Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОМЕНЯМЕ ПАРАМЕТРИТЕ В СПОРАЗУМЕНИЕТО С МВФ


Световната икономическа криза даде отлична рецепта
за оправдания на вицепремиера Божков. И ако нещо трябва да ни
изненадва, то е, че оправданията идват много по-рано, отколкото
се очакваше. Параметрите на тригодишното споразумение между правителството
и МВФ бяха поправени още по време на първата проверка на изпълнението
на поетите ангажименти. Корекциите бяха отразени и в меморандума
на кабинета на Иван Костов от 3 ноември тази година - документ,
който се изготвя в края на всяка ревизия, извършена от мисията
на Фонда.


Въпреки промените експертите на международната финансова
институция смятат, че засега България се справя добре със заложените
в споразумението цифри и показатели и на 15 този месец ще получим
втория транш, предвиден в него от 72.5 млн. щ. долара. Първият
- също от 72.5 млн. - дойде на 1 октомври. Жестът бе направен,
независимо че в програмата за 1998 г. бяха заложени 540 млрд.
лв. приходи от приватизация, а до момента постъпленията от нея
са за около 180 млрд. лева. На срещата с Ан Макгърк, която се
проведе на 28 октомври, премиерът Иван Костов и вицепремиерът
Божков успяха да убедят ръководителката на мисията, че причините
за този нисък резултат е оттеглянето на чуждестранните капитали
от рисковите пазари. Непосредствено след срещата Александър Божков
възкликна: Да живее международното положение! и отиде
да се включи в решаването на проблемите на Кремиковци,
породени от същото това положение.


Представителите на МВФ и правителството коригираха
някои промени и в т.нар. структурни критерии. В меморандума от
септември и в съпътстващата го матрица бе записано, че до края
на 1998 г. трябва да бъде обявен търг за продажбата на една от
двете банки - ЕКСПРЕСБАНК или БУЛБАНК, а за другата - до края
на март следващата година. Сега тези сроковете са отложени с по
три месеца. Поет е ангажимент до края на март 1999 г. да бъде
решен и проблемът с осребряването на вземанията на банките в несъстоятелност
и с по-бързото погасяване на техните задължения.


В последния меморандум дипломатично е отбелязано,
че рентабилността на кредитните институции у нас е намаляла. От
юни 1998 г., когато тя е била 243.3 млрд. лв., към края на септември
рентабилността е паднала до 45.8 млрд. лв., или повече от 5.3
пъти. Ето защо банковият надзор ще бъде засилен и банките, които
не изпълняват регулациите в наредбите на БНБ, особено тези за
откритите валутни позиции, ще бъдат санкционирани. Поради срива
на курса на долара и на цените на облигациите по ЗУНК откритите
валутни позиции са донесли на банковия сектор до края на септември
загуба от около 32.2 млрд. лева.


С мисията на Фонда окончателно бе договорена промяната
на още два важни параметъра в икономическата програма на правителството
- ръста на брутния вътрешен продукт и бюджетния дефицит. Подготовката
за тези корекции започна още в началото на октомври при посещението
на наша делегация във Вашингтон. Българските представители тогава
са настоявали за редуциране на ръста на БВП от 4.5 на 4%, а МВФ
е предложил по-песимистичните 3.2 процента. Преди седмица в София
бяха уточнени компромисните 3.7% ръст. Дефицитът пък бе увеличен,
като условните 2% от БВП станаха безусловни и към тях бяха прибавени
още 0.8 процента. Така през следващата година бюджетният дефицит
не бива да превиши 2.8% от БВП. Коригирани са и очакванията за
дефицита по текущата сметка, основно отражение върху която дава
външнотърговското салдо. Първоначално той бе 2.7% от БВП, но сега
е увеличен до 3.1 процента.


По време на разговорите с Ан Макгърк са конкретизирани
и всички количествени критерии за март и юни 1999 г., по които
мисиите на МВФ, вече водени от Йоха Каконен, ще отчитат как правителството
си е свършило работата. Става въпрос за размерите на фискалния
резерв, който през 1999 г. трябва да остане около 1 млрд. щ. долара
на приходите и на дефицита в републиканския бюджет, както и на
допустимите равнища на неплатените данъчни задължения към бюджета.
Парите, които предприятията в изолация дължат на хазната - около
36 млрд. лв., не бива да се увеличават, и към средата на 1999
г. е необходимо да са с 50% по-малко, отколкото са били към 30
юни тази година. Всички приходи трябва да надхвърлят нелихвените
разходи на бюджета и това превишение да е 3% от БВП. Предвидено
е освен субсидиите - 250 млрд. лв. за предприятия, които произвеждат
стоки и услуги с държавнорегулирани цени, бюджетът да задели и
около 240 млрд. лв. за покриване на разходите по структурната
реформа. Предоставените само през 1999 г. държавни гаранции не
бива да надхвърлят 897 млрд. лв., а общият им размер, заедно с
натрупаните през изминали години държавни гаранции, да е максимум
4 962 млрд. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във