Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОКУРАТУРАТА СПРЯ ХЪРСЕВ

Нова Плама не дава заложени нефтопродукти, информира на 1 септември в.Труд, уточнявайки, че става дума за 15 хил. т горива и масла от плевенската рафинерия. Те са заложени в полза на австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк, чийто пълномощник за България е дружеството Хърсев и Ко. Управляващият съдружник на тази фирма - Емил Хърсев, е назначен от съда и за управител на Рексойл, дружеството, което се занимава с пласмента на продукцията на Нова Плама.


Според финансисти Хърсев имал намерение да влезе тази седмица с полиция в плевенската рафинерия, за да може да продаде заложените от нея петролни продукти. На въпрос на в. БАНКЕРЪ дали това отговаря на истината той отказа коментар.


Известно е, че Хърсев бе обявил търг за продажбата на горива и масла от Нова Плама на стойност 10 млн. лв., който трябваше да се проведе на 20 август 2000 година. Търгът обаче е спрян още на 17 август с определение на прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Не е ясно защо сензацията с принудителната продажба на петролните продукти бе пусната в обращение чак през миналата седмица. Но е съвсем сигурно, че не става въпрос за това дали Нова Плама разрешава, или не, а че рафинерията просто изпълнява разпореждане на правоохранителните органи.


Гореописаната случка е само кратък епизод от екшъна, който близо година се разиграва между доктора по икономика Емил Хърсев и Плама холдинг, чиито дъщерни дружества са Нова Плама и Рексойл.


Какво сочат фактите? В началото на 1999 г. австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк, чийто собственост е Унгарската централна банка, отпуска на Плама холдинг и дъщерната й фирма Рексойл заем от 8 млн. щ. долара. Той е обезпечен с особен залог - на предприятието Рексойл - като цяло, и на петролните продукти, които са негова собственост. Както в.БАНКЕРЪ писа на няколко пъти, заемът е бил предоставен за една година. Но условията в анексите към договора за кредит са давали основание на Рексойл да смята, че този срок ще бъде удължен.


За беда на заемополучателите през октомври 1999 г. австрийският им кредитор Централ Вексел стига до ликвидация. И естествено настоява заемите да бъдат погасени незабавно. Но длъжниците Плама холдинг и Рексойл се оказват неподготвени да изпълнят това екстремно искане на кредитора. Така се стига до решението на Софийския градски съд от февруари 2000 г., който назначи за управител на Рексойл Емил Хърсев, за да защити интересите на базираната в Австрия Централ Вексел унд Кредит Банк. Неговата задача, съвсем резонно, е да продава петролните продукти, които са собственост на фирмата и се намират на територията на плевенската рафинерия. Със събраните пари Хърсев трябва да погасява кредита към кредитора, като в същото време не накърнява интересите на другите заемодатели на Рексойл, между които е и държавата.


В хода на тези събития адвокатът на Плама холдинг и дъщерните й структури - Пер-Кристиян Нордтоме, поиска от Централ Вексел да не намесва Хърсев във взаимоотношенията си с Рексойл. Причината, както твърди той, е, че управляващият съдружник на Хърсев и Ко е бил страна при отпускането на кредити от МИНЕРАЛБАНК за Евроенерджи холдинг (предишния собственик на Плама), с чието обслужване плевенската рафинерия е била натоварена неправомерно. Но австрийците не се съобразиха с мотивите на адвоката.


Нордтоме обаче не спира дотук. В средата на февруари 2000 г. той информира унгарското Министерство на финансите, че Арбайтс унд Виршафтсбанк предлага от името на Централ Вексел петролни продукти от плевенската рафинерия, които всъщност са собственост на българския държавен резерв, а не на Рексойл.


Емил Хърсев, управител на дружеството по това време, подмина тази реакция, явно сигурен, че съблюдава закона, и продължи процедурата по осребряването на активите на Рексойл. Любимата му фраза в такива моменти е: Който има да се жали, да отиде право в съда. Шефовете на Нова Плама пък очевидно са се съобразили с директната му препоръка, с тази разлика, че се обръщат към Върховна касационна прокуратура. В жалбата си до нея те са заявили, че при обявяването на търга (насрочен за 20 август 2000 г.) за горивата в рафинерията са допуснати редица нарушения. Според тях имало опасност Хърсев умишлено да лиши останалите кредитори на Рексойл от възможността да съберат вземанията си. В жалбата е обърнато внимание, че по всяка вероятност ще се извърши длъжностно престъпление. Очевидно тези подробности са дали повод на прокурора Николай Колев не само да спре търга, но и да разпореди на Икономическа полиция да извърши проверка по случая. Но с това изненадите в плевенската рафинерия няма да свършат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във