Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОГРАМАТА НИ Е КОМПРОМИС МЕЖДУ ДОБРО КАЧЕСТВО И КРАТКО ВРЕМЕ

Николай Василев, ръководител на икономическия екип на коалиция Национално движение Симеон II пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Василев, преди един месец участниците от чужбина в Българският Великден предоставиха документ от 101 точки за икономическото развитие на страната. Доколко той е и програма на коалиция Национално движение Симеон II?
- Документът е създаден от 32 души и беше изпратен до всички политически сили с голямата надежда, че те ще вземат колкото се може повече от него. С радост забелязвам, че много от идеите са влезли в предизборните програми, и това ни ласкае. Според мен това обаче от нас са взаимствани не най-радикалните, а някои очевидни идеи.
Що се отнася до нашата програма, тя е компромис между добро качество и кратко време. Смятаме, че ще я подготвим съвсем скоро и след като бъде обсъдена, ще бъде одобрена и от Симеон II. Философията на програмата се изразява в радикални, бързи и прозрачни икономически реформи с цел висок растеж. Искам да подчертая, че стабилността в никакъв случай няма да бъде пожертвана и че напротив - нашите решения ще доведат до по-голяма стабилност.
Ние сме привърженици на теорията за нулев бюджетен дефицит. Управляващите в момента наблягат на 2 процента. Друг е въпросът, че тази година, донякъде и заради изборите, се очертава много по-голяма дупка в бюджета. Ще видите какво ще стане - когато управляващите губят избори, обикновено изпразват хазната до дупка, преди да си отидат.
Ако се осъществят нашите планове за сериозни чуждестранни и български инвестиции и икономически растеж, това ще доведе до увеличаване на валутните резерви и до още по-голямо циментиране на Валутния борд, а не обратното. Неотдавна ми беше зададен въпросът: Вярно ли е, че ще предложите 9 млрд. лв. от фискалния резерв на правителството да бъдат излети в икономиката? Това е немислимо, като се имат предвид хората в икономическия ни екип. Напротив, през следващия месец ще докажем, че нашата философия води към истински реформи. Тя съвпада не само с документа Великден за България, но и с Програма 2005 на Съюза на работодателите и бялата книга на БИБА, която се издава всяка година и в нея се повтаря едно и също, но нито има кой да я прочете, нито кой да я изпълни на практика.

На какъв принцип са подбирани хората, които правят икономическата програма на коалиция Национално движение Симеон II?
- Нещата се случиха много бързо и дори неочаквано за някои от нас. Преди всичко цар Симеон II трябваше сам да определи какъв тип икономисти би желал да привлече. Неговата стратегия е да създаде екип от млади хора, но в същото време изключително добре образовани и доказани професионалисти. Всеки един от тях би могъл да води икономическия екип и да напише програмата.
Ще започна от лицата от чужбина, но не защото са по-важни. Милен Велчев е вицепрезидент на инвестиционната банка Мерил Линч в Лондон, а Любка Василева е специалист по финансови и счетоводни въпроси в ПрайсУотърхаусКупърс в Брюксел. Хората от България са много повече. Сред тях са Иван Искров, който досега беше изпълнителен директор на РОСЕКСИМБАНК, а преди това е заемал важна позиция в Банка ДСК, Любомир Минчев е изпълнителен директор на Инвестиционен посредник Глобал и е агент на Моторола по изграждането на втората GSM-мрежа у нас, Владимир Каролев от Балканска консултантска компания, Калоян Нинов - шеф на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и на Първа финансово-брокерска къща. Той е добре известен в средите от капиталовите пазари и финансовия сектор. Преподавателят в УНСС Валери Димитров също е основна фигура в създаването на цялото банково законодателство.

Споменахте, че очаквате навлизането на сериозни чуждестранни инвестиции. Това бе основна цел и на сегашното правителство. Как ще стимулирате в бъдеще бизнесмените да влагат парите си в България?
- Нямаме някаква магическа пръчка и няма да преоткриваме колелото. Напротив, всички в екипа сме твърде ортодоксални икономисти, които вярват в стандартните теории. Най-важните неща са икономическият растеж и стабилността, а те се постигат по два начина. Първият е безусловно запазване на Валутния борд до приемането на България в Европейския валутен съюз. На второ място, ние сме твърдо за поддържането на нулев бюджетен дефицит. Икономическите теоретици дискутират много този проблем, но няма верен и грешен отговор. Ние обаче сме единодушни, че за България в момента нулевият дефицит е желателен и почти необходим.
За да се стимулират инвестициите, е необходимо да се подобри общата икономическа среда. В момента бизнесът е изправен пред прекалено голям брой бюрократични, административни и лицензионни спънки, които трябва да бъдат премахнати. Ние предлагаме радикална реформа в данъчната система и преди всичко - драстично намаляване на преките данъци. Нашият идеал е нулева ставка по данък печалба за всички фирми, когато те реинвестират печалбата си. Не мога да ви обещая след колко месеца или години това ще стане, но това ще е посоката, в която ще се движим.
Според нас данък общ доход (ДОД) е прекалено висок. Ние ще го намалим и опростим постепенно и според възможностите. У нас той е прекалено висок спрямо други страни, а пазарът на труда не е конкурентен.

Как ще гарантирате прокламирания от вас нулев дефицит, при положение, че смятате да орежете толкова възможности за бюджетни приходи?
- Засега ние нямаме намерение да намаляваме данък добавена стойност. Той носи огромен процент от бюджетните приходи. Смятаме да увеличим събираемостта на данъците. Ако сега се разходите по магазините в столицата, в половината няма да получите касова бележка.

А как ще накарате дребните търговци да издават касови бележки?
- Това е важен, но технически въпрос, който трябва да се зададе на бъдещия финансов министър. Колкото и парадоксално да изглежда, но когато се намалят определени данъчни ставки, събираемостта и стимулите за плащането им ще се увеличат и ще се събират повече, а не по-малко данъци. Публична тайна е, че голяма част от населението в страната не плаща ДОД, защото той е прекалено висок. Същото важи и за социалните осигуровки.
Освен това ще се опитаме постепенно да намалим бюджетните разходи. В момента те са 40-42% от брутния вътрешен продукт. Нашата крайна цел е те да се намаляват до близо 35 процента.

Кои точно от бюджетните разходи ще намалите?
- Според мен това е най-трудният и болезнен въпрос. Ще видим какво може да се направи с лихвените разходи. Ако се преструктурира част от външния дълг (брейди-облигациите), тогава ще намалеят и част от лихвените разходи. В Мерил Линч са правени модели на замяна на брейдита с еврооблигации, от които се вижда, че една сделка за замяна на 500 млн. щ. долара нов за чуждестранен дълг ще доведе до икономия на 40-50 млн. щ. долара в реална стойност и ще намали външния дълг с над 100 млн. щ. долара. А това е съпроводено и с по-ниски лихвени разходи за бюджета.
Засега ние не говорим за драстично и ненужно орязване на бюджетните разходи в абсолютна стойност. За останалите разходи финансовото министерство трябва да прегледа всички сметки една по една и да види има ли някакви резерви в определени области. Това обаче не бива да става безотговорно.

Казахте, че вие и колегите ви сте ортодоксални икономисти и привърженици на тезата за нулев бюджетен дефицит. В обръщението си от 6 април Симеон II обаче каза, че ще преобрази страната за 800 дни?!
- Няма противоречие. За един добър икономически екип 800 дни са прекалено много и ако той не покаже реални резултати в по-кратък срок, значи не си е свършил работата. Ще ви припомня, че през 1997 г. бяха извършени радикални реформи за период от няколко месеца. Друг е въпросът защо след това скоростта и качеството на тези промени се влошиха. Но това е добър урок за всички бъдещи правителства - каквото имат да правят, трябва да го правят веднага. Срокът от 800 дни не е избран случайно. Това са повече от две години. Част от първата година ще премине в смяна на екипи и стратегии, след което трябва да се получат конкретни резултати. Това е реалистичен и отговорно определен срок.

Как ще комбинирате донякъде взаимно изключващите се намерения за поддържане на нулев бюджетен дефицит и стабилни нива на външния дълг, от една страна, с намаляването на данъците и увеличаването на инвестициите, от друга? Преди месеци в анализа си за България експерти на Световната банка подчертаха, че следващото правителство у нас ще трябва да избира между повече инвестиции и намаляване на задлъжнялостта...?
- Световната банка, според мен, се ръководи от основното уравнение на търсенето в икономиката. Тоест че търсенето може да дойде от повече частни инвестиции или от повече публични разходи. Така че няма противоречие между двете. Когато привлечем масивни чуждестранни вложения, те ще увеличат икономическия растеж, работните места и износа, след което в бюджета ще влизат повече пари от данък общ доход и ДДС. И ако всичко върви добре, в крайна сметка страната ще има и повече инвестиции, и повече приходи за бюджета.

Какво е вашето виждане за развитието на приватизационния процес в България?
- Ние сме за пълна, тотална, радикална и бърза приватизация. Някои твърдят, че приватизацията у нас е почти приключила. До известна степен е така. Факт е, че са реализирани много сделки. Ако обаче през 1997 г. някой ни беше казал, че през лятото на 2001 г. няма да са продадени БТК, НЕК, Булгартабак холдинг, ДЗИ, Банка ДСК, БМФ, БИОХИМ, първо, нямаше да му повярваме, второ, щяхме да сме изключително разочаровани. Основната разлика във философски или може би в поколенчески аспект между икономическия екип на досегашното мнозинство и нашия е разбирането за време. За нас раздържавяването трябваше да е станало с вчерашна дата.
Според мен правителството пропусна цял един мандат в най-златните години за високите технологии, когато почти всички страни продадоха телекомуникационните си компании. България обаче не го направи. Това е все едно Стоичков да пропусне дузпа на финален мач. Няма нужда от обяснения, това е фатално. И един ден вероятно ще се окаже, че нетната загуба на страната от този пропуск е 1 млрд. щ. долара.

Смятате ли да ревизирате някои вече сключени приватизационни сделки?
- Според мен не, защото това няма да говори добре за юридическата и бизнессредата в България. Напротив, ние държим да подчертаем една ключова дума в нашата философия. Независимо с какъв цвят е следващото правителство, то не трябва да променя положителните неща, които са се случили в миналото. Приемственост в областта на външната политика също трябва да има.

Бързата приватизация не предполага ли значително по-ниски приходи за бюджета?
- Според мен бавната приватизация или пълната й липса, както в случаите с БТК, Химко, Булгартабак холдинг и Ален мак водят до недопустимо ниски приходи и ограбване на държавните фирми от някои служители, както и до огромни пропуснати възможности за частния сектор.

Кои са главните ви недоволства от приватизационния процес?
- Първото голямо разочарование е от скоростта на раздържавяването. На второ място е масовата приватизация, която започна преди повече от три години. Това, което се случва в момента, е пародия.
Има огромен потенциал в неизползвания ресурс на компенсаторните записи и компенсационните бонове. По наши приблизителни данни става дума за номинал около 4 млрд. лева. Не е честно правителство, което исторически се е борило за създаването на тези книжа, след това през целия си мандат да не даде отговор на въпроса какво точно ще бъде направено с тях. Това е голям проблем, който трябва да бъде решен.

Според вас какво трябва да се направи?
- Със сигурност те не трябва да се преобразуват в държавни ценни книжа. Вероятно срещу тези компенсаторни инструменти ще предложим дялове от атрактивни, големи български фирми.

През последните години има много оплаквания, че банките отпускат трудно кредити. Смятате ли, че даването на заеми трябва да се либерализира?
- Функциите на финансовата система в България до голяма степен се разбират по остарял начин. Те се изчерпват с вземането на депозит от населението при много ниска лихва, с даването на ограничен кредит на някои фирми срещу по-висока и изнасянето на останалата част от парите в чужбина във вид на ценни книжа и депозити. По света тази дейност е по-малката част от финансовия сектор. Финансовата индустрия в световен мащаб разполага с много нови инструменти, като например цялата област на капиталовите пазари, рисковия капитал, корпоративните финанси и инвестиционното банкиране. Това са все неща, които у нас продължават да са в сферата на пожеланията.
Държим да подчертаем, че не сме особено критични към сегашната ситуация в банковия сектор. През последните години повечето банки бяха успешно приватизирани. И това е една от успешните области на реформата в страната. Но конкуренцията, нововъведенията и намаляването на бизнесриска биха могли да доведат постепенно до увеличаването на кредита в страната. В същото време на фирмите трябва да се покаже ясно, че банковият кредит не е единственият начин за финансиране. Те трябва да се обърнат към капиталовите пазари и към други инструменти.

Как ще развиете капиталовия пазар?
- Няма да правим нищо ново освен това, които сме повтаряли хиляди пъти през последните години. Ще има министър или заместник-министър, който ще отговаря и за капиталовите пазари. Ще има и нова Комисия по ценните книжа, която няма да бъде с формални функции.

Да, но избраната само преди седмица Държавна комисия по ценните книжа има петгодишен мандат.
- За съжаление, не съм имал време да се запозная с новите членове. По-важното е, че ние смятаме на борсата да бъдат предложени големи пакети от всички атрактивни български предприятия в максимално кратък срок. Възможно е това да стане и до края на годината.

Разговора водиха Владислав Панев и Деница Сивевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във