Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОСТИТЕ ПРАВИЛА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА АЛГЕБРА

Преди две седмици руският президент Владимир Путин разказа руската игрословица за А и Б, които стояли на тръбата. А паднал, Б изчезнал, какво е останало на тръбата? Немците май не можаха да схванат шегата на руския президент по повод руско-германския тръбопровод по дъното на Балтийско море, наречен пакта Путин - Шрьодер. Наложи се Путин да преведе сам собствената си шега и да обясни ученическото заблуждение, че нищо не е останало. Всъщност тръбата е останала, а са изчезнали качилите се на нея. В Украйна и Полша бързо схванаха накъде бие руският президент. Ние никого не изтласкваме от бизнеса, но си запазваме правото да пазим нашите интереси, заяви Путин. Заплахите на Украйна, че ще качва цената на транзитите, ако Русия качи цената на природния газ, явно са подействали в Москва. Полша смята да повдигне въпроса за екологичните щети от руско-германския проект, а междувременно факторът Путин става аргумент и в уникалната политическа ситуация в Германия. На следващия ден след парламентарните избори в московския хотел Балчуг-Кемпински руски и немски експерти бяха поканени на делова закуска за оценка на ситуацията в Германия. В асансьора към залата на четвъртия етаж се качваха един след друг участниците. Първите думи на всеки, който виждаше в асансьора колегите си, бе катастрофа. Има една руска поговорка, която казва, че това, което за руснака е ежедневие, за немеца е смърт. Рискът от сформиране на слабо правителство ужасява германците, докато за руснаците слабото правителство е знак, че ще им се пречи по-малко.Путин ще се разбира с Ангела Меркел по-малко, отколкото с Шрьодер, защото няма да могат да си говорят в банята, пошегуваха се журналисти. Затова пък и Путин, и Меркел обичат бирата, а на всичко отгоре Меркел знае руски. Тя обаче ще гледа повече към Вашингтон и ще бъде по-благосклонна към Полша и Прибалтика. Първата новина не е така страшна за Путин, който е на ти с американския президент Джордж Буш. Втората новина обаче предвещава главоболия за Москва. След побоя на деца на руски дипломати във Варшава последваха инциденти с полски граждани в Москва. Русия и Полша си размениха лоши думи. На територията на Литва падна руски изтребител Су-27 с четири ракети въздух-въздух и Вилнюс подозира, че катастрофата е била преднамерена. Инцидентът само добавя горчилка във взаимното разочарование на вече отчуждените съседи. На срещата в Ню Йорк Буш искрено се смя на традиционния въпрос дали Путин не крои планове да прекрои конституцията и да задържи властта за трети президентски мандат. Търпеливо руският президент даде да се разбере, че най-озвучаваните хипотези за развитието на Русия слез 2008 г. са най-малко вероятни. През втората половина на своите мандати Путин и Буш изглеждат помирени и започват да свикват един с друг. Като знак на примирие се тълкува и появата на републиканеца Джозеф Бърнс като посланик в Москва на мястото на демократа Александър Вершбоу. Бърнс е специалист по Близкия изток, но вече е работил като съветник в американското посолство в Москва. Американският дипломатически стил е прекалено непосредствен за руските разбирания, смятат руските политолози. Москва не приема американската логика, че в света има две гледни точки - американската и неправилната. Все пак Русия е единствената страна в света, която може да унищожи САЩ, и е от най-големите доставчици на енергоносители. От друга страна, САЩ са единствената държава в света, която може да регулира посоката и цените на нефтените потоци. Затова не си струва Москва и Вашингтон да се карат за неразборията в Ирак или оранжевата революция в Украйна. От ранчото на Буш или резиденцията в Ново Огарьово на Путин нещата изглеждат по-прости - или с нас, или против нас. Без да иска, Путин уцели десетката с отказа си да предостави войници за операцията в Ирак. Оранжевата революция, която силно удари по имиджа на Русия, сега започва да връща лихвите. Бившите съратници - Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, си разменят упреци, докато обкръжението дели шумно държавното имущество. Спорът даже не е кой колко е взел, а кой колко ще може да вземе. Уволнената като премиер Тимошенко предлага отново да се прегърнат с Юшченко и да започнат всичко отначало. На първо време с правителството. Юшченко приема поканата да заровят томахавката на войната, но да сложат отпред днепропетровския губернатор Юрий Йехануров като премиер до парламентарните избори през март. Комунистите и социал-демократите на бившия президент Леонид Кравчук обаче не вярват на гаранциите на Юшченко, че няма да се отметне от обещаната политическа реформа за превръщане на Украйна от президентска в парламентарна република. Затова Върховната рада отхвърли кандидатурата на Йехануров. Натежа мнението на блока Тимошенко и предателството на трима от пропрезидентската фракция Нашата Украйна. В обръщението си към парламента Юшченко заяви, че съществува циничен план за разсипване на държавата. Той даже стисна ръката на своя съперник на изборите Виктор Янукович и му предложи да забравят емоциите. Йехануров бе предложен за премиер като компромисна фигура, но Върховната рада не прие компромиса. В конституцията не е описано колко пъти Юшченко може да предлага една и съща кандидатура, но затова пък е записано правото му да разпусне парламента. Предсрочни избори и приближаваща зима обаче са взривоопасна смес, особено на фона на нерегламентираните отношения с Русия. Юшченко вече изпрати емисари в Москва и държи настрана неугодната за Москва Юлия Тимошенко. Отношението не толкова към Русия, колкото към руския нефт и природен газ се превръщат във важен фактор в украинската вътрешна политика.Цените на нефта превръщат президента Путин в солиден играч на световната политическа сцена и той доста добре играе подарената му роля. Макар че във вътрешен план златният дъжд от нефтодолари само засилва главоболията на руското правителство. Икономиката буксува, а увеличаването на социалните разходи инжектира ненавременна ленивост в държавните структури. Върху горещия социален фон се проектира и провлачилият се двубой между Кремъл и олигарха Михаил Ходорковски. Ако защитата му успее да надхитри съда и следствието, вместо девет години затвор олигархът може да получи място в Държавната Дума. От една страна, това би било лоша новина, но от друга, обвиненията, че Путин души опонентите си и демокрацията, ще загубят силен коз. От трета гледна точка, в затвора или извън него, Ходорковски вече получи място в голямата политика и колодата на опозицията започва да се нарежда. Пасиансът е безнадежден, но с по-чевръсти пренареждания може да се извадят и няколко печеливши карти. А Русия има нужда от имиджа на държава с политически плурализъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във