Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОЕКТОЗАКОНЪТ ЗА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ ЧАКА ЗА РЕМОНТ

След като премина през повече от дузина варианти, проектозаконът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване вече е с единия крак в пленарната зала. Пътят от работните проекти през 1995 г. до приемането му като закон се оказва доста дълъг.


Усилената работа по проектозакона обаче започна в началото на тази година, когато работна група по реформата в социалното осигуряване към Центъра за икономическо развитие, ръководена от Йордан Христосков, се зае с написването на документа. От март до юни подготовката на нормативните текстове премина под формата на активен диалог между работната група и експертите на пенсионните фондове. В резултат законопроектът се изкачваше стъпка по стъпка към върха на съвършенството.


След като преди месец министрите одобриха проектозакона, миналата седмица той бе обсъден и от Консултативния съвет към Комисията по социална политика в НС. По-детайлният поглед в текстовете обаче все още поставя редица въпроси, на които депутатите ще трябва да намерят точните отговори между двете четения в пленарната зала.


Част от неяснотите са свързани с участието на пенсионните компании в масовата приватизация. Според специалистите от фондовете има текстове, които поставят капани при осигуряването с инвестиционни бонове. Освен проблемите при отчитането на придобитите с бонове акции, които в. БАНКЕРЪ вече подробно описа, дискусионен остава и размерът на акционерните пакети, които фондовете ще могат да купуват. В проекта е записано, че пенсионната компания не може да придобива повече от 10 на сто от акциите на един емитент. След приватизационната вълна обаче пакети в такъв размер едва ли ще бъдат интересни за краен инвеститор, който ще е готов да плати свежи пари за тях. Това поставя под въпрос възможността на фондовете бързо да осребрят портфейла си от акции, купени с бонове, и да посрещат без проблеми задълженията си към осигурените. За да се предотврати тази евентуална ситуация, членовете на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване предлагат границата да бъде 34%, защото интересът на инвеститорите към блокиращи пакети вероятно ще бъде по-голям. Председателят на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев обаче е против приемането на такава висока граница. Според него пакети от 34% от акциите на едно предприятие нарушават диверсификацията на портфейла на съответния фонд. При дискусиите в пленарната зала обаче депутатите не бива да забравят, че диверсификацията се определя не от дела на пакета в общия обем акции на емитента, а от съотношението му спрямо другите активи в портфейла.


Според Йордан Цонев, за да има максимална гаранция за средствата на осигурителните пенсионни фондове, трябва да инвестират само в акции на публични дружества. Проблемът обаче е, че в момента на официалния борсов пазар са само Елкабел, Петрол холдинг груп, БРИБ и Мел Инвест. Определянето на нови дружества, чиито акции да се търгуват на официалния пазар, няма да стане за ден-два, още повече че предстои приемането на нов закон за публичното предлагане на ценни книжа. Така, до ясното дефиниране на изискванията за определяне на едно дружество като публично, инвестиционните възможности на фондовете ще бъдат значително ограничени.


В предложения проектозакон остава неуреден и въпросът за минималния размер на осигурителните вноски. Според Никола Абаджиев, изпълнителен директор на СОФ Сила, регламентирането на долна граница на осигурителните вноски е в интерес на осигуряваните. Практиката показва, че допълнително осигуряване с вноска под 10% от минималната работна заплата дава пенсия със символичен размер. По принцип, когато натрупаните суми са малко и не оправдават разходите по изплащането на допълнителна пенсия, фондовете не се ангажират с пожизнени плащания, а издължават цялата сума наведнъж. Една съвсем груба сметка показва, че за пет години осигуряване с вноска 20% от минималната заплата, при 6.5% годишна доходност от инвестициите, 5% управленска такса (удържана от всяка осигуровка) и 10% удръжка от реализираната доходност, размерът на месечната пожизнена пенсия е около 6% от минималната заплата. Фиксирането на долна граница, според експерти от фондовете, няма да позволи на компаниите да набират вноски с единствена цел да използват привлечените средства, които в крайна сметка не стигат за формиране на реална по размер пенсия.


Очевидно въпреки продължителния процес на подготовка на проектозакона за допълнителното пенсионно осигуряване депутатите трябва да изчистят неяснотите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във