Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОИЗВЕЖДАМЕ ХОРА ЗА ИЗНОС. КАКВО ЛОШО?

Наскоро един 45-годишен български учен, занимаващ се с информационни технологии, се върна от САЩ, където бе преподавал няколко години. Върна се, за да си работи и преподава тук. Не му били по душа Щатите. Та той разказа следната прелюбопитна история: Като тръгнах да се връщам, всичко живо, дошло от България, зарева: Бе, ти луд ли си, къде отиваш! Бе, тук е Америка! На всичкото отгоре ме поучаваха и хората, които водят там жалко съществуване и неведнъж са ми досаждали за 10-20 долара назаем. Това е - мизерства, но в Америка! Как да му обясниш, че не мизерстваш в Америка и не се връщаш да мизерстваш и в България!Една друга банална история: купуваш за фирмата си нови компютри. След осем месеца те не струват и половината от това, което си платил за тях, а след една година няма да струват нищо. И така е с почти всички материални активи. Още една обикновена история - подслушана реплика между възрастни жени: Бе ти не я мисли Марина. На нея дъщеря й е в Канада, а синът й се е уредил в Мюнхен!.И последно - отваряш вестника и четеш, че работещите в химически, оръжейни, корабостроителни заводи или атомни електроцентрали протестират, че предприятията им вървят към фалит, че ги закриват, не плащат заплати и т.н.На пръв поглед - абсолютно различни истории. И все пак напълно свързани в общия извод: онази България с национална икономика, национална политика, с относително затворена и самозадоволяваща се система просто не съществуваСъщо както вече е невярна представата за богатия Запад като съвкупност от индустриално развити страни. Какво излиза? Една бедничка и мръсна страна може да бъка от заводи гиганти, гордост на родното... (химия, машиностроене и пр.) и да си е... бедна. Просто защото за да произвежда, купува скъпо технологии, ноу-хау, специалисти, а за да стигне до пазари, трябва да продава евтино на същите, от които купува технологиите скъпо. В производствената национална единица остават само заплатите (колкото работната ръка успее да изкопчи) и данъците върху тях, а печалбите отиват в богатите страни. Те съответно държат не толкова на гигантски индустриални центрове и техника, чийто капитал в днешно време се амортизира и обезценява с дни. Те държат и развиват най-важния и единствено траен капитал - специалистите, технологиите, знанията. И пазарите, на които създават и налагат правилата - чрез международните финансови институции, международни и регионални търговски сдружения, а ако трябва, и със сила. Харесва ли ни или - не няма значение. Значение има само фактът, че България е вписана в този свят и трябва да играе по тези правила. И няма национална икономика, самостоятелна икономическа политика и прочие глезотии. Единственият възможен крупен национален инвеститор у нас е държавата. Само тя може да оперира със стотици милиони долари за поддръжка и развитие на високотехнологични производства, създаване на ноу-хау, удържане на конкурентния натиск и отваряне на сериозни пазари. Но нашата държава е вързана. Създаващите правилата постановяват: Никаква държава! Вашите момчета да играят на пазара срещу нашите момчета - които са сто дължини напред, натрупали са ресурс, че и на всичкото отгоре се ползват с протекцията на собствените си държави. Изводът се налага от само себе си. Няма глобално икономическо решение отвътре - ще запазим тази национална индустрия, ще развием тази конкурентоспособна промишленост и този сектор. Ще оцелее това, което успее да се имплантира в световната икономика, да се продаде на създаващите и налагащите правилата. Оттук пък следва простичкият извод, че няма и национално участие в разпределението на печалбите. Ще купуваме скъпо технологии, суровини и ноу-хау и ще продаваме евтино произведеното. Да, ще дойдат инвестиции, ще зацъка някаква икономика, безработицата ще намалее, но това ще са инвестициите, които те държат беден, зависим. Това са правилата на играта и от тях няма мърдане! А наистина ли няма? Има. Има възможност за реална национална политика. Тази възможност можем да наречем създаването на дифузна България - България, изнесена навън. Страна, съществуваща не толкова като територия и национална икономика, а като хора. Не да изградим наша икономика, а да завладеем чуждата икономикаДа се имплантираме в нея. Не да чакаме да ни асимилира Европа, а ние да асимилираме части от Европа - да я завладеем, но не като държава, а като нация. Да си представим какъв национален капитал са например 1000 Милен-Велчевци. Или подобни на него. Всеки може да си мисли каквото иска за личните им качества. Важното обаче е, че това са заможни, знаещи, включени в големия богат свят хора. Да добавим и няколко хиляди добри медици, и още няколко хиляди компютърни специалисти, и още няколкостотин хиляди просто образовани млади хора, владеещи чужди езици, компютър и с прилична обща култура. Целта е да изнесем 500 хил., дори 1 млн. млади българи - но не крадци на коли, проститутки и наркодилъри, а хора, които ще се имплантират в икономиката, финансите, културата. На Европа, на света.Звучи футуристично, абсурдно и невъзможно. Веднага ще скочат някои - значи ние в България ще се охарчваме да създаваме специалисти, качествени хора за богатия Запад. Разходите за нас, а приходите за тях - та тези хора няма да се върнат. Трябва да задържим младите в страната! Глупости! Та какво ще им предложиш и защо?Няма никакво значение дали ще се върнат, или не. Въпреки че част от тях се връщат - някои като министри, а други - като обикновени заможни хора с парите и знанията си. Но дори и да не се върнат, България, страната, нацията не губи. Днес, в настоящия момент, близо един милион българи оцеляват благодарение на синове, дъщери и братя, живеещи и работещи в чужбина. Близо четвърт милион хора у нас са почти изцяло на тяхна издръжка (виж фиг. 1). Фиг. 1/Торта/Имате ли близки и роднини в чужбина, които ви помагат материално?Нямам (имам, но не ми помагат) 90%Да, имам и ми помагат малко 6%Да, имам и много ми помагат 4% (Данните са от представително за страната изследване на Медиана, проведено през септември 2002 г.)Можем и да изчислим приблизително този външен, неофициален финансов поток. Това са близо 500 млн. щ. долара годишно (ако приемем, че месечно помощта е в размер на около 50 долара), които захранват икономиката, пълнят и бюджета (чрез ДДС). Казано простичко, това е повече от всичките пари, заделяни за образование от държавния бюджет. Тези национални икономически успехи сме постигнали, изнасяйки около 300 хил. млади, образовани българи. Няма съмнение, че ако успеем да изнесем още толкова, сумата поне ще се удвои. Прословутият милиард долара инвестиции годишно, сочен от икономисти и политици като жизненонеобходим за страната, сякаш се очертава. Без да смятаме кадрите, българите, които са натрупали социален опит, знания за пазарите, механизмите и правилата на играта в новия свят. Остава открит въпросът как да стане това. Единствено чрез инвестиции в образованието като приоритетна държавна политика (и единствено възможната национална икономическа политика). При това не толкова във висшето образование - вече никога няма да можем да се конкурираме със световните върхове тук, с ресурсите им, институтите, изследователските центрове, а в средното образование. То трябва да стане масово (днес едва 60% от децата го завършват), ако трябва и задължително, качествено и даващо основните кодове за достъп до съвременния свят - езикова и компютърна грамотност. Трябва и система (финансова и институционална), отваряща това образование към западните университетски центрове. Всъщност нищо повече от това, което по-заможните родители правят за собствените си деца, със същата цел, но издигнато в ранг на държавна политика. За съжаление ние, изглежда, не желаем да се поучим от опита и на Ирландия, и на азиатските тигри, които първи откриха пътя за икономическите чудеса чрез инвестиции в хората. На образованието у нас продължава да се гледа не като на икономическа политика, а като на социална помощ. На практика, след като разрушихме политическите стени между двата свята, се натъкнахме на икономическата стена. Сега наместо да я подкопаваме, размиваме, минимизираме, ние издигаме нова, още по-яка стена - стената на глупостта и неграмотността. И плачем да ни интегрират, да ни приобщят, да ни приемат - ако може за някоя простичка, тъпа, нископлатена работа... А единственият траен капитал (стабилна трайна инвестиция) са тъкмо в образованието и квалификацията, в българите. Непатриотично ли изглежда?Та тогава няма да имаме нужда да се борим за траншове, за инвестиции, за лихви - те сами ще си дойдат. Защото ще имаме хора, които ще държат вратите на пазарите отворени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във