Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОЕКТОЗАКОНЪТ ЗА ДОБРОВОЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ Е ПЪЛЕН С ВЪПРОСИТЕЛНИ

След четиригодишно присъствие на финансовия пазар доброволните пенсионни фондове са на път да се сдобият със самостоятелен закон за дейността си. Поредният му проект, подготвен от работната група по реформата в социалното осигуряване към Центъра за икономическо развитие, ръководена от Йордан Христосков и Георги Прохаски, бавно се придвижва към парламента. След като няколко години пенсионните компании работеха без отделен закон, логично е да се запитаме какво налага създаването на новата нормативна база


По принцип приемането на самостоятелен закон трябва да се разглежда в контекста на изграждането на съвременна пенсионноосигурителна система, подобна на тази в развитите страни. Или, казано с други думи, на осигурителна система с три основни стълба - задължително държавно осигуряване, допълнително осигуряване със задължителни вноски в недържавни фондове и доброволно осигуряване.


През последните години държавното осигуряване (ДОО) дава като пенсия не повече от 30% от трудовото възнаграждение преди пенсиониране. То е изчерпало всички възможности да увеличава приходите си, а оттам и изплащаните пенсии, чрез по-големи по размер осигуровки и бюджетни трансфери. Изграждането на втория стълб, чрез задължителни допълнителни вноски на работодателите в недържавни фондове, в момента също е под въпрос. За да заработи такава система, е необходимо намаляване на вноските в ДОО, което сега е немислимо. Изходът от тази ситуация е развиването на доброволното допълнително пенсионно осигуряване. Благодарение на изплащаните от него средства в страните от Западна Европа размерът на пенсиите достига около 70-80% от работната заплата преди пенсиониране, а във Франция дори и 100 процента.


Проектозаконът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО) прави опит на уреди статута именно на третия стълб на всяка съвременна осигурителна система. Въпреки важността му обаче приемането на някои залегналите в него текстове ще създаде по-скоро хаос на пазара


Не е ли абсурден например чл.14 от проекта, в който се казва, че пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя печалба между акционерите си за сметка на доходи, реализирани от управлението на пенсионния фонд? Ако не от управлението на натрупания паричен фонд, то от какво друго може да печели дружеството? А и след като има законово ограничение да печели от дейността си, кой би тръгнал да създава пенсионноосигурителна компания? Приемайки подобен текст, експертите от работната група вероятно вече са готови и с проектозакон за привличане на добрите самаряни на финансовия ни пазар. Такива финансови гимнастики в законовата база на практика не могат да доведат до нищо друго освен до заобикалянето й, до създаването на пенсионни компании с неосигурителни намерения и навлизането на чуждестранни фондове с цел придобиване на национални активи и собственост. За последните се очертава златна възможност и чрез опцията за допълнително осигуряване с инвестиционни бонове от масовата приватизация и използването на 1 инвестиционен лев за купуване на 2 лева държавна собственост, уредена със закона за приватизацията.


Недоумение будят и предложените в проекта три лиценза за пенсионноосигурителна компания - регистрационен, инвестиционен и анюитетен, като само първият е задължителен. Предвидено е регистрационният лиценз да дава право на дружеството да събира осигурителни вноски, инвестиционният - право да инвестира средствата само ако спазва условията и разпоредбите за инвестиционен посредник, а анюитетният - право да отпуска предварително изчислени равни пожизнени суми само ако спазва условията и разпоредбите за животозастрахователните компании. Всеки от лицензите се отнася за отделен етап от цялостната дейност по доброволното пенсионно осигуряване и подобно изкуствено разделение може само да влоши контрола върху пенсионните фондове. Според Богомил Манов, изпълнителен директор на Български пенсионен фонд, такава схема за лицензиране оскъпява излишно осигурителната дейност и създава условия за корупция при издаването на разрешенията.


Въпросът за контрола върху фондовете става още по-сериозен, ако бъде приет вариантът всеки лиценз да се съгласува с Министерството на труда, КЦКФБ и Дирекцията за застрахователен надзор. Едва ли трите институции ще постигнат достатъчно добра съгласуваност помежду си, за да осъществяват ефективен надзор.


Изпълнителният директор на ПОК Доверие Георги Георгиев пък се опасява, че искането за три лиценза и пожелателният характер на инвестиционния и анюитетния лицензи ще доведат до създаването на псевдоосигурителни дружества. На практика фирми, имащи само задължителния регистрационен лиценз, ще действат единствено като осигурителни агенти. На всичко отгоре не е ясно и кой в тези случаи ще носи отговорността за поетите договорни задължения за изплащане на пенсии, тъй като инвестиционният посредник само изпълнява инвестиционната политика на фонда.


Постановката за три лиценза, обхващащи отделните етапи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, противоречи и на даденото в същия проект определение за тази дейност. Според чл.3 на проекта това е дейността по набирането на доброволни осигурителни вноски, управлението на средствата и изплащането на пенсии.


Проблем за пенсионните фондове ще предизвикат и посочените в проектозакона размери на таксите и удръжките които вземат осигурителните дружества. Вместо таксите да бъдат уточнени само като вид и всяка компания да конкретизира в устава си техния размер, експертите предлагат от всяка осигурителна вноска да се удържат до 3, както и 5% от реализираната доходност от инвестициите. Според разчетите на пенсионните фондове с подобни приходи те няма да успеят да платят дори на инвестиционния си посредник. Сега компаниите събират освен еднократна такса за нов член на фонда такса от всяка осигуровка (при повечето фондове 5-7%), инвестиционна такса (обикновено 1%) и удръжка 2-3% от изплащаните пенсии. С други думи, определянето на толкова занижени такси в закона би изправило компаниите пред невъзможността да покрият разходите си по администрирането на паричния фонд. Аритметиката е съвсем елементарна. Ако един работник внася по 10 хил. лв. всеки месец, след две години заедно с лихвата той ще натрупа около 260 хил. лева. В случай че в края на този период той реши да изтегли средствата си или да ги прехвърли в друг фонд, дружеството според проекта трябва да му удържи такса от 0.025%, тоест 65 лева. А само един банков превод и два листа хартия струват повече от 500 лева.


Постановката за фиксиране на точна цифра за таксите противоречи и на пазарните механизми. При наличието на коректен пазар самите компании ще се стремят да понижат управленските си такси, за да се преборят с конкуренцията.


На пръв поглед предложеният в проекта текст на чл.12 Учредители на пенсионноосигурително дружество могат да бъдат български и/или чуждестранни физически и юридически лица изглежда напълно приемлив. Зад него обаче се крият някои опасности за българския осигурителен пазар. В случая не е регламентиран праг на чуждестранното участие което означава, че едно такова дружество може да е изцяло чуждестранно. Така заедно с предвидената в проекта възможност за инвестиции извън страната до 10% от собствения и привлечения ресурс на фонда се създават условия за износ на капитали от страната. Нещо, което в условията на недостиг на инвестиции и Валутен борд едва ли е икономически оправдано. Според Григор Димитров, изпълнителен директор на ПОК Съгласие, практиката в Европа показва, че пенсионните фондове са дружества на националния капитал и в нормативната им база не се допуска чуждестранно участие. Ролята на пенсионните фондове като институционални инвеститори поставя още по сериозно въпроса за гаранциите, че техният ресурс ще бъде насочен към националното стопанство.


В предложения проектозакон остава неуреден и въпросът за минималния размер на доброволните вноски


По думите на Никола Абаджиев, изпълнителен директор на СОФ Сила, регламентирането на долната граница на осигурителните вноски е в интерес на осигуряваните. Тя ще пресече апетитите за привличане на голям по обем финансов ресурс, чрез нищожни за отделния човек вноски от по 500-1000 лева. Практиката в другите страни, а и у нас показва, че допълнително осигуряване с вноска под 10% от минималната работна заплата дава пенсия със символичен размер. По принцип, когато натрупаните суми са малко и не оправдават разходите по изплащането на допълнителна пенсия, фондовете не се ангажират с пожизнени плащания, а издължават цялата сума наведнъж.


В разработените от експертната група текстове данъчният режим на вноските от работници и работодатели се препраща към Закона за облагане на доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане. Но ако данъчният режим на личните вноски е сравнително ясен, то облагането на вноските на работодателя силно притеснява счетоводители и данъчни инспектори. Проблемът може да се реши по същия начин, както при Закона за защита при безработица. В него вноските за допълнително осигуряване при безработица се определят като присъщ за фирмата разход.


Приемането на закон за допълнителното пенсионно осигуряване с посочените текстове, засягащи печалбата на акционерите, лицензирането и таксите, определено не вдъхва оптимизъм за дейността на пенсионните фондове. Пазарните условията, които той би създал, вероятно ще са по-благоприятни за псевдоосигурителни структури. Твърде много са и съмненията, че предложените текстове ще поставят бариери пред българските пенсионни фондове и ще разчистят поле за действие на чуждестранни компании. В крайно сметка и експерти, и законотворци най-напред трябва да си изяснят каква е дългосрочната задача на допълнителното осигуряване - решение на пенсионния проблем и акумулиране на инвестиционен ресурс в страната или приватизация на пенсионното осигуряване и продажбата му на чуждестранни купувачи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във