Банкеръ Weekly

Общество и политика

Прокуратурата като "селекционер"

На 25 януари ще разберем кога държавното обвинение спи с широко отворени очи и кога действа със затворени?!

Ако прокуратурата беше селекционер на футболен отбор, то той по всяка вероятност можеше да бъде и шампион. В последните дни тези нейни "способности"  се проявиха много ярко и осветиха правосъдната ни система, но в същото време са напът да взривят търпението на адвокатската колегия  колегия в цялата страна.  

Стотици защитници са подписали декларация, с която изискват да бъдат назначени проверки на обиските на адвокатски кантори в София  след акция на Специализираната прокуратура и Антикорупционната комисия, за които стана ясно в края на декември миналата година. Ако това не се случи, адвокатите планират да излязат на протест.

Напоследък  откровено "селективният" подбор на прокуратурата по отношение на разследванията, за които има получени сигнали, става все по-демонстративно арогантен.

В подбрани случаи, като този с обиска на адвокатската кантора "Карадалиев и партньори" и дори в дома на Карадлиев, съпроводен с изземването на адвокатските книжа, електронни документи и компютърна техника, който според изричните текстове в Закона за адвокатурата не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване, активността на държавното обвинение е направо умопомрачителна.

Не така обаче стои въпросът с други сигнали, които засягат

действията на "недосегаемите"

И ако действията на прокуратурата преди коледните празници беше насочена срещу адвокат Лазар Карадалиев, за който е публично известно, че е защитник и на прогонения банкер Цветан Василев, след набега срещу Корпоративна търговска банка и оръжейния индустриалец Емилиян Гебрев, който се опълчи на нечии намерения да прилапат  русенския завод "Дунарит" (тема, която в. "БАНКЕРЪ" е разработвал подробно през последните две години), не така стои въпросът със сигналите, които засягат медийния олигарх и депутат от Движението за права и свободи Делян Пеевски.

Може би е случайност (или пък не), че дни преди удара срещу адвокатската кантора на Карадалиев до Върховната касационна прокуратура е подаден сигнал (№67392 от 11 декември 2018-а) от двамата бивши директори на Корпоративна търговска банка Георги Христов и Георги Зяпков  против действията на Софийската градска прокуратура и Софийската апелативна прокуратура, които са отказали за образуват досъдебно производство срещу синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка по сигнал на НПО "Ние, Гражданите" за скандалното фалшифициране на документи, подаден още през февруари миналата година.

Вече цяла година прокуратурата  демонстрира как може да се "смачка" едно разследване, стига то да засяга  фирми, чрез които Пеевски реализира своите интереси, а синдиците на фалираната финансова институция удобно затварят очите си при разпределението на парите и активите на  банката.

Историята започва през февруари миналата година

когато прокуратурата е сезирана за фалшифицирането на документи, чрез които собствениците на две фирми - "Ардастрой"  и "Аполо инженеринг", за които се говори, че са приближени до корпулентния депутат от ДПС, са напът да приберат над 12 млн. лв., ощетявайки държавни предприятия и вложителите във фалираната банка.

Според сигнала на гражданската организация синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова са признали вземанията (за 12 млн.лв.) на тези две фирми, които са предоставили договори за залог, които носят  дати преди затварянето на банката, чрез които управителите на тези две компании се домогват до привилегировано удоволетворяване на вземанията, за които претендират.

Двамата бивши директори, които сега подават сигнала до Върховната касационна прокуратура, са категорични, че подписите под тези договори не са техни и твърдят, че те са фалшифицирани.

Странно защо обаче синдиците успяват да пробутат

пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките направеното искане за тези пари. След депозирани жалби от други кредитори обаче фондът констатира, че такива договори няма в регистъра на залозите, и връща двете фирми отново в позицията на четвърти ред кредитори.

Истината обаче е, че тези фирми по никакъв начин не могат да докажат, че  са кредитори на банката - поне  ако съдим от сигнала в държавното обвинение, в който изрично е записано, че управителите на тези дружества "са отказали да предоставят наличните при тях екземпляри от двустранните договори за особен залог"...

Дали има такива договори, или изобщо няма подобни документи, би трябвало да се разбере на 25 януари, когато според указанието на Софийския градски съд двете фирми и синдиците на КТБ ще трябва да предоставят оригиналите на тези договори. Точно на това заседание бившите изпълнителни директори канят прокурорите, за да видят сами съществуват ли въобще такива документи. Точно на това заседание бившите изпълнителни директори канят прокурорите, за да видят сами съществуват ли въобще такива документи. Очевидно ВКП все пак е решила,че има нещо гнило в цялата работа, защото е изпратила писмо, откоет оставаясно,чевръща преписката на СГП, научи вестник "Банкеръ".

Странно защо досега прокуратурата е отказала да образува досъдебни производства, въпреки че има достатъчно доказателства (и свидетелства) за извършената, меко казано, фалшификация.

Първо,

такива договори за залог не са били регистрирани

Освен това уставът на КТБ по това време изисква решения на надзорния  и на управителния  съвет за да бъдат сключени  такива договори, а подобни  решения според бившите изпълнителни директори на банката няма. Задължително е такива контракти да бъдат подписвани от двама от  изпълнителните  директори, а те, както стана ясно, не са ги подписвали. Според запознати, абсолютно необичайно за  практиката на банката е било да обезпечава депозанти, частни дружества или физически лица.

Историята започва да се разплита, след като на 21 август 2015-а  първите синдици на банката Росен Ангелчев и Лазар Илиев - в съответствие с  изискванията на Закона за банковата несъстоятелност, публикуват Списък на приетите вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка. В този списък "Аполо Инженеринг“ ООД и "Ардастрой" ООД са записани като кредитори на финансовата институция от четвърти ред. Разбира се, този списък подлежи на промени според предявени оспорвания по него.

В началото на март 2017-а  вече новите синдици Ангел Донов и Кристи Маринова публикуват Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка с приетите вземания. При анализ на двата официално публикувани документа: Списък на приетите вземания на кредиторите и Частична сметка за разпределение на суми, изведнъж се появява сериозна разлика в сумите за изплащане на кредитори от първи ред на удовлетворяване.

От този документ става ясно, че е прието  вземане на търговско дружество "Аполо Инженеринг" ООД, представлявано самостоятелно от управителя Муханнед Наджим Абдуллах ал-Нуаими или от управителя Румен Николов Райков.

В първия списък от 2015 г. дружество е под № 731  в качеството му на Вложител, което е четвърти ред на разпределение по списъка. Вземането му възлиза на 8 341 525.28 лева.

От същия  документ става ясно, че вземането и на търговско дружество "Ардастрой" ООД, Кърджали, представлявано от управителя Александър Миронов Елинов, първоначално също е поставено на четвърти реда като Вложител, с вземане на 3 937 015.70 лева.

През март 2017-а  обаче при публикуването в Търговския регистър на Частичната сметка за разпределение изведнъж се оказва, че тези две фирми са "прелетели" от четвърти на  първия  ред за удовлетворяване на вземанията си. Казано по-просто и по-ясно, това им гарантира да получат  цялата  сума на вземането, за която претендират.

За връзката между Пеевски и Муханнед Наджим Абдуллах ал-Нуаими

в. "БАНКЕРЪ" подробно разказа още в началото на миналата година в свой текст, озаглавен  "Иранец замита сделките за Полиграфическия комбинат".

Тогава съобщихме, че осребряването на заграбеното след фалирането на Корпоративна търговска банка имущество от фирми, свързани със "самосъздалия" се крупен бизнесмен и депутат от ДПС Делян Пеевски, върви с пълна сила. И разказахме как - за да бъдат "законно оформени" последващите сделки с най-апетитните имоти на "Булгартабак холдинг",  година по-рано е започнало  масовото прехвърляне на активи от източеното и на практика ликвидирано дъщерно дружество на "Булгартабак холдинг" - "София - Булгартабак", на създаденото специално за тази цел еднолично дружество с ограничена отговорност "СФ-БТ". През февруари 2017-а то беше регистрирано като еднолична собственост на самото  "София- Булгартабак". Веднага след това тогавашният му директор Владимир Жеков "продаде" на собственото си дружество купища имоти, между които сградите на бившия Полиграфически комбинат на бул. "Цариградско шосе" №47 плюс огромния имот и всички сгради и съоръжения на бившата цигарена фабрика на бул. "Цар Борис" №134. Според нотариалния акт (от 3 април 2017-а), с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, всички те са "изтъргувани" за 60 996 112.65 лева. От 27 юли същата година обаче цялото току-що създадено дружество е прехвърлено на дубайската офшорка "Булгартабак Трейд ФЗЕ", регистрирана в Свободна зона Джебел Али в  Дубай, Обединени арабски емирства, и представлявана от изпълнителния й директор Уалид Абделсеид  Мохамед Ахмед. Според учредителния акт капиталът на дружеството  е... 1 млн. лева. Каква е била цената на това "изкупуване" не е ясно. Само три месеца по-късно - на 31 октомври 2017-а, новият собственик на тези имоти успява да реализира  част от тях. Той спазарява за 25 млн. евро емблематичната за българската столица сграда на  Полиграфическия  комбинат, чиято сграда, която е обявена и за паметник на културата. Купувач е иранецът с български паспорт Муханнед Наджим Абдуллах ал-Нуаими  чрез едноличната фирма с ограничена отговорност "Алнуаими груп" (с 5 хил. лв. капитал). Тя от своя страна е 100% собственост на "Евро Инвестмънт Холдинг" ЕАД, който също е еднолична собственост на Муханнед  Наджим Абдуллах ал Нуаими, и има капитал от 100 хил. лева.

Другата фирма "Ардастрой" ООД също не е случайна

Тя се прочу през 2015-а, когато купи емблематичния за Кърджали хотел "Арпезос". При обявяването му за продан интерес към него проявиха  български  и чуждестранни бизнесмени. При обследването му обаче стана ясно, че исканите от продавачите (пловдивска фирма) 3 млн. евро не са проблем за повечето от кандидатите, но за да се превърне тази сграда в истински хотел, са необходими поне още 10 млн. като инвестиция. Интересно как тази информация не смути особено кърджалийската строителна фирма "Ардастрой", която дотогава беше известна единствено като собственик и на малък хотел в квартал "Студен кладенец".

Освен това фирмата на кърджалийския бизнесмен Александър (Садък) Елинов и на сина му Танер Емин е споменавана във връзка с изпълнението на т.нар. интегриран воден проект на Кърджали, обявен като "Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационна мрежа", чиято обща стойност беше  69 590 828. 94 лева. От тях 45 051 693.90 лв. бяха осигурени от Кохезионния фонд, 11 262 923,47 лв. са от национално финансиране, 1 741 689,20 лв. са местно финансиране от община Кърджали, а 11 543 522,37 лв. - от други източници. Негови изпълнители бяха два консорциума - ДЗЗД "Обединение ПСОВ Арда - 2013" и ДЗЗД "Обединение Архидос - 2013". В първото влизат фирмите "Кристална вода" АД, "Интегрирани пътни системи" АД, "Калистратов груп" ООД, "Вайтех" ООД, "Биогест Интернационал" – Германия, "Саварона" ЕООД и "Ардастрой" ООД.

Самата "Ардастрой" има сериозен бекграунд в строителните услуги - през 2003 г. тя прави ремонт на сградата на Народното събрание. Според търсачката на "Биволъ" през последните  години "Ардастрой" е участвала като изпълнител на проекти на стойност 58.4 млн. лева. Поръчките са били възложени от общините в Кърджали, в Джебел, в Ивайловград, Момчилград, Ардино, Черноочене, Баните, Неделино...

Какво ще се случи оттук нататък  не е ясно, но със сигурност ще бъде показателно за  състоянието на правосъдната ни система. И още по-ясно ще стане в кои случаи прокуратурата спи с широко отворени очи и кога действа със затворени...?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във