Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОКЛЯТИЕ ТЕГНЕ НАД СИНЯТА ЦЕНТРАЛА

Независимо от широко отворените прозорци на Раковски 134 атмосферата в синята централа продължава да е доста задушна. Напрежение и скандали бележат всекидневието на партията от 11-ата й национална конференция насам. Изборът на Надежда Михайлова за председател на СДС трябваше да успокои духовете в организацията, но като че ли се случва точно обратното. Това, което отличаваше управлението на Иван Костов поне в първите години, беше екипността. Тогава всички членове на Националния изпълнителен съвет (НИС) бяха заразени от ентусиазъм за победа. През май 1997-ма по-голямата част от тях станаха министри, а Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Христо Бисеров поеха управлението на парламента и партията. Синята идилия обаче не трая повече от две години. През лятото на 1999 г., точно преди общинските избори, стана ясно, че отборът вече не е отбор. И оттогава сякаш някакво проклятие тегне над синия лагер. За този период бяха направени няколко безплодни опита на Раковски 134 да заработи нов екип. Но дори и Надежда Михайлова, чието избиране начело на партията беше свързано с много оптимизъм и очаквания, очевидно засега не успява да се справи с проклятието, въпреки че получи възможност сама да си подбере хората, с които да работи. На 11-ата национална конференция, според новия париен устав, делегатите за първи път не избираха членовете на НИС. Първите проблеми всъщност възникнаха именно с избора на новото ръководство. В него попаднаха лица с току-що наченати сини биографии и това предизвика широко неодобрение и недоверие сред старите членове на партията. Имаше и много разочаровани, които се почувстваха излъгани, след като не получиха покана за Изпълнителния съвет. Другото, което се усети още в първите дни след конференцията, бе, че хората, избрани от Михайлова, изобщо не се познават помежду си. А като се опознаха, установиха, че не се харесват особено. В крайна сметка, вместо да заработи в екип, дори най-близкото обкръжение на новия лидер се раздели на тройки, двойки и единаци. Най-често Надежда Михайлова може да бъде видяна с най-неопитните си сътрудници - говорителя от НИС Николай Младенов, информационния директор Асен Григоров и международния секретар Петър Стоянович. В тяхната компания тя провежда повечето си срещи и мероприятия, макар че според очевидци извънредно рядко ги допуска до разговорите. Михайлова не се раздели с младите надежди дори за срещата си с премиера Симеон Сакскобургготски и ги остави да я чакат чинно един час пред вратата му. По-опитни сини депутати са озадачени защо шефката им е избрала за най-доверени свои съветници едва прохождащи политици. Някои от тях дори смятат, че на практика Михайлова не търси съветите и мнението им, а единствено - одобрение, подкрепа и подчинение. В общи линии изборът, който направи председателят на СДС, не предизвиква много ласкави оценки в партията и протежетата на Михайлова не се радват на любовта на колегите си. Засега обаче и те, и тя не дават вид, че неодобрението в сините редици ги притеснява. Пламен Орешарски и Владимир Кисьов - колеги още от правителството на Костов, не са толкова често около шефката си, но затова пък са неизменно заедно. Още в началото изборът им в ръководството не се понрави на пренебрегнати сини политици с по-сериозен партиен стаж. За бившите членове на синия кабинет се говори, че са предложени от кръгове около Иван Костов, Александър Божков и Муравей Радев. Надежда Михайлова също ги познава добре още от работата им в синьото правителство, но в крайна сметка те като че ли не успяха да завоюват изцяло доверието й. Запознати с делата на партийната централа твърдят, че двамата не са се и опитвали да стават нейни довереници. Орешарски и Кисьов избягват да се занимават с политически въпроси и се изявяват предимно като експерти. Пред журналистите те предпочитат много повече да коментират управлението на кабинета Сакскобургготски, отколкото решенията и политиката на ръководството на СДС.Като ексцентричен единак в новия НИС се очерта Едвин Сугарев. Колегите му явно се затрудняват да намерят общ език с него, а и той очевидно не търси такава възможност. Надежда Михайлова сякаш не подкрепи последните солови акции на Сугарев пред медиите, но мнозина са на мнение, че добрите взаимоотношения между тях далеч не са прекъснати. Съзнателно или не литераторът се е заел с една по-особена роля. Така, докато лидерката, като реформаторка и обединителка, приема бившия президент Петър Стоянов на Раковски 134, Сугарев небрежно му подсказва какви разобличения го чакат, ако се изкуши да се бърка в политиката й.Безспорно най-сложни са отношенията между двете Михайлови. Те се изостриха още по-време на състезанието за председателското място в СДС. Сега всичко изглежда мирно и тихо, но това, което ги противопоставя най-силно в момента, е фактът, че зад Екатерина Михайлова стоят амбициите на управителния съвет на фондация Демокрация да се установи като задкулисен властови център в партията. В ръководството на фондацията влизат членовете на онзи НИС, който през 1997 и 1998 г. всички без колебание наричаха отбор. Освен Иван Костов, който е председател, там са и Филип Димитров, и Александър Божков, и Муравей Радев, и Йордан Соколов и, разбира се, Надежда Михайлова и Екатерина Михайлова. Отсъстват единствено отцепените от партията Христо Бисеров и Евгений Бакърджиев. Днес фондацията се занимава предимно с просветителска дейност, само че истинските й амбиции са да установи монопол върху кадровата политика в СДС. Поне така се изтълкува предложеният от Екатерина Михайлова първоначален вариант на правилника за работа на комисията за сини кадри. В последния момент обаче НИС внесе промени, които запазват правомощията на ръководството на Раковски 134 при избора на кметове, общински съветници и депутати за сините листи. Все пак бившата председателка на сините съумя да вкара в състава на комисията доста свои хора, което предвещава, че битката тепърва ще се разгаря.

Facebook logo
Бъдете с нас и във