Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪРВА КОПКА В СОФИЙСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ

Директорът на театър Сълза и смях Бойко Богданов пред в. БАНКЕРЪ


Бойко, любопитно е защо прие да бъдеш администратор, да се занимаваш с несвойствени за теб задължения - юридически спорове, ремонт, реставрация, строителство и пр., при положение че имаш име на топрежисьор и постановъчна работа не ти липсва?


- Заради предизвикателството! И тъкмо защото знаех тежката ситуация около Сълза и смях! Мотивите ми най-общо са два. Първият от тях е свързан с името на тази първа професионална трупа у нас, създадена още през 1892 г., съществувала цели 12 години до 1903-а, когато се открива Народният театър. Субсидирана е от Народното събрание на Княжество България. Първите стипендии за български артисти и режисьори - в Русия и Европа - са давани за тези истински първостроители на отечеството. По-късно, при министерстването на Иван Вазов, трупата е закрита и тогава анархистът Антон Страшимиров я регистрира като във виц: Смях и сълзи. Това име няма еквивалент поне на четирите континента, които съм посетил. В моето съзнание Сълза и смях е люлката на българския професионален театър, а и фактически е така. Но в последните десетина години този остров на българския национален дух (театърът е възстановен през 1966 г.) и блясък на интерпретаторското изкуство тотално деградира - морално и естетически. За себе си - след дълго колебание, реших, че имам сили да възстановя този нявгашен блясък и естетическа мощ.


Но има и втори мотив. Когато поставях спектакъл в Плевен, непрекъснато се сблъсквах с един скромен, но красив и демократичен паметник току до входа на театъра. Издигнат е в края на 20-те години в памет на Димитър Константинов-Касапина, който напуска Македония, намира своето второ отечество, замогва се с трудолюбие и преди да си отиде от този свят, построява прогимназия, сиропиталище и хотел до гарата. От приходите на този хотел са се отделяли две стипендии за будни българчета за изучаване на търговски науки и теология в Европата. Този човек е чичото на моя прадядо. Тогава ми светна, че освен да правя спектакли, бих могъл да се заема и с нещо по-мащабно и трайно.


Какъв е статутът на театъра в момента?


- Сълза и смях е открита сцена-продуциращ театър. Това означава, че притежава обслужващ персонал, сцена и ателиета, за да създава, продуцира и копродуцира сценични художествени факти. Както и да приема на сцената си най-доброто от реализираното в нашия театрален свят от свободни трупи, провинциални театри и пр.


Би ли споделил по-подробно програмната концепция за работата на Сълза и смях?


- На конкурса пред държавната комисия, определена от Министерството на културата, освен с административен модел се явих и с естетическа програма. Тя включва общо осем подпрограми, които споменавам в свободен порядък. Първата е Детство и има отношение, както личи от наименованието, към детската публика, която, уви, се възпитава предимно чрез МВТ-културата. Втората е програмата До-ми-сол и следва да припомни на тийнейджърите, че освен дискотеки, марихуана и секс има и модел на участие или съучастие в развитието на духовността. В нея ще намерят място различни уникални прояви - от джаза и симфоничния авангард до всички възможни (и невъзможни) озрелищени актьорски свирни и певни. Лице съдържа предимно продукция на театъра, която е под мое ръководство. Това са спектаклите на голямата сцена. Алтернатива е предназначена за камерни спектакли и е насочена към търсачите на нови езици и алтернативи на академичния театрален изказ. От танцовия театър до хепънинга и след него. Мост е програмата, която предвижда тристепенен диалог между културите: на съседните нам страни, с Европа като цяло и света - всичките заедно. За съжаление началото на тази програма ще можем да поставим едва напролет. Следва програмата... ще премълча, защото живеем в конкурентна среда. По-нататък е Приемаща програма - гастроли на на-доброто от изънстоличните формации, неформалните трупи, частните театри. И последната, осма програма, е наречена Съпътстваща и визира различни акции около Коледа, Великден, големите национални празници и пр. Всяка от изброените програми ще се движи от координатор аниматор и има ясно определена зрителска ниша в културното ни пространство.


Хайде да се докоснем до едната страна на съществуващия от десетина години конфликт - тази за имота на Христо Данов.


- С Христо Данов няма спор! Има спекулации от страна на хора, чийто манталитет е рожба на тоталитарната система. Без ниякакви правни основания в къщата на ул. Славянска 5, която е и паметник на културата (ДВ, бр. 4/1978 г.), се е настанила администрацията на театъра със своя раздут по тогавашните мерки щат. В нея най-агресивно са се настанили хора още от мига, когато е престанала да се използва като затвор на Държавна сигурност. Единствено възпитанието и аристократизмът на г-н Данов, представляващ като адвокат и останалите наследници, и до ден-днешен ни дават право да обитаваме това простанство, независимо от категорично произнеслия се Върховен съд, че следва да го опразним. На този жест моето възпитание, убеждение и манталитет изискват да отговоря с подобаващ жест. Особено след като и в конституцията ни е записано, че частната собственост е неприкосновена: тази къща е чужда и нямаме място в нея.


Другата страна на конфликта, който продължава да се раздухва, е тази между театъра и читалище Славянска беседа. Ще поясниш ли накратко каква е същността му?


- Става дума за едно от най-старите читалища в България, което носи името на дружество Славянска беседа. Не знам дали с омерзение или печал, а може би и с двете едновременно, трябва да споделя, че в момента то незаконно се ръководи от хитровати, меко казано, хора. Снабдени и с партиен чадър, довеждайки театъра до пълна разруха, те се опитаха чрез поредица от манипулации да приватизират това национално културно пространство. Но се оказа, че в действащите сега закони - по-стари и нови - са монтирани такива филтри, та е по-лесно да приватизират някой промишлен гигант, нежели едно културно пространство. Загубих три месеца, за да издиря от архивите всички стари и по-нови документи, свързани със собствеността върху този имот, спечелихме и сега нещата са ясни. Не бих искал да се впускам в детайли, защото чрез тях мога да насоча опонентите ни към интересни юридически казуси. Но не мога да премълча факта, че комплексът Славянска беседа е замислен по великолепен начин, в който съчетаването на доходната с културната част е перфектно изведено (от архитект Михайловски): ресторанти, локали, конферентна зала, магазини, хотел, кино, театър, библиотека, читалня, административни помещения и др. Това цяло в годините е било надребнявано, разкъсвано, обезсмисляно и резултатите са пред нас - големи апетити с материален привкус и малки художествени възможности.


Ти правиш голям ремонт...


- Не правя ремонт, а реставрация на театъра и връщане на неговия автентичен вид. Проектите са съгласувани и одобрени и от Националния институт за паметниците на културата...


Да правиш реставрация на театъра и, както личи, хвърля доста средства. Как ги набавяш?


- Най-напред с фундаменталната помощ на Министерството на културата, което застана зад тази програма и съдейства за реализирането й. Сетне с волни дарения от фирми, предприятия, сдружения и др. От София, Благоевград, Златна Панега... Така чрез нашата програма Златна табелка - памет се набраха около 100 млн. лв. в суровини, материали и труд, чрез които реализираме строителната програма. Някои допълнителни спънки, за които също не искам да говоря, я забавиха, но продължаваме. Благодарен съм на хората, които ни подкрепиха, и скромния жест на тази благодарност ще видят всички, когато отворим салона и започнем изпълнението на споменатите вече културни програми - около 10 ноември 1998 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във