Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОЕКТОБЮДЖЕТЪТ ЗА ДОГОДИНА НЕ Е ТОВА, КОЕТО БЕШЕ


Проектозаконът за бюджета, който Министерският съвет
одобри и внесе в парламента, показа и първите ревизии в ангажиментите,
които страната пое към МВФ. На 26 октомври министърът на финансите
Муравей заяви, че предвиденият за следващата година дефицит ще
е не 2, а 2.8% от брутния вътрешен продукт (БВП).


В прословутата матрица на тригодишното споразумение
с Международния валутен фонд бе записано, че ще поддържаме широко
балансиран бюджет с изключение на възможни преходни разходи, свързани
със структурните реформи и адекватното осигуряване на инфраструктурни
инвестиции. Зад тази разтеглива формулировка се криеше обещанието
от 1999 г. разходите на хазната вече да не да надвишават приходите
й, годишният дефицит до 2% от БВП се допускаше единствено при
условие, че това превишение на разходите ще се използва само за
социални нужди и за финансиране на проекти от тригодишната инвестиционна
програма. Същият ангажимент остана и в предварителните данни за
проектобюджета, които министър Радев обяви през август 1998 г.
и в меморандума на правителството за икономическата политика,
който бе изпратен и одобрен от МВФ на 25 септември септември същата
година. Едва след завръщането си от годишната среща на фонда и
на Световната банка във Вашингтон финансовия министър намекна,
че условният дефицит може да се превърне в безусловен.


При завръщането си от САЩ казах, че ще бъдат
заложени няколко буфера във бюджета за следващата година, които
да поемат евентуални съкращения на постъпленията от външни източници
в резултат на неблагоприятната световна конюнктура - коментира
миналата седмица Муравей Радев. - Единият е този 2% дефицит да
не бъде под условие. Под условие ще са останалите 0.8 процента.
Другият буфер е, че правителството няма да прави повече от 90%
от заложените в бюджета разходи, докато не се убеди, че приходната
му част ще бъде изпълнена.


Разбира се, увеличаването на дефицита от 2 на 2.8%
е съгласувано с МВФ. Така че въпросът, който вестник БАНКЕРЪ
зададе в края на септември: Дали, ако световните пазари
се срутят, Фондът ще е склонен да преразгледа поетите от България
ангажименти, може и да е типично български,
както го квалифицира премиерът, но пък се оказа напълно резонен.
Най-малкото защото допускането на твърд дефицит, откъдето и да
го погледнем, е промяна на едно от първоначалните условия на тригодишното
споразумение.


Ревизия на макрорамката


Всъщност всички основни макроикономически показатели,
върху които се планират за бюджетните приходи и разходите, вече
са ревизирани поне в сравнение с тези, които министър Радев обяви
през август. Очакваният размер на БВП в края на 1999 г. е намален
с 1520 млрд. лв., а планираният му ръст - с 0.8 процентни пункта.
Кабинетът се надява на реален ръст от 3.7%, но според някои експерти
това очакване е твърде оптимистично. От Райфайзенбанк
например прогнозират 2.7% ръст, а от Банк Бостън -
до 3 процента.


В новата макрорамка е записана годишна инфлация от
6.6%, докато през август прогнозата бе за 7.7 процента. Интересно
е как Муравей Радев ще обясни тези смели разчети, като се има
предвид, че през следващата година ще се увеличат цените на хляба,
млякото, кравето сирене и водата, които вече ще се облагат с ДДС),
а също на горивата, на електро- и топлоенергията, на транспорта
и на телекомуникациите. Ясно е обаче, че октомврийският бюджет,
не е онзи, който правителството планираше в края на август и началото
на септември.


Приходната част залага на по-широка данъчна база


Затягането на данъчната дисциплина и разширяването
на данъчната основа ще са едни от важните козове на кабинета за
изпълнението на бюджета и за затвърждаването на финансовата стабилизация
в страната. Общият размер на приходите, които трябва да влязат
в хазната през следващата година, е с 22% по-голям от този през
1998 година. Предвижда се постъпленията от данъци да достигнат
31.3% от БВП - с 3.5-процентни пункта повече, отколкото през тази
година. Интересното е, че прогнозата е направена, при положение
че ДДС намалее с 2%, а корпоративният данък - с 3 процента. Очакваните
ликвидации на предприятия и увеличаването на безработицата също
ще ограничат данъчните постъпления, а за капак извън
облагане остават и хората, които сега получават минимална работна
заплата. Така че приходите могат да се окажат най-тънката част
на бюджета, дори и ако правителството осъществи всички реформи
в данъчната система, с които се е ангажирало пред Фонда. Според
заместник-министъра на финансите Дора Андреева обаче задача за
догодина е да се съберат 90% от планираните данъчни постъпления.


Кои субсидии могат да се пипнат


Ако очакваните данъци не бъдат събрани, ще дойде
ред на т.нар. буфери, чието задействане означава намаляване на
разходите. Но въпросът е кои субсидии ще се орежат? За здравеопазване
и социално подпомагане парите и без това винаги недостигат. На
националната сигурност също й трябват повече пари, докато въздушното
ни пространство се брани от един здрав Миг-29 и все
сми си на Балканите. Субсидиите за местните власти пък съвсем
не е целесъобразно да се пипат - нали идат общински избори. Остават
разходите за администрацията и за образованието.


Инвестиционната програма - недосегаема


Защо, ако се стигне до напрежение в изпълнението
на бюджета, да не бъдат орязани разходите за инвестиции? Оказва
се, че това е тема - табу. При сегашната криза големите
чуждестранни инвестиции не могат да се смятат за ключов фактор
за икономическия растеж на България, заяви миналата седмица
Иван Костов. С това той призна, че световната финансова криза
окончателно е охладила ентусиазма на кабинета за значителни приходи
от приватизацията.


Така реализирането на инвестиционната програма се
превръща в основния коз за постигане на очаквания ръст в БВП.
Още повече че за финансиране на най-големите проекти, залегнали
в нея, се разчита предимно на Световната банка, на ЕС, на ЕБВР
и на ЕИБ и и в по-малка степен на частни инвеститори. Категорично
е становището и на Муравей Радев, че първоначално предвидените
бюджетни средства за инвестиции няма да бъдат намалявани. За следващата
година те са 610 млрд. лв. и с инфраструктурните проекти са свързани
надеждите за намаляване на безработицата, или поне за удържането
й в сегашните граници.


За постигането на икономически ръст до голяма степен
ще се разчита и на възстановяването на потребителското търсене.
Политиката на правителството е да върви към възстановяване
на реалната покупателна способност на доходите, което ще раздвижи
търсенето. Смятаме, че икономическата динамика на България през
1998 и 1999 г. ще се дължи предимно на вътрешни инвестиции. Затова
и поставихме българските и чуждестранните предприемачи при равни
условия, като премахнахме преференциите в закона за чуждестранните
инвеститори, изтъкна премиерът Костов.


В крайна сметка изпълнението на бюджета за 1999 г.
ще е по-голяма предизвикателство дори и от въвеждането на Валутния
борд. Ако кабинетът успее и същевременно проведе и набелязаните
структурни реформи, това би трябвало да означава, че икономиката
ни най-сетне се е отлепила от дъното. Ако ли не, нищо добро не
го очаква - нито него, нито всички останали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във