Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОКЛЯТИЕТО НА ДОГАН ЗАСТИГА ОТЦЕПНИЦИТЕ

На 22 юли т. г. в съдебните регистри се появи поредното алтернативно ДПС, основано от бившия заместник-председател на ДПС Осман Октай. Това е поредният безнадежден опит за разбиване на политическия монопол на ДПС и разцепване на електората на движението. Още десет ДПС-та да се създадат, без мен няма да минат. Това каза председателят на Движението за права и свободи Ахмед Доган преди три години в Кърджали, в навечерието на Четвъртата национална конференция на ДПС.От 1989-та година насам не един и двама съратници на Доган са му обръщали гръб. И не един и двама са се връщали обратно или просто са преминавали в политическото небитие. Публична тайна е, че в ДПС думата на Ахмед Доган не подлежи на коментар. Сокола добре умее да владее баланса в организацията като често редува любимците си, така че никой да не успее да се окопае в партийната власт. Периодично най-приближените заместници на Доган изпадат в немилост ако решат, че са прекалено наясно с нещата. Източници от средите на ДПС прогнозират пред в. БАНКЕРЪ, че подобна картинка ще се разиграе и след местните избори наесен. Това, че за пръв път Ахмед Доган лично оглави предизборния щаб на партията е новост. Но отговорността за евентуалните несполуки и този път ще падне върху заместниците на Доган. Най-застрашени били Касим Дал и Емел Етем. Продължаващият с години политически монопол на ДПС и Доган е обясним и просто психологически - независимо дали българските турци са видели нещо добро партията, те я припознават за своя. Крайно дисциплинирани са и дойдат ли избори, гласуват за нея. Но не е само това. Позициите на Сокола щяха да са неудържими без подкрепата на българския политически елит, който обича да се възползва от изфабрикуваната с помощта на държавната машина от времето на социализма партия ДПС. Тя пък нямаше да я създава, ако не бе възродителния процес, голямата екскурзия и всички угризения и страхове, породени през 1984 - 1989 година. Вследствие на всичко това движението стана неизбежна част от политическия пейзаж и досега всички опити отляво и отдясно за отслабване на позициите му се оказват неуспешни. Първите опити в тази посока залагаха на етническата конфронтация, но се оказа, че така само още повече се засилват позициите на ДПС и Доган, който се счита за автор на българския етнически модел. В началото на 90-те години се появява Турската демократическа партия, основана от Адем Кенан. Тя така и не получи съдебна регистрация, защото проповядваше етнически и религиозен екстремизъм. Кенан заяви претенции за отцепване на български региони със смесено население и дори призоваваше за въоръжена борба. Лидерите на ДПС се разграничиха моментално от подобни идеи. А и самите български турци не погледнаха с добро око на опитите за всяване на раздор на етническа основа, споделят лидери на ДПС. Следващите опити да се грабнат гласовете на тези избиратели също не успяха. На 15 ноември 1994 г. Недим Генджев регистрира Демократическата партия на справедливостта, която се представи неуспешно на парламентарните избори през декември същата година. Въпреки предпоставките, които би трябвало да са в полза на Генджев - от 1986-а до 1992 г. той е главен мюфтия, участник в Кръглата маса, бивш председател на Висшия духовен мюсюлмански съвет. След няколко години на разкол, през 2001-ва Доган предложи да се подпише споразумение с партията на Генджев за участие в парламентарните избори с перспектива за сливане. И така остатъците от тази формации отново са част от ДПС. Още през 2000 година Доган предложи амнистия за отцепилите си от движението. Първите, които масово се вляха обратно в структурите на ДПС, станаха членовете на Партията на демократичните промени /ПДП/. Тя беше основана през май 1994 г. от бившия депутат от ДПС Мехмед Ходжа след драматична национална конференция на движението през декември 1993 г. Тогава сто делегати от Кърджали напуснаха висшия форум заради несъгласие с политиката на Сокола. През 1995-а Мехмед Ходжа предаде лидерския пост в ръцете на Мукаддес Наблант. Хората на Наблант се оплакват, че партията им всъщност е била използвана като буфер от СДС в отношенията им с ДПС. Досегашните опити на бивши съратници на Доган да променят модела не са успявали, защото залагаха на привличането на хора с власт и постове, а тези хора много лесно можеха да бъдат върнати обратно със същите методи, обясни пред в. БАНКЕРЪ Осман Октай, който сега се е заел със същата задача. По отношение на друга една издънка от ДПС - Национално движение за права и свободи /НДПС/ с лидер Гюнер Тахир, нещата изглеждат точно така. Тахир е стар кадър на ДПС, преминал през всички възможни постове в партията. През 1996 г. той подаде оставка от партията, а през март същата година създаде Инициативен съвет за обновление на ДПС. Съветът прерастна в партия НДСП, на която Тахир е председател. Тя участва в изборите в коалиция със СДС. Не е тайна, че основаването на НДПС е резултат от опитите на сините лидери, начело с Иван Костов, да отслабят позициите на Доган, с когото по това време вече бяха в силно влошени отношения. След като се видя, че НДПС няма потенциала да разбие монопола на ДПС, сините постепенно оттеглиха опеката си над партията. Непосредствено преди парламентарните избори през 2001 г. НДПС напусна коалицията ОДС под натиска на Иван Костов. Хората на Тахир продължават да поддържат някакъв партиен живот - през месец май се проведе Трета национална конференция на НДПС, а партията ще участва в изборите в 158 общини, но без да си сътрудчини с ДПС, заяви пред в. БАНКЕРЪ Гюнер Тахир. Бившият съратник на Доган засега не планира стратегическо взаимодействие с кръга около Осман Октай, както впрочем и Октай не иска да се обвързва с бившия си съпартиец от ДПС. Тахир би се върнал при Доган само ако получи ръководен пост, а това няма как да стане. Немалка част от хората на Тахир обаче намериха обратния път към ДПС заради постове и облаги. Сред по-известните имена е например Ариф Мустакли - бивш депутат и областен председател на ДПС в Благоевград. Като представител на НДПС той стана заместник-областен управител на града по времето на СДС. Сега отново е общински председател на ДПС в града. Бившият депутат от движението на Доган и бивш областен председател на партията в Русе Халит Гаази отиде при Тахир и започна работа като директор на отдел в системата на БДЖ. Сега Гаази пак е в редиците на ДПС и продължава да работи в БДЖ. Подобен е случаят с Илхан Вели от Добрич - бивш областен председател на ДПС и ексдепутат, който по времето на СДС бе представител на образователното министерство в града. Сега се е върнал в ДПС и завежда отдел Земеделие на областната партийна организация. Включването на ДПС за пръв път официално във властта дава надежди на опоненните на Доган, че е дошло времето за разбиване на партийния монопол. Те разчитат най-вече на негативите, които неизбежно носи участието в управлението и на факта, че този път Сокола ще трябва да поеме своята част от отговорността. С цел да обедини недоволните от Сокола е и споменатата в началото на тези редове организация на Осман Октай - Движение Демократично крило /ДДК/. На 20 и 21 юни 2003 г. в Ловеч се проведе учредителното събрание на ДДК. Демократичното крило беше сформирано като течение в ДПС малко след като Октай подаде оставка от движението. Той не тръгнва като останалите отцепници.Стратегията му целеше искането за основаването на формацията да тръгне отдолу. 5826 бивши активисти на ДПС станаха учредители на ДДК. Сред тях са много от основателите на ДПС, отстранени от ръководните им постове в партията лично от Доган покрай конфликта му с Октай. Скандала между Доган и Октай избухна около президентските избори през 2001-ва, когато Октай настояваше ДПС да подкрепи Петър Стоянов за втори мандат, а Доган застана зад кандидатурата на БСП - Георги Първанов. В повод за драмата обаче се превърнаха 400 хил. щ. долара - Доган обвини Октай, че е открданла партийните пари по време на кампанията за парламентарните избори. По-късно Октай осъди бившия си шеф за клевета. Сега на своя страна ексзаместникът на Сокола е привлякъл бивши областни шефове на ДПС и бивши членове на Централния съвет на партията като Мустафа Карнобатлъ от Плевен, Бахтиар Караали от Ловеч, Мустафа Хатиб от Сливен, Асим Адем от Пазарджик, Гюрсел Шабан от Силистра. Други от отстранените от Доган местни лидери на ДПС останаха в партията. Такива са бившият шеф на ДПС-Варна Кадир Кадир, на ДПС-Пловдив - Фикрет Сепетчи, бившият депутат и лидер на хасковската структура Юджел Атилла. Всеки един от тях в момента има или собствен бизнес или държавна работа и продължава да е част от ДПС, но всъщност работи за каузата на Октай вътре в движението, твърдят пред в. БАНКЕРЪ добре информирани източници.ДДК се готви да участва в местните избори като подкрепя независими кандидати. Целта е навсякъде електоратът на ДПС да бъде разцепен. В действителност обаче съратниците на Октай искат да разбият монопола на Доган, като се възползват от разочарованието от властта. Според бившия заместник на Сокола от участието на ДПС в управлението се облагодетелства само партийната върхушка. Октай има амбицията да получи подкрепата на европейските либерални формации. Съмнително е доколко подобна инициатива може да разчита на успех при положение, че ДПС, а отскоро и партньорът им във властта НДСВ, получиха статут на асоциирани членове в Европейската либерална партия. Оттам отдавна настоявали българските им колеги - ДПС, Либералният съюз на Желю Желев, партията на Димитър Луджев да се обединят. Сега с това се е заел Октай, който през септември ще започне официални разговори по въпроса, научи в. БАНКЕРЪ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във