Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОМЕНИХА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС ЗАРАДИ ДОНОСНИЦИТЕ

Със 116 гласа Наказателният кодекс (НК) бе променен на първо четене по време на извънредното заседание на парламента във вторник. Този вот бе достатъчен, за да се получи синхрон между НК и приетия наскоро Закон за досиетата. Опозицията бойкотира гласуването и законопроектът за изменение на НК успешно замина за второ разглеждане в парламентарната Правна комисия. Според гласуваната промяна отсега нататък всяко длъжностно лице от службите за разузнаване и сигурност ще трябва да прекрати незабавно служебните си взаимоотношения със свои агенти, които заемат публични длъжности. В противен случай той може да бъде лишен от свобода до една година. Според Закона за досиетата публични длъжности заемат около 700 души в България, които се отчитат за дейността си пред Сметната палата - министри, депутати и други. Забранява се и привличането на тези лица като щатни или нещатни сътрудници на тайните служби - престъпление, което се наказва със затвор от една до три години. Според поправките в Наказателния кодекс, който затаи истина или потвърди неистина в писмената декларация, която е длъжен да даде според Закона за досиетата, освен със затвор от една до три години ще бъде санкциониран с глоба в размер от 5000 до 30 000 лева. Подсъдно става и съхранението и използването на информация и документи, свързвани с досиетата на тайните агенти. Дава се обаче право на този, който в 14-дневен срок уведоми съответните органи, да не бъде наказан.
Основните протести на опозицията против промените в кодекса бяха, че самият вносител Велислав Величков (СДС) не разбирал сложната правна материя и не бил компетентен нормотворец. Депутатката от Демократичната левица Татяна Дончева обвини Величков, че за десет години не е успял да се дипломира като юрист. Аз мога да си изкарвам хляба с тази професия, а вие дори нямате правно основание да я упражнявате - разпалено уточни тя. Величков й отвърна, че за разлика от нея не се е подвизавал като адвокат на няколко фалирали банки, на Мултигруп и на футболния клуб Левски. Левият депутат Михаил Миков направи догадки, че поправките, санкциониращи криенето на специализирана информация, били приети нарочно, за да се държат в подчинение някои висши магистрати. Според него във висшите съдебни инстанции имало хора, които били сътрудници на тайните служби в близкото минало. Евролявата Петя Шопова напомни на недоучилия се Велислав Величков, че основен постулат на римското право, валиден и до днес, е съдът да не приема като доказателство самопризнанията на един човек за извършено от него престъпление. А декларирането на агентска дейност бил точно такъв случай. Величков обаче сполучливо контрира, че в случая не става дума за това, а за престъпване на клетвена декларация. Дебатът по промените в Наказателния кодекс завърши с приетото предложение на шефа на Правната комисия Светослав Лучников в съкратен тридневен срок да бъдат събрани всички предложения по закона и той максимално бързо да бъде приет на второ четене.

Facebook logo
Бъдете с нас и във