Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОЕКТОЗАКОНЪТ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА СТИГНА ДО ПАРАГРАФ 22

Промените в Закона за приватизацията предизвикаха дълги дебати на вече четвърто поред заседание на парламентарната икономическа комисия. Последното заседание, случайно или не, стигна до параграф 22, и по-нататъшните обсъждания ще продължат през тази седмица.


Депутатите отделиха няколко часа на текстовете, засягащи уредбата на работническо-мениджърската приватизация. Предвижда се правото на участие в работническо-мениджърските дружества да бъде дадено и на изобретателите, чиито разработки са внедрени в дадените предприятия. Според народни представители членове на Икономическата комисия броят на тези хора не е голям, а те са имали важен принос за развитието на фирмите и могат да бъдат полезни и в бъдеще. Дълги обсъждания предизвика и въпросът как да се предотврати сегашната практика зад работническо-мениджърските дружества да стои всъщност друг купувач, който използва преференциите на екипа купувач - за изплащане само на 10% от сумата по сделката при подписването на договора и десетгодишно разсрочено плащане на останалите задължения с една година гратисен период. Преференциите се увеличават, още повече след като за плащане ще могат да се използват и новите инвестиционни бонове, и то умножени по две, защото не трябва да се забравя, че работниците ще могат да получат и допълнителни бонове от свои роднини. Така в крайна сметка в някои случаи покупката може да стане с минимални вноски на пари в брой.


Новият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков поиска преференциите, давани от закона да не могат да се използват за предприятията от списъка за целева приватизация. Той мотивира предложението си с факта, че това са големите приватизационни сделки, от които държавата очаква сериозни приходи и разсрочването на плащането във времето може да нанесе сериозни загуби на бюджета. Икономическата комисия пък ще предложи в пленарна зала и текст, според който дружествата, ползващи разсроченото плащане, няма да могат да продават придобитите си акции до изплащането на цялата сума по сделката. Новите текстове ще предвиждат и ограничението сумата по сделката да стане незабавно дължима, ако броят на акциите с право на глас падне под 67%, както и забрана работническо-мениджърските дружества да издават акции на приносител. Желанието на законодателите е похвално, но и тези текстове сигурно ще бъдат заобиколени от по-комбинативните играчи.


Депутати и икономисти приеха предложенията за даването на преференции на пенсионните фондове, които ще използват един бон за два, въпреки че Захари Желязков се противопостави на тази идея. Според него доброволните осигурителни фондове първо трябва да получат своя специален закон и после да получават преференции. Едва ли, смята г-н Желязков, участието в боновата приватизация ще даде на фондовете активи, с които те ще могат да изплащат осигурителни вноски. Явно сериозните дискусии по темата ще бъдат в пленарната зала.


За пореден път бе направен и опит да се прокара идеята за реституиране на труда. Съюзът на пенсионерите бе внесъл предложение всяка година трудов стаж да се възмезди с 80 хил. инвестиционни бона, като обезщетението не може да бъде повече от 1750 хил. бона. Общо за работилите в България Съюзът на пенсионерите е пресметнал, че става дума за 130 млн. човекогодини трудов стаж, което ще раздуе неимоверно емисията бонове и естествено ще ги обезцени. Едва четирима народни представители от БСП застанаха зад тази идея.


С инвестиционни бонове ще се изплатят неполучени възнаграждения за 140 млрд. лв. в държавни дружества, които са обявени във фалит. Бонове ще получат и правоимащите по закона за обезщетяване на бившите собственици - известен повече като Закона Лучников. Изчисленията на експертите показват, че получените по този закон бонове ще бъдат около 15% от цялата емисия. Очакванията са, че нови бонове ще купят между 3 и 3.5 млн. души.


Сегашните социологически проучвания показват, че 22% от хората са решили да си купят от новите бонове, около 30% се колебаят, а другите близо 50% са категорични, че няма да участват в боновото раздържавяване. Центърът за масова приватизация ще има нужда от 2 млрд. лв. начално финансиране, за да стартира процесът. Парите ще са нужни за нов софтуер и за отпечатването на заявките и създаването на нужната организация по пощенските клонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във