Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОЕКТАНТИ УТОПИСТИ ВЪЗРАЖДАТ ИДЕЯТА ЗА КАНАЛ РУСЕ - ВАРНА

Инициативен комитет от духовни последователи на Томас Моор и Томазо Кампанела събра преди седмица в морската ни столица мечтатели от епохата Живков с идеята да се възроди, пропагандира и реализира (!) плесенясалият проект за изграждането на плавателен канал Русе - Варна. На поканата на инициаторите се отзоваха беловласи проектанти и архитекти, пишман-икономисти и представители на общини, през които би трябвало да мине инженерното творение.


Това е пенсионерско събрание на бивши нереализирани проектанти, които се опитват да се преборят със склерозата чрез възкресяването на спомени от епохата на големите мечти: когато се правеха проекти за канали, свързващи Бургас и София, Дунав и Егейско море или, както в случая - Русе и Варна. Последните спомени на тези хора са отпреди 15 години. Те нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили - заяви Николай Симеонов, председател на Черноморския център за екологична информация и образование.


На сбирката мечтателите представиха двата варианта на проекта за канал, разработвани в Транспроект - София, от неколкостотин специалисти в продължение на цяло десетилетие - от 1972 до 1981 година.


Първият вариант: Русе - Разград - Плиска - Нови пазар - Девня е с дължина 197 км, ширина 60 м и дълбочина 6 метра. Денивелацията на съоръжението е 260 м, за преодоляването на която е предвидено изграждането на един шлюз и няколко (от 4 до 10) корабоподемника за съдове до 5000 регистъртона тип река-море.


Вторият вариант Тутракан - Варненско езеро е с 41 км по-къс и с 4 м по-малка денивелация. Трасето трябва да преминава през плодородните и безводни земи на Добруджа. За целта проектантите са предвидили строеж на два язовира и система от канали за напояване, както и тръбопроводна мрежа за снабдяване с питейна вода (от р. Дунав след пречистване!) на Търговище, Шумен и околните селища. За преодоляването на канала по пресичащите го жп линии и автомобилни пътища е проектирано да се построят 6 км мостове.


За осигуряване на помпените станции с необходимата им електроенергия е предвидено и изграждането на три ВЕЦ-а в близост до Варненското езеро. Оказало се обаче, че тяхната мощност ще произвежда едва 15% от необходимото електричество.


Грандиозният проект е трябвало да свърже строящия се тогава и вече действащ канал Рейн - Майн - Дунав през Черно море с Волго-Донския канал. Предвиждало се по съоръжението да се превозват над 20 млн. т товари годишно.


Според технико-икономическото проучване от 1981 г. реализирането на втория вариант би струвало около 3.7 млрд. лв. (според тогавашното съотношение - 4.3 млрд. щ. долара), а строителството щяло да приключи за около 20 години. Мечтателите дотолкова били сигурни в разчетите си, че предвидили съоръжението да се изплати само за четири години след въвеждането му в експлоатация - срок, непознат в световната история за подобен род инфраструктура!


Увлечени от грандоманщината на тогавашната обществена система, проектантите на канала явно не са си давали сметка за много неща. Днес обаче възраждането на идеята за плавателен канал между Русе и Варна е, меко казано, плод на нездрави амбиции! Защото да се говори за строеж на съоръжение, успоредно на работещия от 1984 г. румънски канал Черна вода - Констанца и отстоящо само на 120 км от него - си е чисто икономическо недоразумение. Като се прибави и фактът, че румънският канал е три пъти по-къс - само 64 км, че поради липса на товари работи с една трета от капацитета си и че приходите от него не стигат дори за поддръжката му, а изплащането му е въпрос на далечно бъдеще - за какво рекламиране на идеята и за какво привличане на инвестиции (!) може да става дума?


На домораслите специалисти очевидно не е останало време да поразровят историята и да прочетат, че дори проектите за изграждане на Суецкия канал (196 км) и на Панамския канал (82 км), скъсяващи пътя на корабите с по няколко хиляди мили, навремето трудно привлекли инвестиции. Какво пък остава за проект, скъсяващ пътя само със стотина километра?


Тъй като навремето думата екология не беше на почит, за нито един от проектите не е правена ОВОС (оценка за въздействието му върху околната среда). За да си дадат създателите им сметка, че каналът ще унищожи хиляди декари плодородна земя, че ще мине през Лудогорието - един все още запазил донякъде своята девственост масив, че ще наруши екологичното равновесие в района. Не е взето под внимание и мнението на населението от региона - дали жителите на Разград и Нови пазар искат да живеят в пристанищни селища и да пият пречистена дунавска вода?!


Най-сетне - при положение че жп линията Русе - Варна работи едва с 30% от капацитета си, би трябвало да се помисли как да се привлекат част от транзитните товари, пътуващи сега през румънския канал - чрез въвеждането на модерни мултимодални транспортни технологии и даване на данъчни облекчения, а не да се размахват идеи от времето на египетските пирамиди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във