Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СА ОБРЕЧЕНИ, АКО НЕ СЕ ОБЕДИНЯТ

Д-р Георги Михнев, председател на Държавната комисия

за стоковите борси и тържищата, пред в. БАНКЕРЪ

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СА ОБРЕЧЕНИ, АКО НЕ СЕ ОБЕДИНЯТ

Д-р Михнев, Държавната комисия за стоковите борси

и тържищата е новост за България. Функцията й е да лицензира тези,

които по своя воля са се кръстили така и функционират, но според

приетия закон и наредбата за борсите и тържищата са нелигитимни.

Какво ще стане с тях?

- Започваме да изграждаме нови пазарни структури,

каквито не сме имали досега. Съществувала е стокова борса преди

Девети септември например, но тя е била държавна, а не организирана

като акционерно дружество. Така че предстои да преобразуваме съществуващите

от централизираната планова икономика търговски структури в пазарни.

Този процес е сложен и по света отдавна е организиран по определена

схема, съставена от маркетингови вериги. Най-пряката връзка между

производителя и консуматора според тях осигурява съвременната

верига от супермаркети, каквато за съжаление в България почти

не функционира. Супермаркетите имат директни връзки с производителите.

Те са всъщност търговци на едро и дребно едновременно. Имат складова

база, дистрибутивни центрове, верига от магазини. В Англия оперират

три такива вериги от супермаркети - Сейф уей, Сенсбъри,

Теско. Заедно те държат 35-40% от търговията с хранителни

продукти и са интегрирани както с производителите, така и с научните

центрове. Земеделците имат договори с тези вериги за количество,

качество и цена на продуктите. Много често технологията на производство

се задава и контролира от съответна верига от супермаркети. Предимството

е, че няма посредник. Неотдавна представител на известната Теско

бе при търговския министър с конкретни предложения. Не зная какво

ще стане, но в Чехословакия и Унгария веригата е тръгнала, а Сенсбъри

вече стъпва в Гърция. У нас все още има прекалено дълги маркетингови

вериги с много прекупвачи от производителя до търговеца на едро

и от търговеца на едро до консуматора. Ето защо една от най-важните

задачи на правителството е тези вериги да се оптимизират, което

е в интерес на всички участници в пазара.

Какви конкретни стъпки ще предприемете, за да стане

българският пазар легитимен?

- Като комисия имаме задачата да лицензираме тържищата.

Те са пазар, на който производители и търговци се срещат с търговците

на едро и на дребно. Търговците на дребно от своя страна осъществяват

връзка с консуматорите.

Тържищата се организират предимно за лесно развалящи

се продукти - плодове, зеленчуци. Но те въздействат много силно

върху останалите пазарни структури. Самата възможност да се пазарува

там позволява на останалите купувачи да имат алтернатива.

Тържището, което ще лицензираме, трябва да отговаря

на всички изисквания на наредбата. Нашата комисия е длъжна да

лицензира, а това означава да повдигне нивото и качеството на

услугите, които ще предлагат борсите и тържищата. Според наредбата

срокът, в който стоковите борси и тържищата трябва да се лицензират,

е 6 месеца от датата, която Държавната комисия обяви за приемането

на документите.

Колко са функциониращите подобия на борси и тържища

в момента и колко предполагате, че ще останат след лицензирането?

- Първо, не можем да кажем, че досега имаме нормално

функциониращи стокови борси. Те може да се наричат така, но ще

станат такива, след като бъдат лицензирани. Борсовата търговия

има високи изисквания и вече всички ще трябва да се съобразяват

с тях. Засега има списък от двадесетина, които наричат себе си

стокови борси. Част от тях са решили да се обединят и да създадат

Софийска стокова борса с регионални структури. Това не е лоша

практика. По закон всеки има право да бъде лицензиран стига да

отговаря на условията, които са строги. Стоковата борса ще трябва

да отговаря на много по-строги и тежки изисквания от тържището.

Каква ще е картината у нас, след като приключи лицензирането?

- До края на годината не очаквам да бъде лицензирана

нито една борса. Те обаче могат да започнат дейност, след като

се лицензират в определения 6-месечен срок.

Фактът, че може да си купите пшеница за 130 долара

на Софийската стокова борса, означава, че няма да си я купите

за 170 долара другаде. Борсите ще трябва да започнат да популяризират

своите действия в медиите, да издават и бюлетин. Тържищата също

е редно да информират за цените от предния ден.

В какво се изразява въздействието на борсите и тържищата

върху останалата част от пазара?

- Показателно е земеделието. Преди година-две, когато

нямаше добре развита търговия, селяните бяха принудени да продадат

пшеницата по 60-70 щ. долара за тон, а търговците я препродадоха

по 170-200 щ. долара. Въздействието на стоковата борса върху останалата

търговия се изразява именно в това - да ориентира търговци и производители

накъде да насочат усилия и какво ще получат за своя труд. Същото

се отнася и за тържищната търговия. Самата алтернатива - наличието

на независими купувачи и възможността да пазаруват от различни

места, им дава право да изберат най-добрия вариант.

Как ще бъде улеснен производителят, след като и сега

например в Сливенско прасковите се изкупуват по 700 лв. за килограм,

а на километър по-надолу се продават с близо 500-1000 лв. по-скъпо?

- Това е друг въпрос, защитата на интересите на производителите

трябва да стане дело на самите производители.

Какъв е пътят - да се съюзят в маркетингови кооперации,

които да търгуват земеделската продукция, а не да участват един

по един. Един пример - прочутата фирма Милки уей -

Нова Загора, изкупува продукцията от производителите и я плаща

след 6 месеца. Това е ограбване на производителя. Той кредитира

безлихвено преработката на земеделския продукт, докато в целия

останал свят е обратно - преработката заплаща предварително продукта,

който ще бъде произведен. Тези интеграционни процеси обаче в България

не функционират нормално. А това е пътят, по който ще се решат

проблемите на земеделските производители.

У нас обаче липсва и другата маркетингова верига

- от кооперациите. Къде е ЦКС, къде са кооперативните структури,

които съществуват по цял свят, за да подпомогнат производителите

при реализацията на продукцията и за снабдяването им със суровини

и материали на по-нормални цени. Сега например кооперативната

търговия не функционира, а е предоставила складовите си бази на

други търговци. Така че и тази верига у нас е на книга.

В нормалните държави, където държавата има пари, се провежда аграрна

политика. В ЕС това е т.нар. обща аграрна политика, която се стреми

да предпази земеделските производители от острите форми на конкурентната

борба. В България производителите няма да оцелеят сами, ако не

се организират. Следователно единият изход за тях е този - да

търгуват предимно с търговците на едро, а вторият - да се развие

действащо антимонополно законодателство и да се прилага Законът

за конкуренцията. Един от начините, който може да помогне, са

договорите между производители и търговци, в които е определена

крайната продажна цена на стоката. Мнозина оспорват мярката като

административна, но тя ще действа и е нужна, докато престанем

да имаме двойствен морал и докато някои търговци спрат да използват

монополното си положение.

Очаквате ли борсите и тържищата да намалеят след

лицензирането?

- Някои от тези, които казват, че са стокови борси,

сигурно няма да изпълнят условията, които не са леки. За тържищата

въпросът е по-лек. При тях се изисква да отговорят на предписанията

на наредбата, които са по-достъпни. Но все пак трябва да ги спазят,

за да не заприличат на битак.

Кой все пак е основният проблем сега?

- Да се разбере същността на борсите, тържищата,

супермаркетите, аукционите, уличните пазари. Мнозина ги бъркат

и не правят разлика между тях, а тя е огромна. Щом започнат да

съществуват по закона и наредбата, тези структури ще издигнат

културата на търговия, ще дават тон на всички останали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във