Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОГРАМИСТИТЕ СЕ КЪПЯТ В ЕКСТРИ В СТИЛ ШЕХЕРАЗАДА

Млад програмист е на интервю за постъпване на работа при шефа на компания за производство на софтуер. На въпроса за размера на очакваната заплата той бойко отвръща: Около 75 000 долара годишно, но зависи и от допълнителните облаги, които предлагате...


Тук интервюиращият шеф се намесва: Какво ще кажете за пет седмици отпуска в годината, без да броим 14 дни официални празници, пълно медицинско и стоматологично обслужване за сметка на фирмата, а при пенсиониране ще получавате пенсия 50% от заплатата и служебна кола, която се сменя на две години - като начало червен Корвет?


Шегувате ли се? - възкликва програмистът.


Да! - отвърнал шефът.


(Виц отпреди години)


Днес едва ли би се намерил що-годе нормален фирмен бос, който така лекомислено да се отнесе към изискванията на своите бъдещи специалисти. Колосалното развитие на информационните технологии за последните две-три години коренно промени взаимоотношенията шеф - наемник на този пазар. Модерните общества масово навлизат в постиндустриалната ера, в която компютрите и софтуерът ще играят решаваща роля. Драматично доказателство е й класацията на списание Форчън за 500-те най-големи компании в света. В първата десетка само три фирми - Cocа-Cocа, Shell и General Electric, не са пряко свързани с компютърния бранш. Останалите седем корпорации, начело с гиганта Мicrosoft, неудържимо вървят към овладяване на индустриалните върхове. Това е сигурен сигнал, че отрасълът, произвеждащ програми и компютри или печелещ от услуги в областта на информационните технологии, няма да преодолее разрастващия се глад за кадри. А когато търсенето на квалифициран труд многократно надхвърли предлагането, започва борба между работодателите за всеки що-годе кадърен експерт по информатика. И над главите на математици и физици започва да вали златен дъжд...


Статистиката е безпощадна. През 1997 г. само САЩ са изпитвали глад за 700 000 програмисти, системни администратори и оператори. В световен мащаб числото е направо убийствено - над 3 милиона, и продължава да расте. Имиграционните служби на Щатите си затварят очите пред навлизането в страната на всеки, който разбира повече или по-малко от програмиране. Защото щатската индустрия продължава да губи от нереализирани проекти. Службите за връзка с обществеността на гиганти като Microsoft, IBM, Sun и Hewlett-Packard продължават да съобщават, че техните компании не могат да се справят с проектите си в рамките на предварително определените графици за разработване на нови продукти. Типичен пример са операционнитe системи WINDOWS'95 и 98 на Мicrosoft, където изоставането се измерва с години. Причината е повече от банална - няма програмисти, а и наличните не блестят с твърде високо качество. Затова компютърната индустрия продължава да търси все нови и нови кадри, прибягвайки към златни обещания и същевременно прави всичко възможно, за да задържи специалистите, с които разполага.


В резултат се променят и обществените ценности. Днешните амбициозни млади янки вече не виждат най-прекия път към парите и успеха по старите утъпкани пътеки на професии като право, финанси, икономика и медицина. Новият път към ситото и осигурено бъдеще минава през факултетите по математика и физика, където фирмите за информационни технологии организират истински лов на абсолвенти...


Малцина знаят, че зад операционната система на компютъра Макинтош, който превърна изчислителната техника от нещо за посветените в нещо за всички нас, стои графичната среда Лиза, разработена от Xerox. Днес същата компания, специализираща се в производството на принтери и размножителна офистехника, позлатява всеки новопостъпил млад специалист. За целта той получава еднократен влог от 10 000 щ. долара, които да му послужат за покриване на грижите около децата, за заплащане на обучението им в колежа, за първа вноска при изплащане на ипотеката на новозакупена къща.


Но този подарък е само малка част от новите методи за набиране на специалисти, породени от хроничния недостиг на човешки ресурси в бизнеса. Освен кешови подаръци фирмата предвижда за своите служители и редица социални услуги като организация за отглеждане на децата, програми за насърчаване на лидерските способности и за положен извънреден труд, различни отстъпки при покупка на продуктите на Xerox...


Друг подход използват компании като GMAC Commercial Mortgage Corp. Те залагат на гъвкавата организация на работата и акцентират върху насърчаването на домашния офис, снабдявайки своите служители с лаптопи, последна дума на модата, заменяни всяка година, с клетъчни телефони и пейджъри. Целта е да се насърчи домашната работа, където творчеството се подпомага от спокойната и привична атмосфера.


Според GMAC Commercial Mortgage Corp. засега високите заплати си остават добър стимул за привличане и задържане на кадрите, но служителите са по-склонни да останат за по-дълго, ако имат и допълнителни екстри.


Този подход се поддържа и от шефовете на Federal Express Corp. Ако кандидатите са интересуват само от заплатата, желанието ни да се договаряме с тях е по-малко, отколкото ако настояват и за допълнителни привилегии. Така сме сигурни, че те ще останат при нас по-дълго.


Малките корпорации, които не могат да си позволят подобни екстри, са възприели друг подход: те просто включват работещите при тях програмисти и системни администратори в собствеността, предоставяйки им акции или дялове на преференциални цени.


Друг е въпросът дали златният дъжд компенсира стреса, характеризиращ работата в софтуерната индустрия. Според специализираната компютърна преса поради тази причина тя се избягва от редица кадърни математици и физици въпреки блестящите перспективи. Целият проблем идва от новия цикъл, съпътстващ развитието на съвременните корпорации. Докато през 80-те години те се стремяха да се свият, минимизирайки разходите си, днес ситуацията е коренно различна - повечето корпорации се насочват към агресивна експанзия. В тези условия от информационните технологии се изисква нещо почти невъзможно - да съкратят развойните цикли и да съдействат за възможно най-бързото реализиране на обявените проекти. Но добрите мениджъри и специалисти в информационния отрасъл, които да осигурят тези процеси, се намират все по-трудно. Така расте и делът на провалените начинания.


Шестдесет и три процента от анкетираните мениджъри твърдят, че са нараснали рисковете, свързани с осъществяването на компютърни проекти. Според 43% от тях тези рискове са придобили особено големи размери. Становището на компанията Sequent е, че най-новите тенденции - като електронна търговия по ИНТЕРНЕТ, драматично ще увеличат количеството на корпоративните бази данни, които изискват управление. Деветдесет и пет процента от компютърните специалисти смятат, че тези данни ще се удвоят през следващите седем години, а други 27% предричат дори четирикратен ръст. Подобна перспектива изправя повечето корпорации пред драматични предизвикателства, на които те все още не са готови да отговорят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във