Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПУБЛИЧНИ ЛИ ЩЕ БЪДАТ ДРУЖЕСТВАТА ОТ НОВАТА МАСОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ?

Новината на изминалата седмица по лятному бе свързана с вълна - втората масовоприватизационна.


Според експертите на Центъра за масова приватизация новите инвестиционни бонове ще могат да бъдат записвани от 20 юли. А прогнозите сочат като евентуална дата на първия централизиран търг 1 октомври. Все още обаче не е ясно кои предприятия и с какъв процент от капитала ще бъдат предложени на него. Твърде много са и въпросите, свързани със законодателната база, които нямат решение. До края на август Министерският съвет би трябвало да приеме две наредби, които да уредят процедурата за провеждането на централизираните търгове.


Много по-важен е обаче проблемът, свързан с предстоящия нов закон за публичното предлагане на ценни книжа. Въпреки че бе одобрен от Министерския съвет, министър-председателят Иван Костов все още не го е изпратил на парламента. За последно се обсъждали постановките за това, кои дружества ще се смятат за публични.


Ако се възприеме идеята дружествата от новата масова приватизация да са публични, то съществуването на Центъра за масова приватизация става безпредметно. Причините за това са, че по закон публичните дружества трябва да имат безналични акции регистрирани в Централния депозитар, който трябва да води и книгата на акционерите.


Сделките с ценни книжа на публичните дружества могат да се осъществяват само на организиран пазар, какъвто в момента е единствено Българска фондова борса - София. Това означава, че ако едно дружество е публично, то ЦМП няма право нито да регистрира, нито да търгува книжата на централизирани търгове.


Засега между ЦМП и Комисията по ценните книжа е постигнато съгласие по въпроса за това, че дружествата, които ще участват в масовата приватизация, ще предоставят съкратен проспект. Това, заедно с факта, че книжата ще бъдат предложени публично и че е много вероятно в доста случаи над 50 души да притежават над 10% от капитала им, означава, че няма да е рядкост раздържавяваните чрез инвестиционни бонове дружества да са публични.


Най-вероятно проблемът ще бъде решен, като предприятията ще бъдат освободени за известен период от време от задълженията, които законът поставя пред публичните компании. Друг вариант е да им се даде право сами да преценят дали искат да бъдат публични дружества, или ще решат да се затворят, като един акционер изкупи всички дялове. Основният въпрос при това положение обаче е къде ще се сключват сделките с тези ценни книжа, щом това няма да е на борсата. Любопитно е също по какъв начин инвеститорите ще научат цената на евентуалните транзакции.


Ако компаниите не са публични, то техните акции могат да бъдат и налични и тогава собствеността ще може да се прехвърля с джиро. Търговският закон предвижда възможността акциите да могат да бъдат и на приносител, което означава, че в някои случаи няма да има нужда и от джиро.


Изводът от всичко това е, че на собствениците на акции от новата вълна на масова приватизация може да им се наложи да съхраняват собствеността си в сейф, защото кражби никога не са изключени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във