуратура, която пък образува предварителни проверки срещу г-жа Миланова. Със случая бе натоварена прокурорката Каменска, а подуправителката на БНБ стана неин любим клиент и започна редовно да дава обяснения за решението си.


Какво е установила Каменска е отделен въпрос, но по-важното е, че именно прокуратурата се яви като основен защитник на тезата на Първанов, протестирайки решението на СГС за КАПИТАЛБАНК от 7 януари пред тричленен състав на Върховния съд. На 10 март върховните магистрати отхвърлиха исканията на прокуратурата, потвърждавайки на практика правотата на ръководството на БНБ. Но за прокуратурата това явно не е достатъчно. Тя повторно атакува решението, този път пред петчленен състав на Върховния съд. А междувременно прокурорката Каменска продължава да привиква Емилия Миланова за дълги беседи по молбите на Първанов.


Червените точки, които се трупат с изваждането на проблема на показ, очевидно трябва да впечатлят петчленния състав на Върховния съд, който на 10 юни ще гледа протеста на прокуратурата срещу решението на върховните магистрати от 10 март.


Същевременно по исканията на БНБ още от май 1997 г. за проверка и събиране на данни за извършени престъпления в КАПИТАЛБАНК, адресирани до Главна прокуратура, няма резултат, или поне в Централната банка не знаят за такъв. На този фон още по-странно звучат подмятанията на г-н главния прокурор по адрес на длъжника и бивш акционер на КАПИТАЛБАНК Красимир Стойчев паралелно със застъпничеството му в полза на банката.


След дебата в сряда Иван Татарчев прехвърли топката в полето на Миланова, заявявайки пред медиите, че тя е попречила на английска фирма - акционер на банката, да преведе суми, с които да се увеличи капиталът й и така да бъде оздравена. Още същия ден по националното радио подуправителката на БНБ опроверга това твърдение.


Поне до март тази година акционери на затворената кредитна институция бяха фирмите на Ангел Първанов и руските Ронтадент и Роял Флеш. Разбира се, в разгара на битката с БНБ през есента на миналата година Първанов съобщи, че досегашните акционери са готови да увеличат капитала с 3.2 млн. щ. долара, но и така не се чу тази готовност да е станала реалност. Затова днес звучи твърде любопитно съобщението на главния прокурор за мистериозния английски акционер на КАПИТАЛБАНК. Според БНБ твърденията за засиления инвеститорски интерес са доста спорни.


Както неотдавна писа в. БАНКЕРЪ, засега КАПИТАЛБАНК е привлякла погледите на банкери от тихоокеанската държава Западна Самоа, които обаче все още не са изпратили своите предложения до БНБ. През миналата седмица от КАПИТАЛБАНК се е поинтересувала и руска кредитна институция, която не влиза в класацията на 200-те най-големи руски банки. Според финансисти намеренията й са точно толкова сериозни, колкото и тези на банкерите от Западна Самоа.


В петък пък, съвсем изненадващо, председателят на съвета на директорите на КАПИТАЛБАНК Ангел Първанов изложи пред вестник 168 часа намеренията си да пренесе бизнеса си в Русия.


Банковото дело и бизнесът в България са затворена страница в живота ми, заяви още Първанов. Логичният въпрос тук е: загърбва ли битката ексшефът на КАПИТАЛБАНК, или има намерение да я продължи с други средства и от по-далечно разстояние?


В крайна сметка се създава впечатлението, че към несъстоятелната банка на Ангел Първанов засега много по-голям интерес проявява прокуратурата, отколкото чуждестранните инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във