Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУКНАТИНИ В РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ ЕВРОПЕЙСКА ИМПЕРИЯ

Отхвърлянето на евроконституцията във Франция и Холандия разтърси политическия елит на Съюза, който явно е смятал за даденост обществената подкрепа за строителството на общия европейски дом. Всъщност добре смазаната евробюрокрация и досега не може да повярва в провала на системата, който постави под въпрос самото й съществуване. Това, както и възникналите разногласия по жизненоважни въпроси като бюджета и финансовата политика навеждат на мисълта, че европейският проект се намира в дълбока криза. Случилото се още не е катастрофа, но спокойно може да се окаже нейното начало, ако събитията не се анализират и от тях не се извлекат нужните уроци. Кризата не може да се обяснява единствено с политиката на две, три или пет членки на ЕС. Нито пък отхвърлянето на конституцията следва да се отдава само на ниския рейтинг на френския президент Ширак или холандския премиер Балкененде. Истинската причина се крие другаде. От наша гледна точка нещата се обясняват така: бързото разширяване на Евросъюза създаде една система, която трудно издържа собствената си тежест. Въпреки това еврокомисарите с пламнали очи продължават да говорят за разширяване на всяка цена. Това разширяване на Западна Европа, което вече погълна Източна и чрез преговорите с Турция планира да прекрачи и Босфора, обаче буди силно недоволство у жителите на Стария свят. То е съвсем разбираемо: за средния европеец промените всъщност означават приток на евтина работна ръка от Изтока и бягство на собствената му промишленост в обратна посока. Идеолозите на нова Европа няма защо да гадаят дали по-нататъшното хаотично разширяване ще застраши общия европейски дом. Отговорът е ясен - та не е ли Франция единият носещ стълб на този дом?Един парижанин, анкетиран от канала Юронюз, постави много добър въпрос: какво би станало, ако в страните, където евроконституцията бе ратифицирана от парламента, бяха проведени референдуми? В края на краищата и във Франция, и в Холандия мнозинството от депутатите бяха за конституцията. В Германия опозицията вече оспорва решението на парламента да я ратифицира и несъмнено този въпрос много ще бъде повтарян в навечерието на септемврийските избори. Очевидно е, че европейският политически елит трябва да вини за случилото се само себе си. Референдумите показаха каква пропаст разделя политиците и народа в ЕС. В този смисъл кризата в общността може да дестабилизира и отделните политически системи в Европа. В края на краищата главната ценност на общоевропейския ред е демокрацията - тоест правителство, изразяващо волята на народа. Опитът народът да бъде елиминиран от вземането на решения може да разшири непоправимо тази пропаст. Показателно е, че почти забравеният Интернационал се превърна в химна на противниците на конституцията във Франция. При това положение прибалтийските страни и другите бивши партньори на Русия от СИВ, отдавна мечтаещи да живеят под синьо небе и жълти звезди, могат да се сблъскат с големи проблеми. Разчитайки на щедри дарове, те преустроиха домовете си по европейските стандарти, като в хода на този процес доведоха някои от промишлените си мощности до състояние, от което те не могат да бъдат възстановени. Но ще поиска ли Стара Европа и занапред да плаща на новобранците? По време на юнските спорове много от старите членки на съюза подкрепиха Лондон в нежеланието му да субсидира селскостопанското производство, а това е знак, който не вещае нищо добро за новите страни. Другият аспект от провала на брюкселската демокрация засяга страните, намиращи се на изток от сегашните граници на ЕС: Турция, Украйна, Молдова, Грузия, а също и опозицията в Беларус. Днес са необходими сериозни промени в стратегията и тактиката на изграждането на единна Европа, особено що се отнася до темповете на обединението. В тази връзка си струва да си спомним, че е нужно да се построи единна Европа не само на Запад, но и на Изток. Затова е особено важно да се създаде общо икономическо пространство, включващо Русия, Украйна, Беларус и Казахстан - процес, който ще донесе огромна полза не само на тези страни, но и на самия Европейски съюз. Взаимодействието между тези две системи е истинският ключ към разширяването на обединена Европа. (Със съкращения)

Facebook logo
Бъдете с нас и във